Български бежански въпрос: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Robot: Automated text replacement (-([0-9])[ ]([0-9][0-9][0-9][^0-9]) +\1 \2) |
||
Ред 7:
==Втора бежанска вълна (1903 г.)==
Извършеното през [[1885]] г. [[Съединение]] на [[Източна Румелия]] с [[Княжество България]] става повод за рязка промяна в отношението на османското правителство към многобройното българско население, живеещо в Източна Тракия. В отговор на някои акции, предприемани от [[ВМРО|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] в [[Одрин]]ско, местното българско население е подлагано на жесток терор, което принуждавало не малка част от него да търси спасение в България. След неуспешния край на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] от 1903 г. страната е залята от нова голяма бежанска маса от [[Македония]] и Одринско. До избухването на [[Балканска война|Балканската война]] през [[1912]]- [[1913]] г. броят на бежанското население в България възлиза на около 120
==Трета бежанска вълна (1913-1923 г.)==
Ред 15:
==Четвърта бежанска вълна (1940 г.)==
Последната значителна вълна от бежанци пристига в България след връщането на Южна Добруджа през [[1940]] г. По силата на последвалия Крайовски договор 1940 г. през есента от Северна Добруджа са изселени принудително около 67
Положението на бежанското население в България е твърде тежко. Поради липса на средства българските правителства не са в състояние да му осигурят сносни условия за живот. Сключеният през [[1926]] г. [[бежански заем]] не довежда до съществена промяна на неговото социално-икономическо положение.
| |||