Христо Николов Луков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 95:
== Ранни години (1888 – 1934) ==
Роден е във [[Варна]] на 6 януари 1888 г. Завършва Военното на Н.В. училище през 1907 г. и му е присвоен чин [[подпоручик]]. Участва във [[Войни за национално обединение на България|войните за национално обединение 1912 – 1918 г.]] като [[адютант]] на артилерийски полк, командир на батарея и на артилерийско отделение. Достига чин [[майор]]. По време на [[Първата световна война]] служи в [[Първа пехотна софийска дивизия]] и [[Пета пехотна дунавска дивизия]].
 
В качеството му на батареен командир през Първата световна война той се проявява като един от най-храбрите командири. Известен е с великия сиподвиг, който извършва тогава. Годината е 1918-та. В последните дни от войната комунистическата пропаганда успява да подведе войниците, които напуснали фронта се насочват към главната квартира на армията ни в гр. Кюстендил, а други обявяват Радомирска република възглавявани от земеделеца Райко Даскалов. Възползвайки се от това критично за България положение, сръбска пехота настъпва към гр.Кюстендил по долината между Царев връх и Калин камък и със снаряди обсипва почти обезлюдените български позиции. Командирите не са в състояние да възпрат нашите отстъпващи войници. На позицията останал само майор Христо Луков с четири оръдия. В този критичен момент българските оръдия пад командата му загърмели и страхотен огън обсипал настъпващите сърби. Те били отблъснати. Примирието вече е било подписано. На другия ден подполковник Томич поискал да поздрави българските артилеристи спрели настъплението му. Войниците посочили Луков, който още бил с обгоряло от артилерийската стрелба дим лице. “А другите?“- попитал Томич. “Те бяха няколко овчари и козари, които подаваха снарядите на майор Луков при стрелбата”- бил отговорът. Сърбинът изревал от яд, но скоро се овладял и поздравил майор Луков за големия подвиг извършен от него. “В историята на Франция”, продължил подполковник Томич, има също един, който останал сам да брани Родината си – маршал Пей. Щастлива е България, че има такива защитници офицери.” Ако не беше геройския подвиг на майор Луков, с необуздания си шовинизъм сърбите щяха да претендират по Ньойския диктат и гр. Кюстендил да бъде включен във “Велика Сърбия”
 
След войните е командир на [[Четвърти артилерийски полк]], началник на [[Артилерийска стрелкова школа|Артилерийската стрелкова школа]] (1924 – 1928 г.), на Учебното отделение в Артилерийската инспекция (1928 – 1934 г.), командир на [[Втора пехотна тракийска дивизия|Втора]] и [[Трета пехотна балканска дивизия]]. Награден е с военния орден „За храброст“ IV ст. 2 кл.; ордена „Св.Александър“ V ст. с мечове по средата.<ref>http://www.focus-news.net/opinion/2015/10/26/35293/zabravenite-geroi-na-balgariya-general-mayor-hristo-tsonev-lukov.html</ref>
Line 177 ⟶ 179:
* [http://www.lukovmarsh.info/ Луковмарш – официална страница]
* [http://kultura.bg/web/луковмарш-като-римейк/ Луковмарш като римейк] – интервю с Николай Поппетров
*http://www.lukovmarsh.info/%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0/%D1%85%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE-%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2/%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82-%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BE/
 
=== Видеоматериали ===