Кузман Шапкарев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български фолклористи; Добавяне на Категория:Български фолклористи от Македония, ползвайки HotCat |
м формат дати |
||
Ред 45:
Шапкарев приема, макар и първостепенна задача в онзи период да е издаването на събраните от него народни песни, което не може да стане в Османската империя. Шапкарев заминава за Солун и участва в основаването на [[Солунска българска мъжка гимназия|мъжката]] и [[Солунска българска девическа гимназия|девическата българска гимназия]].<ref>[http://ia700305.us.archive.org/20/items/lichnidielaispo00salggoog/lichnidielaispo00salggoog.pdf Салгънджиев, С. Лични дела и спомени по възраждането на солунските и серски българи или 12-годишна жестока неравна борба с гръцката пропаганда. Пловдив, 1906, с. 47-48]</ref> Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 580.</ref>
През 1884 е в [[Пловдив]], нотариус в Окръжния съд в [[Сливен]] (1887) и [[Стара Загора]], мирови съдия във [[Враца]] и Орхание (днес [[Ботевград]], 1888 – 1892). Сътрудничи на вестник [[Македония (1866 - 1872)|„Македония“]], [[Право (1869 – 1873)|„Право“]], на списание [[Читалище (списание)|„Читалище“]] и други периодични издания. Вещ познавач на миналото, нравите, обичаите, езика и бита на своя роден край. От значение на работата му като фолклорист е и сродяването му с [[Димитър Миладинов]] – през 1863 се жени за най-голямата му дъщеря [[Елисавета Шапкарева|Елисавета]]. Най-значителният му труд е сборникът „[[Български народни умотворения]]“ (ч. I – III, 1891–1894), който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла. За нуждите на просветното дело издава няколко учебни помагала. Автор на ценни материали за делото на [[братя Миладинови]]. Шапкарев разпространява учебниците и сборниците си чрез брат си [[Петър Шапкарев (книжар)|Петър]], който поддържа книжарница „Братя П. А. К. Шапкареви“ в Солун.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=5E8B68883A26DDEBAA10E96D4758FA71.znam1?encID=2&article=3766463425 | заглавие = ШАПКАРЕВ, Кузман Анастасов (1.II.1834-18.III.1909) | достъп_дата = 7 октомври 2014
Умира на 18 март 1909 година в София<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.709-710.</ref>.
Кузман Шапкарев е баща на революционера [[Климент Шапкарев]] и офицера [[Иван Шапкарев]] и дядо на [[Петър Шапкарев]].<ref>Енциклопедия „България“, том 7, София, Издателство на БАН, 1996, стр. 495–496.</ref> Паметник на Кузман Шапкарев има в град Благоевград, дело на [[Крум Дерменджиев]] и [[Борис Дерменджиев]].<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://galleryartnews.wordpress.com/2012/10/06/борис-дерменджиев-завърши-паметника/ | заглавие= Завършен е паметникът на Кузман Шапкарев|достъп_дата =
== По-значими съчинения ==
| |||