Разлика между версии на „Йохан Филип фон Шьонборн“

редакция без резюме
Той е големият син на [[фрайхер]] Георг фон Шьонборн (1574 – 1613), ''амтман'' в [[Курфюрство Майнц]], и съпругата му фрайин Мария Барбара фон дер Лайен (1582 – 1631).<ref>[http://genealogy.euweb.cz/austria/schonborn1.html#PE ''Schönborn family''], genealogy.euweb.cz</ref> Потомък е на [[Хайнрих фон Шьонборн]] († пр. 1284) и Гизела фон Тифенбах († сл. 1286). Брат му фрайхер [[Филип Ервайн фон Шьонборн]] (1607 – 1668) е баща на [[Лотар Франц фон Шьонборн]] (1655 – 1729), княжески епископ на [[Бамберг]] (1693 – 1729), курфюрст и архиепископ на Майнц (1695 – 1729).
 
Йохан Филип фон Шьонборн учи във [[Вайлбург]], [[Майнц]] (''[[Йезуитски орден|Йезуитския колег]]''), [[Орлеан]] и в [[Сиена]] също право. Той става 1621 г. катедрален ''Domicellarius/Domherr'' във [[ВюрзцургВюрцург]], 1625 г. в Майнц. Ръкоположен е на 12 май 1626 г. в Майнц. През 1629 г. става член на катедралния капител във Вюрцбург. 1631 г. той бяга от [[Тридесетгодишна война|нахлуващите шведи]] в [[Кьолн]].
 
На 8 септември 1642 г. той става императорски офицер на кавалерията.<ref>Dieter Schäfer: ''Geschichte Würzburgs: Von den Anfängen bis zur Gegenwart.'' Beck, München 2003, S. 96 ([https://books.google.de/books?id=1b3Na2ROenAC&pg=PA96&lpg=PA96&dq=Johann+Philipp+von+Schönborn+Offizier&source=bl&ots=EJv-taClnB&sig=LLYz0b4liKQVXOyAT1SFThW8D8c&hl=de&sa=X&ved=2ahUKEwi65cPQrtHdAhUlK8AKHZmdCh0Q6AEwDXoECAMQAQ#v=onepage&q=Johann%20Philipp%20von%20Schönborn%20Offizier&f=false Google-Books]).</ref> През 1642 г. Йохан Филип е номиниран за княжески епископ на Вюрцбург и участва в мирните преговори през [[Тридесетгодишната война]] ([[Вестфалски мирен договор]]). На 8 септември 1645 г. той е помазан за вай-епископ на Майнц от [[Хайнрих Волтер фон Щреверсдорф]]. Опитният като офицер във войната Йохан Филип фон Шьонборн започва да окрепява замъка и град Вюрцбург.<ref>Wilhelm Engel in: Willy Schmitt-Lieb, Wilhelm Engel: ''Würzburg im Bild.'' Mit einem Geleitwort von Oberbürgermeister Franz Stadelmayer. Wisli-Mappe, Würzburg 1956, S. 13 f.</ref>