Уикипедия

Линукс (ядро): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м - ден днешен; козметични промени
м формат дати
Ред 17:
Първоначално Торвалдс пуска ядрото Linux под лиценз, който забранява всякаква комерсиална употреба. От версия 0.12 обаче го променя на [[GNU General Public License]] (GPL). Този лиценз позволява разпространението и продажбата на модифицирани и немодифицирани версии на ядрото Linux, но същевременно изисква всички копия да бъдат разпространявани под същия лиценз и напълно съответстващия им изходен код.
 
Торвалдс описва лицензирането на Linux под GPL като „the best thing I ever did“ (в превод: „най-доброто нещо, което съм правил“ или „най-доброто решение, което съм взимал“).<ref>{{cite web|url=http://hotwired.goo.ne.jp/matrix/9709/5_linus.html|title=The Pragmatist of Free Software|first=Hiroo|last=Yamagata|year=1997|accessdate=2007-02-21 февруари 2007|publisher=HotWired}}</ref>
 
==== GPL версия 3 ====
До момента Linux е лицензиран само под версия 2 на GPL, при това (за разлика от повечето GPL софтуер) без възможност за ползване на по-нова версия, заради което съществува спор върху това колко лесно може да се смени с по-нова версия на GPL като версия 3 (и дали това е желателно).<ref>{{cite web|url=http://lwn.net/Articles/169797/|title=GPLv3 and the kernel|publisher=[[LWN.net]]|date=[[2006-01-31]]|accessdate=2007-02-21 февруари 2007|last=Corbet|first=Jonathan}}</ref> Самият Торвалдс специално отбеляза с излизането на версия 2.4.0, че неговият код е само под версия 2.<ref>{{cite web|url=http://www.uwsg.iu.edu/hypermail/linux/kernel/0009.1/0096.html|title=Linux-2.4.0-test8|work=Linux-kernel mailing list archive|publisher=Unix Systems Support Group of [[Indiana University]]|last=Torvalds|first=Linus|accessdate=2007-02-21 февруари 2007|date=[[2000-09-08]]}}</ref> Все пак, според условията на GPL, ако не е определена точна версия, тогава може да бъде използвана всяка една, а Алън Кокс отбеляза, че много малко от другите разработчици на Linux са уточнили определена версия на GPL.<ref>{{cite web|url=http://lwn.net/Articles/169831/|title=Re: GPL V3 and Linux|first=Alan|last=Cox|work=Linux-kernel mailing list archive|publisher=LWN.net|accessdate=2007-02-21 февруари 2007|date=[[2006-01-20]]}}</ref> В един блог бе заключено, че около 40% от кодът на Linux е точно „GPL 2 или по-нов“, а друг, че приблизително 10% е „GPL“ (без определена версия), което прави общо около половината ядро. През септември 2006 г. допитване между 29 ключови програмисти на ядрото сочи, че 28 предпочитат версия 2 на GPL пред тогавашната чернова на версия 3 на GPL. Торвалдс коментира: „Мисля, че голям брой външни хора… смятаха, че лично аз съм черната овца, защото публично показвах, че не съм голям фен на версия 3 на GPL.“<ref>{{cite web|url=http://news.com.com/Top+Linux+programmers+pan+GPL+3/2100-7344_3-6119372.html|title=Top Linux programmers pan GPL 3|publisher=[[News.com]]|accessdate=2007-02-21 февруари 2007|date=[[September 25]], [[2006]]|first=Stephen|last=Shankland
|archiveurl=http://archive.is/sEIK|archivedate=2012-07-18}}</ref>
 
Ред 26:
Спори се дали допълнителните модули към ядрото (англ. LKMs) трябва да се считат за производна творба според авторско правото, поради което да попада под условията на GPL. Торвалдс смята, че модулите, използващи ограничен, „публичен“ набор от интерфейсите на ядрото, могат понякога да бъдат считани за неавторски продукт, като по този начин се допуска употребата на някои затворени драйвери и други модули, които не са лицензирани под GPL. Не всички разработчици на Linux поддържат това, като дори самият Торвалдс се съгласява, че много допълнителни модули са чист авторски продукт и всъщност „модулите към ядрото 'по принцип' СА авторски“. От друга страна Торвалдс също казва, че „едно сиво петно, в частност, е нещо като драйвер, който първоначално е написан за друга операционна система (например напълно непроизводен на Linux продукт по произхода си). […] ТОВА е сивото петно и това е мястото, където аз лично смятам, че някои модули да не бъдат считани за авторски продукт, просто защото не са предназначени за Linux и не зависят от каквато и да била тенденция на Linux.“<ref>[http://www.ussg.iu.edu/hypermail/linux/kernel/0312.0/0670.html Re: Linux GPL and binary module exception clause?]</ref> По-разпалено се обсъждат драйверите, представляващи собственост. В краен случай, отговорът на тези въпроси може да бъде намерен от съд.
 
Един от споровете около лиценза на Linux са използваните в него „бинарни частици“ за поддръжката на някои устройства. Ричард Столман казва, че тези частици код правят Linux в частност несвободен софтуер и разпространението му дори може да е в разрез с GPL (който изисква на разположение „напълно съответстващия изходен код“).<ref>{{cite web|url=http://www.gnu.org/philosophy/linux-gnu-freedom.html|title=Linux, GNU, and freedom|publisher=[[Free Software Foundation]]|first=Richard|last=Stallman|date=[[2006-10-11]]|accessdate=2007-02-21 февруари 2007}}</ref>
 
=== Търговска марка ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Линукс_(ядро)“.