Астрономия: Разлика между версии

В наблюдателната астрономия [[информация]] за различните небесни тела и явления се получава главно след регистриране и анализ на [[светлина]] и други форми на [[електромагнитно излъчване]]<ref>{{cite web|url=http://imagine.gsfc.nasa.gov/docs/science/know_l1/emspectrum.html|title = Electromagnetic Spectrum|publisher = NASA|accessdate = 8 Septemberсептември 2006}}</ref>. Наблюдават се и [[Космически лъчи|космическите лъчи]], като в близко бъдеще се планира и използването на детектори на [[гравитационна вълна|гравитационни вълни]].

* Астрономията с [[гама лъчи]] изучава обектите с помощта на най-късите вълни от [[електромагнитен спектър|електромагнитния спектър]]. Директното им наблюдение е възможно от [[космически апарат]]и като например ''Compton Gamma Ray Observatory'' или със специални телескопи, наречени „атмосферни телескопи на Черенков“.<ref name="cox2000"/> Всъщност телескопите на Черенков не регистрират директно гама излъчването, а проблясъците от видима светлина, получени при поглъщането на гама лъчите в атмосферата на Земята.<ref name="spectrum">{{cite web|last = Penston|first = Margaret J.|date = 14 Augustавгуст 2002|url=http://www.pparc.ac.uk/frontiers/latest/feature.asp?article=14F1&style=feature|title = The electromagnetic spectrum|publisher = Particle Physics and Astronomy Research Council|accessdate = 17 Augustавгуст 2006}}</ref> Гама излъчването е много краткотрайно явление, но има и постоянни източници като [[пулсар]]и, [[неутронна звезда|неутронни звезди]] и бъдещи [[черна дупка|черни дупки]].<ref name="cox2000"/>

* [[Астрометрия]] и [[небесна механика]]. Това е един от най-старите раздели на астрономията, а и на науката изобщо е измерването на положението на небесните тела. В миналото точното знание за положението на Слънцето, Луната, планетите и звездите е от съществено значение за пътуванията и навигацията и за изработката на [[календар]]и. През по-далечни исторически времена акуратното измерване на положенията на планетите е довело до разбирането на някои ефекти, дължащи се на гравитационното взаимодействие между небесните тела и извеждането на законите на [[небесна механика|небесната механика]]. В по-скорошно време проследяването на движението на т.нар. околоземни обекти (преминаващи близо до земната орбита комети, астероиди и др.) позволява да се предсказват евентуални сблъсъци.<ref>{{cite web|last = Calvert|first = James B.|date = 28 Marchмарт 2003|url=http://www.du.edu/~jcalvert/phys/orbits.htm|title = Celestial Mechanics|publisher = University of Denver|accessdate = 21 Augustавгуст 2006}}</ref>

Измерването на звездния [[паралакс]] на близките звезди дава необходимата информация за определяне на скалата, която е необходима за оценка на разстоянията във Вселената, а оттам и за оценка на свойствата на по-отдалечените звезди като се прави аналогия с по-близките. Измерването на радиалната скорост и собствените движения на звездните системи показва [[кинематика]]та им в рамките на нашата галактика [[Млечен път|Млечния път]]. Данни от астрометрията се използват и за определяне на разпределението на [[тъмна материя|тъмната материя]] в галактиката.<ref>{{cite web|url=http://www.astro.virginia.edu/~rjp0i/museum/engines.html|title = Hall of Precision Astrometry|publisher = University of Virginia Department of Astronomy|accessdate = 10 Augustавгуст 2006}}</ref> През 90-те години, астрометрията използва техника на измерване на [[Доплеров ефект|Доплерово отместване]] за откриване на големи [[екзопланета|екзопланети]] около някои от близките звезди.<ref name="Wolszczan">{{cite journal| author=Wolszczan, A.; Frail, D. A.| title=A planetary system around the millisecond pulsar PSR1257+12| journal=Nature| year=1992| volume=355| issue=6356|pages=145 – 147| doi= 10.1038/355145a0| ref=harv| bibcode=1992Natur.355..145W}}</ref>

Слънцето е най-често наблюдаваната звезда. Тя се намира на разстояние около осем [[скорост на светлината|светлинни минути]] и е типично джудже от [[главна последователност|главната последователност]], [[спектрален клас]] G2 V, формирана преди около 4,6 милиарда години. Слънцето не се счита за [[променлива звезда]], но се наблюдават периодични промени в неговата активност, наричани слънчев цикъл. Той е с продължителност от 11 [[година|години]] и се изразява в промяна на броя на [[слънчево петно|слънчевите петна]]. Това са области с температура, по-ниска от съседните им области и наличието им се обяснява с интензивна [[магнетизъм|магнитна]] активност.<ref name="solar FAQ">{{cite web|last = Johansson|first = Sverker|date = 27 Julyюли 2003|url=http://www.talkorigins.org/faqs/faq-solar.html|title = The Solar FAQ|publisher = Talk.Origins Archive|accessdate = 11 Augustавгуст 2006}}</ref>

Планетологията изучава състава и структурата на [[планета|планетите]], естествените им спътници, [[астероид]]ите, кометите от [[Слънчева система|Слънчевата система]], както и извън нея. Главна роля в планетологията заемат науките геология, биология, геохимия и астробиология. До 1993 г. планетологията се занимава с планетарните обекти в Слънчевата система. След откритието на екстрасоларни планети областта на изследване значително се разширява. Включва се проучването на екзотични, екстрасоларни обекти, например планетите около неутронни звезди. Слънчевата система е сравнително добре изучена, отначало с телескопи, а след това с [[космически апарат]]и. Това предоставя добра основа за разбиране на процесите на формиране и еволюция на планетарните системи, макар че новите открития продължават.<ref name="geology">{{cite book|author=Bell III, J. F.; Campbell, B. A.; Robinson, M. S.|title=Remote Sensing for the Earth Sciences: Manual of Remote Sensing|publisher=John Wiley & Sons|edition = 3rd|year=2004|url=http://marswatch.tn.cornell.edu/rsm.html|accessdate = 23 Augustавгуст 2006}}</ref>

Астрономите-любители наблюдават множество [[астрономически обект]]и и феномени с оборудване, което често построяват сами. Най-честите им обекти са Луната, планетите, звездите, кометите, метеоритните дъждове, но също така и съзвездия, мъглявини и галактики. Любителската астрофотография документира нощното небе. Много от любителите се специализират в наблюдаването на определени обекти.<ref>{{cite web|url=http://www.amsmeteors.org/|title = The Americal Meteor Society|accessdate = 24 Augustавгуст 2006}}</ref><ref>{{cite web|first=Jerry|last=Lodriguss|url=http://www.astropix.com/|title = Catching the Light: Astrophotography|accessdate = 24 Augustавгуст 2006}}</ref>

Любителите работят най-вече във видимия диапазон на спектъра (оптична астрономия), но някои експериментират и с други диапазони като за целта използват оптични телескопи с инфрачервени филтри. В областта на радиоастрономията за пионер на любителската астрономия се счита Карл Янски от [[Bell Labs]], който конструира специална [[антена]] през 1931 г., тъй като компанията му иска да използва този обхват за трансатлантически радиотелефонни услуги. Целта му е да намери начин за намаляване на влиянието на смущенията. Сред тези смущения той регистрира фоново радиоизлъчване, чийто източник се оказва центърът на нашата галактика.<ref>{{cite web|author=Ghigo, F.|date = 7 Februaryфевруари 2006|url=http://www.nrao.edu/whatisra/hist_jansky.shtml|title = Karl Jansky and the Discovery of Cosmic Radio Waves|publisher = National Radio Astronomy Observatory|accessdate = 24 Augustавгуст 2006}}</ref><ref>{{cite web|url=http://www.users.globalnet.co.uk/~arcus/cara/|title = Cambridge Amateur Radio Astronomers|accessdate = 24 Augustавгуст 2006}}</ref>