Килограм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ред. – предстои да влезе ново определение
м замяна на месец на бг.; козметични промени
Ред 22:
}}
 
'''Килограм''' е една от седемте основни [[единица|единици]] в [[SI]] и се използва за физичната величина [[Маса_Маса (величина)|маса]]. Символът, с който се означава, е ''kg'', но в популярни издания в България се използва и ''кг'', със знаци от кирилицата, под влияние на руските означения на мерните единици. Наименованията на кратните и дробните единици на един килограм се образуват с прибавяне на представки към единицата [[грам]] (например ''мили''грам, ''дека''грам). Масата на 1 [[литър|L]] дестилирана [[вода]] при [[температура]] 4  °C е приблизително равна на един килограм. Това е първоначалната му дефиниция. Актуалната дефиниция съгласно [[стандарт]]а [[ISO 80000]]-4 е:
 
''Килограм е единицата за маса; тя е равна на масата на международния еталон на килограма.''
Ред 35:
 
== Определение ==
[[Грам]]ът, 1/1000 от килограма, е временно дефиниран през 1795 г. като масата на един кубичен сантиметър [[вода]] при [[температура на топене|температурата на топене]] на леда. Окончателният килограм, превърнат в еталон през 1799 г. и на който е базиран съвременният Международен еталон за килограм от 1875 г., има маса, равна на масата на 1 кубичен дециметър вода при нейната максимална [[плътност]], при приблизително 4  °C.
 
Килограмът е единствената основна единица в SI с представка („кило-“) в името. Това е и единствената единица в SI, която все още се дефинира чрез конкретен предмет, а не чрез фундаментална физическа характеристика, която да може да се възпроизведе в различни лаборатории. Три други основни единици ([[кандела]], [[ампер]], [[мол]]) и 17 производни единици ([[нютон]], [[паскал (единица)|паскал]], [[джаул]], [[ват]], [[кулон]], [[волт]], [[фарад]], [[ом (физика)|ом]], [[сименс]], [[вебер (единица)|вебер]], [[тесла]], [[хенри (единица)|хенри]], [[катал]], [[грей (единица)|грей]], [[сиверт]], [[лумен]], [[лукс]]) в SI се дефинират чрез килограма, така че неговата устойчивост е от особено значение. Само 8 други единици не изискват килограма в дефиницията си – за температура ([[келвин]], [[градус Целзий]]), време и честота ([[секунда]], [[херц]], [[бекерел]]), дължина ([[метър]]) и ъгъл ([[радиан]], [[стерадиан]]).{{hrf|BIPM|2006|112 – 118}}
Ред 67:
Тъй като стопанството и бита обикновено се използват предмети с много по-голяма маса от един грам, и тъй като еталон, изработен от вода, би бил нестабилен и неудобен, се наложило по-практично решение на еталон. По тази причина през 1799 г. като временен еталон е изработено монолитно метално тяло от [[платина]], 1000 пъти по-тежко и масивно от грама.
 
По същото време започва работа по точното определяне на масата на един кубичен дециметър ([[литър]]) вода.{{hrf|smdsi.quartier-rural.org|1999}} Макар утвърдената в правителствения декрет дефиниция на килограма да определя водата да бъде с температура 0  °C, след няколкогодишни изследвания [[Луи Льофевр-Жино]] и [[Джовани Фаброни]] решават да предефинират през 1799 г. еталона чрез плътността – по тяхното определение водата трябва да има максимална плътност, като по това време се смята, че това става при 4  °C (съвременните измервания с по-голяма точност дават стойност от 3,984  °C). Льофевр-Жино и Фаброни установяват, че един кубичен дециметър вода при максимална плътност е равен на 99,9265% от масата на временния еталон, изработен четири години по-рано.{{hrf|Zupko|1990|}} През същата 1799 г. е изработен от платина нов еталон, който трябва да бъде равен, доколкото това е възможно по това време, на масата на един кубичен дециметър вода при температура 4  °C. Еталонът е предаден на Архива на Републиката през юни, а на 10 декември 1799 г. е официално утвърден като „килограмът от Архива“ и единицата килограм е дефинирана като равна на неговата маса. Този еталон се използва през следващите 90 години.
 
== Международен еталон на килограма ==
Ред 74:
[[Конвенция за метъра|Конвенцията за метъра]], подписана на 20 май 1875 г., допълнително формализира [[метрична система|метричната система]], станала по-късно основа на [[Международна система единици|Международната система единици]] (SI). Подписването на конвенцията води до изработването на Международния еталон на килограма – един от три цилиндъра, създадени през 1879 г. от британската компания „[[Johnson Matthey]]“ (тя продължава и в наши дни да произвежда почти всички национални еталони).{{hrf|Smith|1973|66 – 68}}{{hrf|Quinn|2011|321}} През 1883 г. се установява, че масата на Международния еталон практически не се отличава от масата на „килограма от Архива“, направен осемдесет и четири години преди това, след което той е официално утвърден като еталон от първата Обща конференция по мерките и теглилките през 1889 г.{{hrf|Quinn|1986|74 – 79}}
 
Съвременните измервания на ''Виенския стандарт на средната океанска вода'', която е чиста дестилирана вода с изотопен състав, представителен за средната стойност на [[Световен океан|Световния океан]], показват, че тя е с плътност 0,999975 ±0,000001 kg/L в точката си на максимална плътност (3,984  °C) при стандартно атмосферно налягане (760 [[mmHg]] или 101 325 [[Паскал (единица)|Pa]]).{{hrf|Chaplin|2017}} Така, един кубичен дециметър вода при точката си на максимална плътност е само с 25 милионни части по-малка маса от Международния еталон.
 
=== Копия на Международния еталон за килограм ===
Ред 89:
По определение грешката в измерената стойност на масата на Международния еталон за килограм е точно нула – Международният еталон ''е'' килограмът. Същевременно промени в масата на Международния еталон могат да бъдат открити, сравнявайки неговата маса с тази на неговите официални копия по света – това е рядко извършвана процедура, наричана „периодична проверка“. Такива проверки са правени три пъти в историята – през 1889, 1948 и 1989 година. Например, Съединените щати притежават четири Pt–10Ir еталона, два от които, K4 и K20 са от оригиналната серия от 40 копия, изработени през 1884 година. K20 е определен за основен национален еталон за маса на Съединените щати. Тези два еталона, както и еталоните на другите страни по света, периодично се изпращат в Международното бюро за мерки и теглилки за проверка, като се транспортират изключително грижливо. През 1984 година K4 и K20 са пренесени на ръка в пътническите кабини на два отделни граждански самолета.
 
Трябва да се отбележи, че нито едно копие не е с маса, точно равна на тази на Международния еталон – масите им са калибрирани и документирани чрез отмествания в стойностите. Например основният американски еталон K20 първоначално (през 1889 година) има официална маса от {{nowrap|1 kg − 39kg − 39}} μg), т.е. е с 39 µg по-лек от Международния еталон. Проверката, извършена през 1948 година показва маса от {{nowrap|1 kg − 19kg − 19 µg}}. Последната проверка от 1989 година показва маса, точно равна на първоначалната стойност от 1889 година. За разлика от тези разнопосочни промени, масата на американския контролен еталон K4 постоянно намалява спрямо Международния еталон, като причината за това е известна. Контролните еталони се използват много по-често от основните и са подложени на надраскване и други форми на износване. K4 първоначално има официална маса от {{nowrap|1 kg − 75kg − 75 µg}} през 1889 година, но към 1989 година официално е калибриран до {{nowrap|1 kg − 106kg − 106 µg}}, а десет години по-късно е {{nowrap|1 kg − 116kg − 116 µg}}. За период от 110 години K4 губи 41 µg спрямо Международния еталон.{{hrf|Jabbour|2001|25 – 46}}
 
[[Файл:Prototype mass drifts.jpg|мини|Отклонения в масата на националните еталони K21–K40 и копията K32 и K8(41)]]
Ред 201:
* {{cite web | publisher = smdsi.quartier-rural.org | year = 1999 | url = http://smdsi.quartier-rural.org/histoire/18germ_3.htm | title = Decree on weights and measures | work = smdsi.quartier-rural.org | quote = ''Gramme'', le poids absolu d'un volume d'eau pure égal au cube de la centième partie du mètre, et à la température de la glace fondante. | accessdate = 2017-05-08 | lang = fr}}
* {{cite journal | last = Smith | first = F.J | year = 1973 | title = Standard Kilogram Weights | journal = Platinum Metals Review | volume = 17 | issue = 2 | pages = 66 – 68 | url = http://www.platinummetalsreview.com/pdf/pmr-v17-i2-066-068.pdf | lang = en}}
* {{cite journal | last = Stock | first = Michael | coauthors = Pauline Barat, Richard S. Davis, Alain Picard, Martin J. T. Milton | year = 2015 | title = Calibration campaign against the international prototype of the kilogram in anticipation of the redefinition of the kilogram part I: comparison of the international prototype with its official copies | journal = Metrologia | volume = 52 | issue = 2 | pages = 310 – 316 | date = 24 Marchмарт 2015 | doi = 10.1088/0026 – 1394/52/2/310 | url = http://iopscience.iop.org/article/10.1088/0026-1394/52/2/310/pdf | lang = en}}
* {{cite web | publisher = TÜBİTAK | year = 2014 | url = http://www.ume.tubitak.gov.tr/tr/hizmetlerimiz/kutle-laboratuvarlari | title = Kütle Laboratuvarları | work = ume.tubitak.gov.tr | accessdate = 2014-06-16 | lang = tr}}
* {{cite journal | last = Quinn | first = T. J | title = New Techniques in the Manufacture of Platinum-Iridium Mass Standards | journal = Platinum Metals Review | year = 1986 | volume = 30 | issue = 2 | pages = 74 – 79 | url = http://www.technology.matthey.com/article/30/2/74-79/ | lang = en}}