Разлика между версии на „Лъгадина“

редакция без резюме
м (замяна на линк)
| знаме =
| герб =
| покровител = [[Петка Римлянка]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие= Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά |достъп_дата = 5 януари 2018-01-05|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Fouit.gr |език= |цитат= }}</ref>
| изглед = Langadas from 5km altitude - SlaRos Project - Mission 1.jpg
| изглед-описание = Въздушна снимка на града от 5 km
| основаване =
| пощенски-код = 613 00
| телефонен-код = 23430- – 4
}}
 
== История ==
[[Файл:Archaeological Museum of Thessaloniki, Greece Detail Lagadina.jpg|ляво|мини|100п|Бюст, намерен в района на Лъгадина, 200 – 250 година сл. Хр. [[Солунски археологически музей]]]]
Етимологията и на трите имена – българското ''Лъгадина'', турското ''Лангаза'' и гръцкото ''Лангадас'' идва от стробългарската дума л{{Уникод|ѫ}}гъ (лонг), ''гористо влажно място''.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 31.</ref><ref name="Δήμος Λαγκαδά">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.lagadas.gr/DB91A425.el.aspx| заглавие = Λαγκαδάς| достъп_дата = 8 юни 2014-06-08 | издател =Δήμος Λαγκαδά }}</ref> Името е споменато за пръв път около 900 година.<ref name="Μακροπούλου VIII">{{cite book |title= Κειμηλιακό Απόθεμα σε Ναούς της περιφέρειας Θεσσαλονίκης από τον 16ο ως τον 20ο αιώνα. Φορητές Εικόνες, Λειτουργικά Αντικείμενα, Παλαίτυπα και Χειρόγραφα Βιβλία, Τεύχος 1 |last=Μακροπούλου |first=Δέσποινα, Κωνσταντίνος Κατσίκης |authorlink= |coauthors= |year= 2014 |publisher= Στοά των Επιστημών - – Ακαδημία Θεσμών και Πολιτισμών. Βυζαντινή Μακεδονία και Θράκη |location= Θεσσαλονίκη |isbn= |pages=VIII |url= http://www.academy.edu.gr/files/volume_1.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>
 
=== В Османската империя ===
През март 1430 година султан [[Мурад II]] се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300- – 1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 160 | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}</ref> В града е запазен [[Лъгадински хамам|османски хамам]] от първата половина на XVI век.<ref name="Μακροπούλου VIII"/>
 
В XIX век Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Лангадес'' (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 ''Лангадина (Лангаза)'' е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители [[мюсюлмани]] и 493 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.</ref>
{{цитат|Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село [[Лъгиново]] или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около [[Бешик гьол|Бешикъ]]. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.<ref>{{МЕС|75}}</ref>}}
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лъгадина има 800 жители българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] гъркомани и 500 [[гърци]], като в градчето има две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196- – 197.</ref> Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество ''Лангаза'' е предимно „славяноезично“ селище.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.</ref>
[[Файл:Lagadina Bulgarian Seal.JPG|мини|Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен [[Михаил Думбалаков]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125</ref>. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185</ref>
 
=== В Гърция ===