Люмница: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м замяна на линк |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 30:
В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на [[аянин|аяни]] при събирането на данъци, село ''Любниче'' е представлявано от Петко, син на Злате и Стойко, син на Петко.<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=358 Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало, София, 1969, с. 42.]</ref>
В края на XIX век Люмница е едно от големите [[власи|влашки]] ([[мъгленорумъни|мъгленорумънски]]) села в областта [[Мъглен (област)|Влахомъглен]] в [[Гевгели]]йска каза на Османската империя. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в ''Люпница'' (Liupnitza), Мъгленска епархия, живеят 2700 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, ''Лубница (Loubnitza)'' е посочено като село с 350 домакинства и 460 жители [[българи]] и 1196 власи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.168
В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.<ref name="Докторов.52">„Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560</ref>
[[Файл:Lyumnitsa Skra Greece3.JPG|ляво|мини|200п|Гръцки военни паметници в Люмница.]]
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година в Люмница живеят 2600 власи християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_05.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 152.]</ref> Според секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Любница (Lioubnitza)'' има 540 власи и в селото има влашко училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194
=== В Гърция ===
След Балканската война в 1912 – 1913 година селото попада в Гърция. В 1926 година селото е прекръстено на Скра.<ref>[http://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919
По време на Първата световна война над Люмница, на връх Яребична (на мъгленорумънски Скра) се води тежката [[битка при Яребична]]. След войната в 1926 година селото е прекръстено на Скра.
В селото от 2002 година работи [[Музей на Първата световна война и битката при Яребична|Музеят на Първата световна война и битката при Яребична]].<ref name="Τουριστικός Οδηγός Κιλκίς">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.kilkis.org/world-war-one-museum-skra | заглавие = Μουσείο Α' Παγκοσμίου Πολέμου & Μάχης Σκρα | достъп_дата =
== Личности ==
Ред 61:
== Литература ==
* [http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf Theodor Capidan, Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p.25.]
* Παπαγεωργίου, Μαρία Γ., "Απόψεις για τους
== Бележки ==
| |||