Маккартизъм: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м формат дати |
||
Ред 74:
{{Col-2}}
* Нелсън Алгрен (Nelson Algren), писател<ref>Publication canceled after FBI contact: Horvath, Brooke (2005). Understanding Nelson Algren. University of South Carolina Press. p. 84. ISBN 1570035741.</ref>
* [[Елмър Бърнстийн]] (Elmer Bernstein), композитор и диригент <ref>On Hollywood „graylist“: „Composer Elmer Bernstein Dead at 82“. Associated Press. msnbc.com. August 19, 2004.
* Дейвид Бом (David Bohm), физик и философ<ref>изгубва работата си, в изгнание: Jessica Wang (1999). American Science in an Age of Anxiety: scientists, anticommunism, & the cold war. The University of North Carolina Press. pp. 277 – 278. ISBN 978-0807824474.</ref>
* [[Бертолт Брехт]], поет, драматург, сценарист, режисьор
Ред 105:
* [[Робърт Опенхаймер]], физик, научен директор на Манхатънския проект<ref>Security clearance withdrawn: Schrecker (2002), p. 41.</ref>
* Дороти Паркър (Dorothy Parker), писател <ref>On the Red Channels blacklist of artists and entertainers: Schrecker (2002), p. 244.</ref>
* [[Лайнъс Полинг]], химик, носител на две Нобелови награди<ref>Repeatedly denied passport: Thompson, Gail, and R. Andrew Viruleg. „Linus Pauling“. Woodrow Wilson National Fellowship Foundation.
* Самюел Ребер (Samuel Reber), дипломат<ref>Robert D. Dean, The Imperial Brotherhood: Gender and the Making of Cold War Foreign Policy (University of Massachusetts Press, 2001), 65, 127, 140</ref>
* Мартин Рит (Martin Ritt) актьор и режисьор<ref>On Hollywood blacklist: Buhle and Wagner (2003), p. 18.</ref>
Ред 135:
Маккартизмът предизвиква противоречия дори само като исторически въпрос. Чрез отварянето на класифицирани документи от Съветските архиви и декриптирането на кодирани съветски съобщения по време на проекта „Венона“ ({{lang-en|Venona project}}) става известно, че Съветският съюз наистина е въвлечен в сериозни шпионски дейности в САЩ през [[1940-те]]. Също така е известно, че Американската комунистическа партия фактически е създадена от Съветския съюз, а политиките ѝ се контролирали от там. Освен това членовете ѝ често са вербувани за шпиони.<ref>Marshall, Joshua, „Exhuming McCarthy“, American Prospect 10, no. 43 (1999).</ref> Според някои съвременни коментатори, тези разкрития се явяват най-малко като частично оправдание на маккартизма. <ref>David Aaronovitch McCarthy: There Were Reds Under the Bed BBC Radio 4 airdate 9 Aug 2010</ref>
Противоположната позиция твърди, че въпреки всички съвременни разкрития, по времето, когато маккартизмът започва (в края на 40-те), американската Комунистическа партия е неефективна, периферна група, и вредите, нанесени от съветски шпиони на американските интереси след края на Втората световна войн, а са минимални<ref>Theoharis, Athan (2002). Chasing Spies: How the FBI Failed in Counter-Intelligence But Promoted the Politics of McCarthyism in the Cold War Years. Ivan R. Dee. </ref>. Елън Шрекър пише: „в тази страна маккартизмът е причинил повече щети на Констиуцията, отколкото американската комунистическа партия е причинила някога.“<ref>Schrecker, Ellen (Winter 2000). „Comments on John Earl Haynes' The Cold War Debate Continues“. Journal of Cold War Studies. Harvard University—Faculty of Arts and Sciences.
== Съвременно използване на термина ==
| |||