Хо Ши Мин: Разлика между версии

Между 1953 и 1956 г. правителството на Северен Виетнам въвежда различни аграрни реформи, включително „намаляване на наема“ и „поземлена реформа“, което довежда до значително политическо потисничество. По време на поземлената реформа, свидетелските показания на свидетели от Северен Виетнам предполагат съотношение на една [[екзекуция]] за всеки 160 жители на селата, което при екстраполация на национално равнище би показало близо 100 000 екзекуции. Тъй като кампанията е съсредоточена главно в района на Делтата на Червената река, по-ниска оценка от 50 000 екзекуции става широко приета от учените по онова време. Въпреки това, декласифицираните документи от виетнамските и унгарските архиви показват, че броят на екзекуциите е много по-нисък от отчетения по това време, въпреки че вероятно е по-голям от 13 500.<ref>cf. Gittinger, J. Price, [https://www.jstor.org/discover/10.2307/3024603?uid=3739656&uid=2134&uid=367529391&uid=2&uid=70&uid=3&uid=367529381&uid=3739256&uid=60&sid=21101618662091 "Communist Land Policy in Viet Nam"], ''Far Eastern Survey'', Vol. 29, No. 8, 1957, p. 118.</ref><ref>{{cite book|last=Courtois|first=Stephane|title=The Black Book of Communism|publisher=Harvard University Press|year=1997|isbn=978-0-674-07608-2|page=569}}</ref><ref>Dommen, Arthur J. (2001), ''The Indochinese Experience of the French and the Americans'', Indiana University Press, p. 340, gives a lower estimate of 32,000 executions.</ref><ref>{{cite web|author=vu tuong|title=Newly released documents on the land reform|date=25 май 2007|publisher=Vietnam Studies Group|url=https://sites.google.com/a/uw.edu/vietnamstudiesgroup/discussion-networking/vsg-discussion-list-archives/vsg-discussion-2007/newly-released-documents-on-the-land-reform|accessdate=30 ноември 2017 |work=Vietnam Studies Group|quote='''Vu Tuong''': There is no reason to expect, and no evidence that I have seen to demonstrate, that the actual executions were less than planned; in fact the executions perhaps exceeded the plan if we consider two following factors. First, this decree was issued in 1953 for the rent and interest reduction campaign that preceded the far more radical land redistribution and party rectification campaigns (or waves) that followed during 1954 – 1956. Second, the decree was meant to apply to free areas (under the control of the Viet Minh government), not to the areas under French control that would be liberated in 1954 – 1955 and that would experience a far more violent struggle. Thus the number of 13,500 executed people seems to be a low-end estimate of the real number. This is corroborated by Edwin Moise in his recent paper „Land Reform in North Vietnam, 1953 – 1956“ presented at the 18th Annual Conference on SE Asian Studies, Center for SE Asian Studies, University of California, Berkeley (February 2001). In this paper, Moise (7 – 9) modified his earlier estimate in his 1983 book (which was 5,000) and accepted an estimate close to 15,000 executions. Moise made the case based on Hungarian reports provided by Balazs, but the document I cited above offers more direct evidence for his revised estimate. This document also suggests that the total number should be adjusted up some more, taking into consideration the later radical phase of the campaign, the unauthorized killings at the local level, and the suicides following arrest and torture (the central government bore less direct responsibility for these cases, however).}}</ref><ref>{{cite journal|last=Szalontai|first=Balazs|title=Political and Economic Crisis in North Vietnam, 1955 – 56|url=https://6931dbf1-a-017ed1b7-s-sites.googlegroups.com/a/uw.edu/vietnamstudiesgroup/discussion-networking/vsg-discussion-list-archives/vsg-discussion-2011/drv-1956-decree-law/DRV%201956%20decree%20law.pdf?attachauth=ANoY7cp-R3ROUQ71qMNWrYB5PoNF4zn1AbM0d-9c6MUbPPZALpDk4hyV6rybi8TdtN5P2p0RcEVIf61wGGrE3q3U0Ygk3U_7T6BkroHF5SmJZ6PDXNmifl--nYT_pHqyHfloE0_ypCwab_ZbO9refyEGpHEyRLeKw8Jy7NhKZI1x8NJ2wbO13M8HjtaXiHEzzDP-Qzu-fiwM8GUMl932SmyYS98YsvPlvYpTRyUGWD7Dj3pLiRpibd5-V8swsU9n1F6Gr3bcVYQ58utuSNoi2H-S0kEjG4C4C0y_b_UQtj4ei3h8LAzGBAOUhCMHdf1Y1V0yCm91UdjrIKgNmXOWcLed3p8U7ORhpcqPAZJp_zttHhsiWo2D7lY%3D&attredirects=0|accessdate=30 ноември 2017|journal=Cold War History|volume=5|number=4|date=November 2005|pages=395 – 426}}</ref><ref>{{cite book|last=Vu |first=Tuong |url=https://books.google.com/books?id=uZbr9iD1HZ8C&q=15%2C000#v=snippet&q=15%2C000&f=false |title=Paths to Development in Asia: South Korea, Vietnam, China, and Indonesia |publisher=Cambridge University Press |year=2010 |isbn=9781139489010 |p=103 |quote=Clearly Vietnamese socialism followed a moderate path relative to China.&nbsp;... Yet the Vietnamese 'land reform' campaign&nbsp;... testified that Vietnamese communists could be as radical and murderous as their comrades elsewhere. }}</ref>

 

 

В края на 1959 г., осъзнавайки, че националните избори никога няма да се проведат и че Дием възнамерява да отстрани противоположните сили (най-вече бившия Виетмин) от правителството на Южен Виетнам, Хо неофициално избира [[Ле Зуан]] за следващия лидер на партията. Това се тълкува от западните анализатори като загуба на влияние за Хо, за който се твърди, че всъщност е предпочел по-умерения Во Нгуен Гиап за позицията.<ref>Cheng Guan Ang & Ann Cheng Guan, ''The Vietnam War from the Other Side'', p. 21. (2002)</ref> Ли Зуан е официално определен като партиен лидер през 1960 г., оставяйки Хо да изпълнява второстепенна роля като държавен глава и член на Политбюро. Въпреки това, той поддържа значително влияние в правителството. През 1963 г. Хо твърди, че е кореспондирал с президента Дием от Южен Виетнам с надеждата да постигне договорен мир.