Уикипедия

Медицина: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Sachokolev (беседа | приноси)
99 редакции
мРедакция без резюме
м формат дати; козметични промени
Ред 1:
[[ImageФайл:Asklepios.3.jpg|мини|[[Асклепий]] е богът на медицината и лечението в гръцката митология. Изображения на змията-преплетена около жезъла на Асклепий често се използват като символ на медицината.]]
'''Медицината''' (от лат. ''medicus'' – „лечител“) е [[наука]] за диагностициране, [[лечение]] и предотвратяване на [[болест]]и и наранявания <ref>[https://en.oxforddictionaries.com/definition/medicine Medicine], Oxford Dictionaries Online. Oxford University Press.</ref>. Тя изучава системите на човешкия организъм, заболяванията и тяхното лечение, което помага за практическото прилагане на това знание и създаването на [[лекарство|лекарства]] и технологии. Разнообразието, устройството и начина на живот на организмите, които се изучават от [[биология]]та, водят до възникване на специални и приложни клонове като медицината.
 
Ред 17:
== Медицинско образование ==
: ''Основна: [[Медицинско образование]]''
[[FileФайл:Get lautrec 1901 examination at faculty of medicine.jpg|thumbмини|Преглед в парижкия факултет по медицина, [[Тулуз-Лотрек]], 1901]]
 
Медицинското образование и подготовка варира според страна и регион, и все пак общото е, че то включва освен въвеждащо обучение по медицина, така и практика на студентите под наблюдението на техните преподаватели ([[супервизия]]), както и възможност за по-нататъшна специализация. Самото медицинско обучение е обект на активно научно изследване, чиято цел е да се определят по-добрите подходи и методи. Завършването на обучението дава степен и титла д-р (на английски напр. M.D. или Doctor of Medicine), като такива подобни титли в някои страни като Англия и Индия са давани и за хомеопатично (алтернативна медицина) обучение като CCH, RSHom и други. Тези титли се дават от държавно и световно признати университети и институции.
Ред 25:
== История на медицината ==
{{основна|История на медицината}}
[[FileФайл:Medicine aryballos Louvre CA1989-2183.jpg|мини|Древен грък получава медицинска грижа. Този [[арибал]] (датиран от 480-470 пр.н.е, изложен в [[Лувър]]а в Париж) вероятно е съдържал целебна мас.]]
[[Праисторическа медицина|Праисторическата медицина]] включва лечение с растения (билколечение), части от животното и минерали. В много от случаите тези материали са използвани ритуално като магически вещества от жреци, шамани, или медицински лица. Добре позната религиозна система е [[анимизъм|анимизма]] (придаване на духовна сила на неодушевени предмети), спиритуализъм (призоваване на боговете или връзка духовете на предците), шаманизъм (придаване на мистични сили на определен човек) и врачуване (магическо разкриване на истината). Медицинската антропология изследва начина, по които са били организирани културата и обществото при възникване на здравни проблеми, нуждата от здравни грижи и превенция на заболяванията.
 
Сред най-ранните сведения за възникването на медицината са откритите данни за [[Аюрведа]], Египетската, Класическата китайска медицина (предшественик на съвременната традиционна китайска медицина) и древните Гръцка и Римска медицина. Египтянинът [[Имхотеп]] (живял в 3-то хилядолетие преди новата ера) е първото име на лекар известен за историята на човечеството. Първите сведения за организиране на болнични заведения са от района на планинския връх [[Михинтале]] в [[Шри Ланка]], където съществуват доказателства за наличието на специализирани медицински заведения за лечение на пациенти.<ref>Prof. Arjuna Aluvihare, „Rohal Kramaya Lovata Dhayadha Kale Sri Lankikayo“ ''Vidhusara Science Magazine'', Nov. 1993.</ref><ref>''[http://www.hsph.harvard.edu/ihsg/publications/pdf/No-42.PDF Resource Mobilization in Sri Lanka's Health Sector]'' – Rannan-Eliya, Ravi P. & De Mel, Nishan, Harvard School of Public Health & Health Policy Programme, Institute of Policy Studies, February 1997, Page 19. AccessedПосетен на 2008-02-22 февруари 2008.</ref> Индийският лекар [[Сушурата]] описва множество оперативни техники, включително и най-ранните форми на пластичната хирургия.<ref name = "Singh">A. Singh and D. Sarangi (2003). „We need to think and act“, ''Indian Journal of Plastic Surgery''.</ref>
 
Гръцкият лекар [[Хипократ]] е наречен, „бащата на медицината“.<ref name="blackwellpublishing.com">[http://www.blackwellpublishing.com/eccmid16/abstract.asp?id=50854 The father of modern medicine: the first research of the physical factor of tetanus], European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases</ref><ref>{{cite journal|author=Grammaticos P.C. & Diamantis A. |year=2008 |title=Useful known and unknown views of the father of modern medicine, Hippocrates and his teacher Democritus |journal=Hell J Nucl Med |volume=11 |issue=1 |pages=2–4 |pmid=18392218|ref=harv}}</ref> Той полага основите на един разумен подход в медицината. Хипократ въвежда и клетва давана от младите лекари. Тя е наречена в негова чест – [[Хипократова клетва]] и макар и видоизменена се дава и днес от новозавършващите медици. Хипократ е и първият, който категоризира заболяванията като остри, хронични, ендемични и епидемични. Въвежда в употреба и термините като например: обостряне, рецидив, разнасяне (на заболяване, оток и други), криза, пристъп, връх на заболяването и период на възстановяване. <ref name=garrison97>{{Harvnb|Garrison|1966|p=97}}</ref><ref name=mart90>{{Harvnb|Martí-Ibáñez|1961|p=90}}</ref>
Ред 46:
|pmid=6989499
|ref=harv
}}</ref><ref>[https://eee.uci.edu/clients/bjbecker/PlaguesandPeople/lecture5.html Medical Practitioners]</ref> Неговият труд [[Канон на медицината]] представлява една от най-известната книга в историята на медицината.<ref>{{cite web|url=http://www.britannica.com/eb/topic-92902/The-Canon-of-Medicine|title="The Canon of Medicine" (work by Avicenna)|publisher=''Encyclopædia Britannica''|year=2008|accessdate=2008-06-11 юни 2008}}</ref> Други известни лекари са [[Абу ал-Касим ал-Захрави|Абулкасис]],<ref>{{Cite journal|last=Ahmad|first=Z. (St Thomas' Hospital)|title=Al-Zahrawi – The Father of Surgery|journal=ANZ Journal of Surgery|year=2007|volume=77|issue=Suppl. 1|page=A83|doi=10.1111/j.1445-2197.2007.04130_8.x|pages=A83|ref=harv|postscript=<!--None-->}}</ref> [[Ибн Зухр]],<ref name=Rabie2006>Rabie E. Abdel-Halim (2006), „Contributions of Muhadhdhab Al-Deen Al-Baghdadi to the progress of medicine and urology“, ''Saudi Medical Journal'' '''27''' (11): 1631-1641.</ref> [[Ибн ал-Нафис]],<ref>Chairman's Reflections (2004), „Traditional Medicine Among Gulf Arabs, Part II: Blood-letting“, ''Heart Views'' '''5''' (2): 74-85 [80].</ref> и [[Авероес]].<ref>
{{cite journal
|author=Martín-Araguz A, Bustamante-Martínez C, Fernández-Armayor Ajo V, Moreno-Martínez JM
Ред 66:
[[Андреас Везалий]] е и авторът на една от най-влиятелните книги, посветени на човешката анатомия – ''[[De humani corporis fabrica]]'' <ref>[http://archive.nlm.nih.gov/proj/ttp/books.htm Page through a virtual copy of Vesalius's ''De Humanis Corporis Fabrica'']</ref>.
 
Френският лекар [[Амброаз Паре]] се смята за един от основателите на съвременната [[хирургия]]. Бактерии и други микроорганизми са наблюдавани за първи път под микроскоп от [[Антони ван Льовенхук]] през 1676 година, което инициира научното направление микробиология <ref name=Brock>{{cite book | author = Madigan M, Martinko J (editors) | title = Brock Biology of Microorganisms | edition = 11th | publisher = Prentice Hall | year = 2006 | isbn = 0-13-144329-1 }}</ref> и поставя нови въпроси за причинителите на инфекциозни заболявания. Частично основавайки се на работата на италианския анатом [[Реалдо Коломбо]], английския лекар [[Уилям Харви]] описва [[кръвоносна система|кръвоносната система]] <ref>Zimmer, Carl. 2004. ''Soul Made Flesh: The Discovery of the Brain – and How It Changed the World.'' New York: Free Press.</ref>. [[Херман Бурхаве]] се счита за основател на [[Физиология|физиологиятафизиология]]та, тъй като пръв води курсове на тази тема в [[Лайден]] и е автор на учебника ''[[Institutiones medicae]]'' (1708). Като основател на [[дентална медицина|денталната медицина]] се възприема френския доктор Пиер Фаучард <ref>"[http://www.nature.com/bdj/journal/v201/n12/full/4814350a.html Pierre Fauchard: the 'Father of Modern Dentistry']". ''British Dental Journal'' 201, 779 – 781 (2006)</ref>.
 
[[Ветеринарна медицина|Ветеринарната медицина]] се разделя за първи път от хуманитарната медицина през 1761 година, когато френския ветеринарен доктор [[Клод Бургелот]] създава първото в света ветеринарно училище в [[Лион]], [[Франция]]. Преди това докторите са лекували едновременно хора и животни.
Ред 80:
За да може успешно да лекува и предотвратява заболяванията, лекарят трябва много добре да познава нормалния ход на биологичните процеси в здравия организъм, и неговите изисквания към условията на заобикалящата го жива и нежива природа. Фундаменталните медицински науки са [[биология|общобиологични науки]], които разглеждат точно тези въпроси. Към тях се отнасят:
 
* [[Анатомия|Анатомията]]та изучава физичната структура на организмите. Обаче микроскопичната анатомия, цитология и хистология изучават специфично микроскопичните структури.
* [[Биохимия|Биохимията]]та изучава химията, която е част от живите организми, особено структурата и функцията на техните химични.
* [[Биостатистика]]та изучава приложението на статистическите методи в биологията. Съществено необходима е за планирането, оценяването и интерпретирането на медицинските изследвания и профилактични мероприятия. Фундаментална е и също за епистемологията и свидетелско-базираната медицина.
* [[Цитология|Цитологията]]та е микроскопското изучаване на отделните клетки.
* [[Ембриология|Ембриологията]]та е изучаването на ранното развитие на организмите.
* [[Медицинска генетика|Медицинската генетика]] изучава гените и тяхната роля в биологичното наследяване.
* [[Хистология|Хистологията]]та изучава биологичните тъкани под светлинен микроскоп, електронен микроскоп и имунохистохимия.
* [[Хранене]]
* [[Физиология|Физиологията]]та изучава функциите на системите и органите на организмите.
* [[Хигиена]]—комунална, трудова, на храненето, радиационна, транспортна и др.
 
Ред 103:
* [[Микробиология]] изучава микроорганизмите, вкл. бактерии, гъби, вируси, приони и първаци.
* [[Неврология]]
* [[Епидемиология]]
* [[Кардиология]]
* [[Ендокринология]]
* [[Психиатрия]]
* [[Дерматология]] и венерология
* [[Съдебна медицина]] и [[деонтология]]
* [[Педиатрия|Детски болести]]
* [[Инфекциозни болести]]
* [[Акушерство]] и [[гинекология]]
* [[Диетология]]
* [[Пулмология|Белодробни болести]]
* [[Гастроентерология]]
* [[Вътрешни болести]]
Ред 162:
{{Портал|Медицина}}
 
[[Категория:Медицина|Медицина ]]▼
 
▲[[Категория:Медицина|Медицина]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Медицина“.