Мохамед Дауд Кан: Разлика между версии

Със създаването на независим [[Пакистан]] през август 1947 г. конфликтната линия Дюранд с британските колониалисти е наследен от тази страна и от Афганистан. Дауд подкрепя националистическото обединение на пакистанските пущуни с Афганистан, но това означава да се отдели значителна част от територията от новата държава. Този ход допълнително обезпокоява населението на Афганистан, различно от пущунското, като малцинствата [[таджики]] и [[узбеки]] подозират, че намерението на Дауд Кан е да увеличи непропорционалното задържане на политическата власт. Започват гранични схватки с Пакистан през 1949 г.

 

 

През 1961 г., в резултат на политиката на Дауд и подкрепата на милициите в районите по линията Дюранд, Пакистан затваря границите си с Афганистан, а той прескъсва връзките, причинявайки икономическа криза и по-голяма зависимост от СССР, който става основния търговски партньор на Афганистан. В рамките на няколко месеца СССР изпраща в Афганистан реактивни самолети, танкове, тежка и лека артилерия, на силно намалена цена от 25 милиона долара.

 

 

През 1964 г. крал Захир Шах въвежда нова конституция, като за пръв път изключва всички членове на кралското семейство от правителството. Дауд вече не е премиер. Освен че е министър-председател, той също е министър на войната до 1963 г.

Дауд и по-голямата част от семейството му са убити по време на преврата от членове на НДП в бившия кралски дворец на 28 април 1978 г.<ref>„There was, therefore, little to hinder the assault mounted by the rebel 4th Armored Brigade, led by Major Mohammed Aslam Watanjar, who had also been prominent in Daoud's own coup five years before. Watanjar first secured the airport, where the other coup leader, Colonel Abdul Qadir, left by helicopter for the [[Bagram Airfield|Bagram air base]]. There he took charge and organized air strikes on the royal palace, where Daoud and the presidential guard were conducting a desperate defense. Fighting continued the whole day and into the night, when the defenders were finally overwhelmed. Daoud and almost all of his family members, including women and children, died in the fighting. Altogether there were possibly as many as two thousand fatalities, both military and civilian.“ p. 88 of Ewans, Martin (2002) ''Afghanistan: A Short History of Its People and Politics'' HarperCollins, New York, [https://books.google.com/books?id=rpS-j5uSetAC&pg=RA1-PA88&sig=QtdTpTnFrys0BuZxn37-RdB8QEU Page 88]</ref> Неговата смърт не е обявена публично след преврата. Вместо това новото правителство заявява, че президентът Дауд „е подал оставка поради здравословни причини“. (През 1979 г. Тараки е убит от Амин, който на свой ред е убит от [[КГБ]], а Кармал умира през 1996 г. в Москва).

 

 

== Източници ==