Наука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец от англ. на бг. |
м замяна на месец на бг. |
||
Ред 2:
'''Наука''' в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно [[знание]], което може да бъде убедително обяснено чрез [[логика]]та.<ref>{{cite web | last = Aristotle | year = 2010 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0054%3Abekker%20page%3D1139b | title = Nicomachean Ethics, bekker page 1139b | publisher = Perseus Digital Library | accessdate = 3 декември 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite web | last = Aristotle | year = 2010 | url = http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus:text:1999.01.0052:book=1:section=981b&highlight=artists%2Cothers | title = Metaphysics, Book 1, section 981b | publisher = Perseus Digital Library | accessdate = 3 декември 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref> Съвременната [[философия на науката]] дефинира понятието по-тясно, като ограничава обхвата му до знанието, което е експериментално проверимо въз основа на [[Научен метод|научния метод]].{{hrf|Popper|2002|3}}<ref>{{cite book | last = Wilson | first = Edward | title = Consilience: The Unity of Knowledge | publisher = Vintage | location = New York | year = 1999 | isbn = 0-679-76867-X | lang = en}}</ref>
Науката в тесния смисъл на понятието се разделя на две основни направления – [[природни науки]], които изследват [[Природа|природните]] явления, и [[социални науки]], които изучават човешкото [[поведение]] и [[общество]]. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на изводите чрез повторими експерименти.{{hrf|Popper|2002|20}} Подобни са принципите и на [[Приложни науки|приложните науки]], като [[медицина]]та и [[инженерна наука|инженерната наука]], но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание.<ref>{{cite web | date =7
[[Формални науки|Формалните науки]], най-важна сред които е [[математика]]та,<ref>{{cite web | publisher = Cambridge University Press | year = 2010 | url = http://www.cambridge.org/gb/knowledge/isbn/item1173067/?site_locale=en_GB | title = Linguistics and the Formal Sciences | work = Academic and Professional Books | accessdate = 3 декември | lang = en | ref = harv}}</ref><ref>{{cite web | last = Löwe | first = Benedikt | year = 2002 | url = http://www.jstor.org/pss/20117289 | title = The Formal Sciences: Their Scope, Their Foundations, and Their Unity | publisher = JSTOR | accessdate = 3 декември 2010 | lang = en | ref = harv}}</ref> не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а от априорни [[Аксиома|постулати]].{{hrf|Popper|2002|10 – 11}} При [[хуманитаристика]]та, включваща обширни области на познанието, като [[философия]], [[история]] и [[изкуствознание]], дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука.
| |||