Японски език: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Stv2n (беседа | приноси)
Редакция без резюме
м замяна на месец на бг.; козметични промени
Ред 14:
}}
 
'''Япо̀нскиятЯпо̀нският езѝк''' ({{lang-ja|日本語 nihongo}}, {{IPA|[nihõŋɡo]}} {{звук|ja-nihongo.ogg|}}) е [[език (лингвистика)|език]], говорен от 127 милиона души главно в [[Япония]], където той е [[национален език|националният език]]. Той е част от [[Японски езици|японската група]] езици, чиято връзка с други езикови групи, по-специално с [[Корейски език|корейския]] и с [[Алтайски езици|алтайските езици]], е предмет на спорове.
 
Малко е известно за произхода на японския език и за времето на неговата поява в Япония. В китайски документи от [[3 век]] са регистрирани няколко японски думи, но първите по-съществени японски текстове се появяват едва през [[8 век]]. През периода [[Хеян]] (794 – 1185) [[китайски език|китайският]] оказва силно влияние върху лексиката и фонологията на [[Старояпонски език|старояпонския]]. В късния [[среднояпонски език|среднояпонски]] (1185 – 1600) настъпват промени, които го доближават до съвременния език и се появяват първите европейски заемки. През [[17 век]] стандартният диалект се измества от [[Кансай]] към района на [[Токио]], а от средата на [[19 век]] значително се засилва навлизането на европейски заемки.
Ред 67:
== Фонология ==
{{раздел-мъниче}}
[[ImageФайл:Japanese (standard) vowels.png|rightдясно]]
 
== Граматика ==
Ред 177:
 
'''Произношение:''' По-горе показаните (с едно-две изключения) са традиционните японски произношения или така нареченото инструкционно четене (訓読み). С навлизането на китайските йероглифи обаче много често китайското произношение се е запазило (разбира се, нагодено към японската фонетика). Това произношение се нарича звуково четене (音読み). Огромното количество йероглифи в зависимост от случая могат да бъдат произнасяни както с китайското си, така и с японското си четене, като преобладаващото (но съвсем не стопроцентово) правило е, че китайското четене се използва в съставни думи от два и повече йероглифа. Макар и малко на брой, има йероглифи, изобретени в Япония поради липса на подходящи. Такъв пример е:
<span style="font-family:serif;font-size:24px">働</span> (''hataraku'') &mdash; „работя“. Той е съставен чрез обединението на йероглифите за „човек“ <span style="font-family:serif;font-size:24px">人</span> и „движение“ <span style="font-family:serif;font-size:24px">動</span>.
 
=== Кана ===
Ред 185:
{{основна|Хирагана}}
Хирагана (вж. картинката вдясно) се използва главно за изписване на граматични компоненти. Например, в думата 見た (''mita'' – „видях“) йероглифът 見 (''mi'') представлява коренът на глагола 見る (''miru'' – виждам), а символът от хирагана た (''ta'') е глаголно окончание за образуване на минало време (okurigana). Всички частици, съюзи, следлози и пр. също се изписват с хирагана, както и някои типични японски думи, за които не са въведени йероглифи.
 
Символът を (''[w]o''), макар и формално да попада в реда ''w-'' на таблицата и да би следвало да се чете /wo/, на практика се произнася /o/ и се използва само с граматична функция – като следлог на прякото допълнение. Символите は (''ha'') и へ (''he''), когато са употребени в граматичните си функции (съответно тематичен индикатор и следлог за посока на движение), се произнасят съответно /wa/ и /e/. В хирагана се съдържат 46 знака (йероглифа), изразяващи 46 различни звука. Могат да се пишат изречения само на хирагана. За да се разшири фонетично хирагана (съответно и катакана), след съответния знак се изписват т.нар „дактен“ (или също „тентен“). Те представляват две чертички или кръгче, поставени съответно в горния десен ъгъл непосредствено след знака. Така се променя произношението на съответния знак, като чертичките озвучават беззвучните съгласни, а кръгчето се използва само при колоната ''h-'', като ги превръща в ''p-''.
 
Ред 198:
 
=== Ромаджи ===
Ро&#768;маджиРо̀маджи (ローマ字 ''rōmaji'', букв. „римски знаци“) е японското наименование на латинската азбука. Макар и по-рядко, употребява се още и терминът '''ratenmoji''' (ラテン文字) – „латински букви“. Латиницата е призната за официална азбука наред с трите традиционни писмени системи, но ролята ѝ в японските текстове е само помощна. Използва се основно за съкращения на някои чужди думи – например мерки (cm, km, kg), имена (EU, NATO) и други (CD, DVD).
 
Съществуват няколко системи за [[транскрибиране]]/[[Транслитерация|транслитериране]] от японски език на латиница:
Ред 222:
* {{cite book | last = Shiraishi | first = Saya | coauthors = Takashi Shiraishi | year = 1993 | title = The Japanese in Colonial Southeast Asia | publisher = SEAP Publications | isbn = 9780877274025 | url = http://books.google.bg/books?id=6mfCzrbOn80C&pg=PA157&lpg=PA157&dq=Japanese+immigrants+to+Davao&source=bl&ots=N7e-pwYl-X&sig=2V4hFvECX8L-l93szb6keD7nq68&hl=en&sa=X&ei=uidpUs_DEYivkAeK34Fo&redir_esc=y#v=onepage&q=Japanese%20immigrants%20to%20Davao&f=false | lang = en}}
* {{cite web | publisher = statcan.ca | year = 2010 | url = http://www12.statcan.ca/census-recensement/2006/dp-pd/hlt/97-562/pages/page.cfm?Lang=E&Geo=CMA&Code=933&Data=Count&Table=2&StartRec=1&Sort=3&Display=All&CSDFilter=5000 | title = Ethnocultural Portrait of Canada – Data table | date = 2010-06-10 | accessdate = 2012-11-20 | lang = en}}
* {{cite web | last = Wade | first = Nicholas | year = 2011 | url = http://www.nytimes.com/2011/05/04/world/asia/04language.html | title = Finding on Dialects Casts New Light on the Origins of the Japanese People | work = nytimes.com | publisher = The New York Times | date =4 May 4,май 2011 | accessdate = 2011-05-07 | lang = en}}
 
== Вижте още ==