Уикипедия

Нептун (планета): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м замяна на месец на бг.
м формат дати
Ред 58:
| url=http://www.solarviews.com/eng/neptune.htm
| title=Neptune |publisher=Views of the Solar System
| accessdate=2007-08-13 август 2007}}</ref> Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома [[Алексис Бувар]] на мисълта, че Урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун впоследствие бива открита от [[Йохан Гал]] на позиция, прогнозирана от [[Юрбен Льоверие]], а най-големият спътник, Тритон, бива открит скоро след това.
 
Атмосферата на Нептун е съставена основно от [[водород]] и [[хелий]] със следи от [[метан]]. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на [[Уран (планета)|Уран]], който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят.<ref>[http://solarsystem.nasa.gov/planets/profile.cfm?Object=Neptune&Display=OverviewLong Neptune overview], ''Solar System Exploration'', [[NASA]].</ref> Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система, достигащи до скорост от 2100 km/h.<ref name="Suomi1991">{{cite journal
Ред 78:
 
=== Структура ===
Вътрешната структура на планетата е подобна на тази на [[Уран (планета)|Уран]]. Тя вероятно има [[планетно ядро]], съдържащо разтопени скали и метали и обхванато от слой, съдържащ скали, вода, амоняк и метан. Атмосферата, за която се смята, че обхваща най-горните 10 до 20% от планетата, съдържа [[водород]] и [[хелий]] в горните си слоеве, с нарастващо съдържание на [[метан]], [[амоняк]] и [[вода]] при увеличаване на дълбочината и плавен преход към втечнената вътрешност на планетата. Скоростта на въртене и сплеснатостта на Нептун показват, че неговата маса е по-малко концентрирана в ядрото му, отколкото тази на Уран. В търсенето на [[екзопланета|ексозпланети]] Нептун се използва като [[метонимия|метоним]]; откритите тела с близка маса до тази на Нептун се наричат „Нептуни“<ref>{{cite news |url=http://www.astrobio.net/news/article1965.html |title=Trio of Neptunes |publisher=Astrobiology Magazine |date=21 май 2006 |accessdate=6 август 2007-08-06}}</ref>, подобно на Юпитерите, които се отнасят към тела с маса, еквивалентна на тази на [[Юпитер (планета)|Юпитер]].
 
=== Магнитно поле ===
Ред 92:
| url=http://photojournal.jpl.nasa.gov/catalog/PIA02245
| title=PIA02245: Neptune's blue-green atmosphere
| publisher=NASA JPL | accessdate=2008-02-28 февруари 2008 }}</ref>
 
Метеорологичното време на Нептун се характеризира с изключително динамични бури, чиито ветрове достигат скорост от почти 600 m/s – почти свръхзвукови ветрови потоци.<ref name="Suomi1991" /> Изследванията на постоянната облачна покривка показват, че скоростта на вятъра най-често варира от 20 m/s в източна посока до 325 m/s, в западна посока.<ref name="Hammel1989">{{cite journal
Ред 101:
| pages=1367 – 1369
| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/1989Sci...245.1367H
| accessdate=2008-02-27 февруари 2008
| doi=10.1126/science.245.4924.1367
| pmid=17798743
Ред 117:
| year=1993 | format=PDF
| url=http://articles.adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-iarticle_query?1993ARA%26A..31..217L&amp;data_type=PDF_HIGH&amp;whole_paper=YES&amp;type=PRINTER&amp;filetype=.pdf
| accessdate=2008-03-10 март 2008}}</ref>
 
[[Файл:Neptune clouds.jpg|мини|ляво|200п|Облачност на Нептун]]
Ред 123:
Наличието на [[метан]], [[етан]] и [[етин]] на екватора на Нептун е от 10 до 100 пъти по-голямо, отколкото на полюсите. Това се тълкува като доказателство за издуване на планетата при екватора и сплескване при полюсите.<ref name="atmo" />
 
През 2007 г. се установява, че горната част на [[тропосфера]]та на южния полюс на Нептун е с около 10&nbsp;°C по-топло от останалата част на Нептун, която има средна температура от около -200&nbsp;°C (70 K).<ref>{{cite web| title=Evidence for methane escape and strong seasonal and dynamical perturbations of Neptune's atmospheric temperatures |author=Orton, G. S., Encrenaz T., Leyrat C., Puetter, R. and Friedson, A. J. |work=Astronomy and Astrophysics| url=http://www.aanda.org/index.php?option=article&access=doi&doi=10.1051/0004-6361:20078277 |year=2007| accessdate=2008-03-10 март 2008}}</ref> Топлинната разлика позволява на метана, който в останалите части на планетата е в замръзнало състояние, да се превръща в газ около южния полюс и да излита в Космоса. Относителната „гореща точка“ се дължи на наклона на оста на Нептун, която излага южния полюс към Слънцето за последната 1/4 от нептуновата година, или около 40 земни години. Тъй като планетата се придвижва бавно към обратната страна на Слънцето, южният полюс отново ще стане по-студен, а размразяването на метана ще протича около северния полюс.<ref>{{cite news
| first=Glenn | last=Orton | coauthors=Encrenaz, Thérèse
| url=http://www.eso.org/public/outreach/press-rel/pr-2007/pr-41-07.html
| title=A Warm South Pole? Yes, On Neptune!
| publisher=ESO | date=18 септември 2007
| accessdate=2007-09-20 септември 2007 }}</ref>
 
Поради изключително дългата година на Нептун, сезоните траят около 40 земни години всеки.<ref name="villard">{{cite news
Ред 136:
| publisher=Hubble News Center
| url=http://hubblesite.org/newscenter/archive/releases/2003/17/text/
| accessdate=2008-02-26 февруари 2008 }}</ref>
 
През 1989 г. корабът ''Вояджър 2'' открива Голямото тъмно петно, антициклонна бурна система с площ 13&nbsp;000 на 6600&nbsp;km.<ref name="spot" /> Бурята прилича на [[Голямото червено петно]] на Юпитер. Около пет години по-късно обаче, на 2 ноември 1994 г., от телескопа Хъбъл Голямото тъмно петно на планетата не бива забелязано. Вместо това нова буря, подобна на Голямото тъмно петно, бива установена в северното полукълбо на планетата.<ref>{{cite journal
Ред 146:
| url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/268/5218/1740
| doi=10.1126/science.268.5218.1740
| accessdate=2008-02-25 февруари 2008
| pmid=17834994 }}</ref>
 
Ред 157:
| doi=10.1016/j.icarus.2003.07.006
| url=http://cips.berkeley.edu/research/depater_altitude.pdf
| format=PDF | accessdate=2008-02-26 февруари 2008 }}</ref> и вследствие на това те приличат на дупки в облачната покривка. Тъй като те са достатъчно стабилни, за да съществуват в продължение на няколко месеца, те биха могли да са вид вихрови структури.<ref name="apj125">{{cite journal
| last=Max | first=C. E.
| coauthors=Macintosh, B. A.; Gibbard, S. G.; Gavel, D. T.; Roe, H. G.; de Pater, I.; [[Andrea Ghez|Ghez, A. M.]]; Acton, D. S.; Lai, O.; Stomski, P.; Wizinowich, P. L.
Ред 164:
| year=2003 | volume=125 | issue=1 | pages=364 – 375
| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/2003AJ....125..364M
| accessdate=2008-02-27 февруари 2008
| doi=10.1086/344943
}}</ref> Около тъмните петна често се забелязват по-ярки, устойчиви метанови облаци, които се формират около тропопаузовия слой на петната.<ref>{{cite journal
Ред 173:
| issue=2 | pages=275 – 285 | doi=10.1006/icar.1998.5918
| url=http://www.lpl.arizona.edu/~showman/publications/stratman-etal-2001.pdf
| format=PDF | accessdate=2008-02-26 февруари 2008 }}</ref> Задържането на някои от тези облаци показва, че някои от тъмните петна продължават да съществуват като циклони, въпреки че вече не се забелязват. Тъмни петна може да се разсеят, когато те се придвижат твърде близо до екватора или евентуално с помощта на някакъв друг, неизвестен климатичен механизъм.<ref>{{cite journal
| last=Sromovsky | first=L. A.
| coauthors=Fry, P. M.; Dowling, T. E.; Baines, K. H.
Ред 180:
| year=2000 | volume=32 | pages=1005
| url=http://adsabs.harvard.edu/abs/2000DPS....32.0903S
| accessdate=2008-02-29 февруари 2008 }}</ref>
 
== Откриване ==
Ред 205:
{{основна|Пръстени на Нептун}}
 
Нептун има бледи [[планетен пръстен|пръстени]] с неизвестно съдържание. На тях се наблюдават необикновени „струпвания“ на материал,<ref name="Planetary Society">{{cite web |url=http://www.planetary.org/explore/topics/our_solar_system/neptune/missions.html |title=Missions to Neptune |date=2007 |publisher=The Planetary Society |accessdate=2007-10-11 октомври 2007}}</ref> вероятно предизвикани от гравитационното влияние на някои от спътниците на планетата.
 
[[Файл:Neptune_rings_PIA02224.jpg|200px|мини|ляво|Снимка на пръстените на Нептун с дълга [[Експозиция (фотография)|експозиция]], направена от [[Вояджър 2]]]]
 
Доказателство за прекъснатостта на пръстените са проведените през 80-те години на [[20 век]],<ref name="Nicholson90">{{cite journal | author= P.D. Nicholson et al| title= ''Five Stellar Occultations by Neptune: Further Observations of Ring Arcs''| journal= Icarus| year= 1990| volume= 87| pages= 1| url= http://adsabs.harvard.edu/cgi-bin/nph-bib_query?bibcode=1990Icar...87....1N&amp;db_key=AST&amp;data_type=HTML&amp;format=&amp;high=444b66a47d28395 |accessdate= 2007-12-16 декември 2007}}</ref> наблюдения на [[окултация]] на звезди зад Нептун. В някои случаи се наблюдава допълнително „мигане“ на светлината от звездата преди да изчезне зад Нептун, дължащо се на преминаването ѝ зад пръстен. Фактът, че мигането понякога не се наблюдава, сочи, че един от пръстените на Нептун е прекъснат и понякога не закрива светлината от звездите на заден фон. Снимки направени от [[Вояджър 2]] през [[1989]] г. предоставиха окончателното доказателство като разкриха, че най-външният пръстен на Нептун, наречен „пръстен Адамс“, е разделен на три отчетливи арки, които сега са известни под имената „Свобода“, „Равенство“ и „Братство“. За гравитационния ефект на спътника [[Галатея (спътник)|Галатея]], намиращ по-близо до Нептун от пръстена, се смята, че „поддържа“ тези арки, но подробности за механизма, пораждащ това групиране на материала, засега не са известни.
 
Основните пръстени на Нептун са тесният „пръстен Адамс“, който се намира на 63&nbsp;000 km от центъра на планетата, широкият „пръстен льо Верие“, който е на 53&nbsp;000 km, и бледият „пръстен Гал“ на 42&nbsp;000 km. Няколко нови пръстена също биват регистрирани от камерите на Вояджър – в това число „пръстен Ласел“, обхващащ пръстена „льо Верие“ и граничещ с пръстена [[Франсоа Араго|Араго]].
Ред 234:
| title=Triton May Be Coldest Spot in Solar System
| url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=950DE4DC1138F93AA1575BC0A96F948260
| accessdate=2008-12-28 декември 2008}}</ref> с температура −235 °C (38 K).<ref>{{cite journal
| last=R. M. | first=Nelson
| coauthors=Smythe, W. D.; Wallis, B. D.; Horn, L. J.; Lane, A. L.; Mayo, M. J.
Ред 241:
| issue=4979 | pages=429 – 431
| url=http://www.sciencemag.org/cgi/content/abstract/250/4979/429
| accessdate=2008-12-28 декември 2008
| publisher=AAAS (USA)
| doi=10.1126/science.250.4979.429
Ред 251:
| doi=10.1038/nature04792
| url= http://www.nature.com/nature/journal/v441/n7090/abs/nature04792.html
| accessdate=2008-12-28 декември 2008
| publisher=Nature Publishing Group}}</ref>
 
Ред 272:
|}
 
Вторият познат спътник на планетата (по ред на разстоянието) е [[Нереида (спътник)|Нереида]] и има една от най-ексцентричните орбити в Слънчевата система. От юли до септември 1989 ''Вояджър 2'' открива шест нови спътника. Сред тях е [[Протей (спътник)|Протей]]. Пет нови спътника са открити през 2002 и 2003 и са оповестени през 2004 г.<ref>{{cite journal |author=Holman, Matthew J. ''et al.'' |date=19 август 2004 |url=http://www.nature.com/nature/journal/v430/n7002/abs/nature02832.html |title=Discovery of five irregular moons of Neptune |journal=Nature |volume=430 |pages=865 – 867}}</ref><ref>{{cite news |url=http://news.bbc.co.uk/2/hi/science/nature/3578210.stm |title=Five new moons for planet Neptune |date=18 август 2004 |publisher=BBC News |accessdate=6 август 2007-08-06}}</ref> Нептун е римският бог на морето и затова спътниците на планетата са именувани на по-малки морски божества.
 
''За хронология на откриването на спътниците на Нептун вижте [[хронология на естествени спътници]].''
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Нептун_(планета)“.