Никола Червениванов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати
Ред 23:
 
Роднина е на Асен Христов Червениванов, собственик на най-голямата фабрика за оцет в България в Павлово.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.sbj-bg.eu/index.php?t=19354 | заглавие = Бележки с перодръжка и мастило | достъп_дата = 23 декември 2013 г | фамилно_име =
Тодоров | първо_име = Иван | издател = Съюз на българските журналисти }}</ref><ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=5| заглавие=Парцел 5|достъп_дата =8 януари 2016-01-08 |издател=София помни }}</ref> Член е на [[Националлиберална партия|Националлибералната партия]]. Заедно с Георги Николов е собственик на вестник „[[Дневник (1902 – 1944)|Дневник]]“, като по-късно той минава в ръцете на [[Атанас Дамянов]].<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 199. ISBN 954321056X</ref> Според [[Михаил Думбалаков]] д-р Червениванов при безкрайната с честност и неоспорим обществен престиж и граждански добродетели има страст към хазарта.<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том III |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1939 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages=27 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%BC%D0%B8%D1%85%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%B4%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%82%D1%80%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%BC.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>
 
Никола Червениванов участва в [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] в 1923 година в Русе.<ref>{{Цитат периодика| last =Иванова | first = Капка | authorlink = | coauthors = | year = 2018 | month =8 юни | title =Превратът на 9 юни 1923 година в Русе - всички срещу БЗНС | journal =Утро | publisher = | location = Русе | volume = | issue = 8337 | pages = | doi = | id = | url = https://utroruse.com/article/749261/ | format = | accessdate = }}</ref>
Ред 29:
[[Файл:Chemical Analysis by Nikola Chervenivanov.jpg|ляво|мини|250п|{{cite book |title= Химическа анализа на топлия минерален изворъ при село Панчарево |last=Червенъ-Ивановъ |first=д-ръ Н |authorlink= |coauthors= |year=1897 |publisher= Гражданска санитарна дирекция. Държавна печатница|location= София |isbn= |pages= |url= |accessdate= |quote= }}]]
[[Файл:Cherni Vrah August 1894.jpg|дясно|мини|250п|Излет на Черни връх, август 1894 г. [[Алеко Константинов]], д-р [[Кръстьо Кръстев]] и жена му Радка Кръстева, учителите в Първа гимназия [[Никола Висковски]], [[Георги Хаджибонев]], [[Димитър Илков]], д-р Никола Червениванов, книжарят [[Христо Олчев]] и д-р [[Бончо Боев]]]]
На 12 март 1929 година Никола Червениванов става кмет на Русе. Като кмет той продължава политиката на предшественика си [[Панайот Константинов]], но е с по-мек характер, по-толерантен към опонентите си и е по-чувствителен към социалните проблеми. Затова допринася и фактът, че единият от помощник-кметовете е представител на левицата – Сава Кадемов, член на [[Българска работническа социалдемократическа партия (широки социалисти)|Социалдемократическата партия]].<ref name="Русенска община">{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://www.slideshare.net/libruse/150-44303084 | заглавие=Русенска община - 150 години от създаването |достъп_дата =3 ноември 2018-11-03 |фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Русенска община |език= |цитат= }}</ref><ref name="Радков">{{cite book |title= Русенските кметове (1878 – 2005 г.) |last=Радков |first=Иван, Л. Златев |authorlink= |coauthors= |year=2005 |publisher= |location=Русе |isbn= |pages=94 – 95 |url= |accessdate= |quote= }}</ref>
 
Д-р Никола Червениванов управлява в разгара на [[Световна икономическа криза от 1929 година|Световната икономическа криза]], когато на преден план излизат социалните проблеми – бедността и безработицата. Бюджетът е рестриктивен, насочен към икономии. В тази връзка са и усилията на кмета да се стопанисват по-ефективно общинските имоти. С бюджетни средства и кредити д-р Червениванов полага усилия да задоволи поне отчасти неотложните нужди на бедните и част от безработните, а за други общината осигурява сезонна работа през летните месеци. Поради кризата се спира изграждането на нови обекти. С кредит от Захарната фабрика се довършва павирането на източната изходна артерия – улица „Доростол“, по която се осъществява връзката с централната част на града. Довършва се трайната настилка и по други улици, водещи към центъра.<ref name="Русенска община"/><ref name="Радков"/>