Очила: Разлика между версии

'''Очилата''' са оптичен [[инструмент]], който служи за коригиране на [[зрение]]то или за предпазване на [[око|очите]] от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни [[леща (оптика)|лещи]], наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от [[пластмаса]] или [[метал]]. Лещите в началото се изработват от [[стъкло]], но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства – по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям [[показател на пречупване]] на [[светлина]]та.<ref name="polycarb">{{икона|en}} {{cite web |last=DeFranco |first=Liz |work=All About Vision |url=http://www.allaboutvision.com/lenses/polycarb.htm |title=Polycarbonate Lenses: Tough as Nails |date=April 2007 |accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref>

Първите доказателства за използването макар на примитивни методи за увеличение на предмети могат да се намерят още в [[Древен Египет|древноегипетските]] [[Египетски йероглиф|йероглифи]]. Според [[Хризип]], самият [[Архимед]] при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си [[кристал]] за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от [[Луций Аней Сенека]], който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода.<ref>{{икона|en}} {{cite journal|last1=Kriss|first1=Timothy C.|last2=Kriss|first2=Vesna Martich|title=History of the Operating Microscope: From Magnifying Glass to Microneurosurgery|journal=Neurosurgery|volume=42|issue=4|pages=899 – 907|date=April 1998}}</ref> Император [[Нерон]], когато е гледал гладиаторските игри в своята ложа, е използвал за увеличение [[изумруд]].<ref>{{икона|en}} {{cite web |author=Pliny the Elder |title=Natural History |url=http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plin.+Nat.+37.16 |accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref>

В древността обаче тези изследвания нямат голямо практическо или научно приложение. [[Оптика]]та започва да се развива едва след като около [[1240]] г. в [[манастир]]ските библиотеки е направен превод на латински на книгата „Съкровището на оптиката“ от [[XI век]] на арабския [[математик]], [[астроном]] и [[оптик]] [[Ибн ал-Хайтам|Абу Али ал-Хасан ибн ал-Хайтам]], известен в Европа и като Алхазен.<ref>{{икона|en}} {{cite web |author=Richard D. Drewry, Jr., M.D. |title= What Man Devised That He Might See |url=http://www.teagleoptometry.com/history.htm|accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref> Той описва в своята монография увеличаващото действие на сегмент сферично стъкло, което нарича „камък за четене“ и което е всъщност днешната [[лупа]].<ref>{{икона|ru}} Джеймс П. Торп Н. ''Древние изобретения'', 1997, стр. 356 – 360</ref>

За предшественици на слънчевите очила могат да се считат опушените стъкла или парчета [[кварц]], използвани от китайците още през [[XII век]], а вероятно и по-рано. Те обаче нямат способността да коригират зрението.<ref name="ament2006">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.ideafinder.com/history/inventions/sunglasses.htm |title=Sunglasses History – The Invention of Sunglasses |accessdate=2008-08-29 август 2008 |last=Ament |first=Phil |date=2006-12-04 |work=The Great Idea Finder |publisher=Vaunt Design Group }}</ref>

Сигурно е, че първите очила се появяват в Европа, по-точно в Северна [[Италия]], между 1280 и 1300 година. За техен изобретател се счита флорентинецът [[Салвино дели Армати]] (''Salvino degli Armati'').<ref>{{икона|en}} {{cite web |last=Bellis |first=Mary |title=The History of Eye Glasses or Spectacles |work=About.com:Inventors |url=http://inventors.about.com/od/gstartinventions/a/glass_3.htm |accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref> Поради оскъдните източници обаче, за годината и автора съществуват различни предположения и теории. Според една от тях, първите очила са изобретени около 20 години по-рано от италианския монах Алесандро Спина.<ref>{{икона|en}} {{cite web |title= Famous Historical Statements up to 1600 |work=Antique Spectacles |url=http://www.antiquespectacles.com/statements/1600.htm |accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref>

Най-старото изображение на очила е от [[портрет]]а на кардинал Хюго от Прованс, създаден от италианския художник [[Томасо да Модена]] (''Tomaso da Modena'') около [[1352]] г. На портрета са изобразени здраво захванати за носа на кардинала очила, с помощта на които той чете. На друг портрет, този на кардинала на Роуен, е изобразен [[монокъл]], положен близко до окото. С него кардиналът чете книга, която държи отворена в ръцете си.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.optics.arizona.edu/SSD/Modena.html|title= Снимки от Сан Николо, Тревисо, Италия |accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref>

[[Англия|Английският]] оптик [[Едуард Скарлет]] (''Edward Scarlett'') изработва през [[1727]] г. първата рамка с дръжки, които се поставят зад ушите.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.eyeglasseswarehouse.com/rarescarlet.html|title= 1727 Edward Scarlet Eyeglasses|accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref> През [[1784]] година [[Бенджамин Франклин]] изобретява бифокалните стъкла, за да не трябва да сменя непрекъснато двата си чифта очила.<ref>{{икона|en}} {{cite web |last=Bellis |first=Mary |title=The Inventions and Scientific Achievements of Benjamin Franklin|url=http://inventors.about.com/od/fstartinventors/ss/Franklin_invent_4.htm|accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref>

През [[1825]] година са създадени стъкла, които коригират [[астигматизъм]]. Техен откривател е английският астроном [[Джордж Бидъл Еъри]] (''George Biddell Airy'').<ref>{{икона|en}} {{cite web|last=McCorkel|first=Joel|title=Sir George Biddell Airy 1801 – 1892|url=http://www.u.arizona.edu/~mccorkel/airy.html|accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref>

Алтернатива на очилата за хора с влошено зрение са контактните лещи. Самата идея за тях е разработена още от [[Леонардо да Винчи]] през [[1508]] г.<ref>{{икона|en}} Heitz, RF and Enoch, J. M. (1987) „Leonardo da Vinci: An assessment on his discourses on image formation in the eye.“ ''Advances in Diagnostic Visual Optics'' 19 – 26, Springer-Verlag.</ref> През [[1636]] година подобна идея изказва и [[Рене Декарт]]. Първият, който успява да ги изработи (от кафяво стъкло), е [[Адолф Фик]] (''Adolf Fick'') през [[1877]] г.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.andrewgasson.co.uk/opioneers_fick.htm|title= Contact Lens history|accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref> Контактните лещи представляват фини кръгли лещи, изработени от прозрачни материали. Съществуват два вида – меки и твърди. Те се поставят директно в окото и са предпочитани по различни причини, включително естетически предпочитания, по-широкия зрителен ъгъл, който предлагат, липсата на запотяване на стъклата, избягването на физическия стрес на горната част на носа, която някои очила причиняват, както и поради практичността им за определени професии и дейности, вкл. много видове спорт. Цветни контактни лещи се носят с козметични цели – за подчертаване или промяна на цвета на очите.

Все по-голямо приложение намира и [[лазер]]ната [[очна хирургия]],<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.surgeryencyclopedia.com/La-Pa/Ophthalmologic-Surgery.html|title= Ophthalmologic surgery|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=Encyclopedia of Surgery}}</ref> след която се елиминира или ограничава необходимостта от носене на очила и контактни лещи. За първи път такава операция е направена в [[Япония]] през 1930-те на военни пилоти.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.lasersurgeryforeyes.com/history.html|title= History of laser eye surgery|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=lasersurgeryforeyes.com}}</ref> През 1963 година в [[Колумбия]] се прилага много по-нова и усъвършенствана технология, но такива операции стават рутинни едва в края на 1980-те и началото на 1990-те.

За четене се използват рамки ''половинки'' със стъкла с малка площ и мост в горната част, които се поставят ниско на носа, така че четящият да може да гледа и над тях. Все по-модерни са рамките, които не обхващат стъклата (изцяло или частично), а вместо това в тях се прави канал, през който минава найлонова корда.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.visioncareproducts.com/CE-old/frames_newest.html|title=The Newest Technologies in Rimless Eyewear|last=O’Keefe |first=Jackie |publisher=''Vision Care Product News''|date=July/August 2003|accessdate=2008-07-20 юли 2008}}</ref> За предимство се счита използването на леки и гъвкави материали за направата на рамки.

|publisher=''Солеооптик''|accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref> Последните са по-леки от конвенционалните стъкла, което има значение при големите диоптри. Те не са чупливи, но не са достатъчно твърди и лесно се надраскват, поради което често се предлагат във вариант с ''твърдо покритие''. Предлага се и ''хидрофобно покритие'', което намалява изпотяването на стъклата и улеснява почистването, а също така и ''просветляващо'' (''антиотражателно''), което намалява нежеланото отражение (блик).

Основната характеристика на стъклата е пречупващата сила, която се измерва в [[диоптър|диоптри]] (D).<ref>{{cite web |url=http://www.geocities.com/guild_tv_cam/Lenses.html|title= Оптика лещи|accessdate=2008-08-29 август 2008|archiveurl=http://web.archive.org/20090808163916/www.geocities.com/guild_tv_cam/Lenses.html|archivedate=8 август 2009-08-08}}</ref> Това е реципрочната стойност на фокусното им разстояние 1/f (1 dpt = 1/m). Пречупващата сила на събирателните (изпъкнали) лещи е положителна, а на разсейващите (вдлъбнати) – отрицателна. Така например, събирателна леща с фокусно разстояние 1 м ще има пречупваща сила +1D, а разсейвателна леща с f=-0.5 м ще има сила -2D. Чрез увеличаване или намаляване на фокусното разстояние се компенсират вродените или придобити недостатъци на зрението.

Данните са събрани от следните източници: <ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.eyetopics.com/articles/38/1/Eyeglass-Lens-Materials.html|title= Eyeglass Lens Materials|date=2004-12-12|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=eyetopics.com}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.eyecarecontacts.com/thin_light_lenses.html|title= The EyeCare Connection|last=Bickford|first=Larry|year=1997|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=eyecarecontacts.com}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.opticampus.com/tools/materials.phpl|title= OptiCampus Material Reference Chart|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=OptiCampus.com}}</ref>

|publisher=''Оптосвят''|accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref> Съществуват и трифокални стъкла.<ref>{{икона|en}} {{cite web|last=Wisnicki, M.D.|first=H. Jay|url=http://www.eyemdny.com/Dr__Wisnicki_-_CV/Publications/Focal_Points/body_focal_points.html|title=Bifocals, Trifocals, and Progressive-Addition Lenses|publisher=''American Academy of Ophtalmology''|accessdate=2008-08-29 август 2008}}</ref>

Слънчевите очила се използват за защита от засилената [[осветеност]] на околната среда. Първите слънчеви очила са продадени през 1929 година.<ref name="ament2006"/> По-евтините и некачествени стъкла са изработени от такава пластмаса, която за разлика от специалните стъкла пропуска [[ултравиолетови лъчи]] (''UV''). Тя предпазва единствено от ярката видима светлина. Редуцирайки яркостта, слънчевите очила спомагат зеницата на окото да се разшири и така в окото навлиза повече светлина. Но тъй като тези очила не подтискат ултравиолетовото излъчване, то в окото попадат повече ултравиолетови лъчи отколкото без очила, т.е. вместо да защитават очите тези очила имат обратен ефект. Поради това особено внимание при избора на слънчеви очила трябва да се обръща на степента на пропускливост на ултравиолетовите лъчи. Наличието на маркер CE означава удовлетворяване на изискванията на европейските стандарти, а именно филтриране на светлинни лъчи с [[дължина на вълната]] под 400 нанометра. За градски условия не е препоръчителна пропускливост под 18%.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.optometrists.asn.au/freestyler/files/ceo862077.pdf|title=Sunglasses and suglasses standarts|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=optometrists.asn.au}}</ref>

Един от летните спортове в който се използват очила е [[плуване]]то. За да може да вижда нормално под вода, на човек му трябва [[въздух|въздушен слой]]. Първите прототипи на очила за плуване датират отдавна. През XIV век [[Персия|персийците]] използват полирани черупки на [[костенурка|костенурки]] като приспособление за гледане под вода.<ref name=deanza>{{икона|en}} {{cite web|url=http://faculty.deanza.edu/donahuemary/Historyofswimmingsection|title=History of swimming section|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=De Anza College}}</ref> В началото на 1930-те години са направени първите очила за плуване на базата на [[авиатор]]ски такива.<ref name=deanza/> Широко разпространение по целия свят получават през 1950-те години. По това време те са направени от стъкло и лесно се чупят, поради което не са съвсем безопасни.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/sportacademy/hi/sa/swimming/features/newsid_3909000/3909817.stm|title=Swimwear history – from silk to sharks|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=[[BBC]]}}</ref> Друго тяхно неудобство е, че гумената пластинка се врязва болезнено в носа, а около очите остават червени кръгове след плуване. Най-вероятно по тази причина използването им на [[летни олимпийски игри|олимпийските игри]] е забранено до [[Летни олимпийски игри 1972|1972 година]], когато са разрешени на тренировки, но не и на състезания.<ref name="AU">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.shanegould.com.au/pages.asp?code=13|title=Swimming career|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=shanegould.com.au}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,994874-1,00.html|title=10 Questions For Mark Spitz|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=[[Time]]}}</ref> Едва през 1976 се допускат официално и на състезания.<ref name="AU"/>

Съвременните очила за плуване са два вида: [[силикон]]ови и [[неопрен]]ови. Съществуват и очила за плуване с диоптър, предназначени за хора с недобро зрение. <ref>{{cite web|url=http://www.rambler.ru/money/60745/?id=60750|title=Плыть по течению|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=rambler.ru|archiveurl=http://web.archive.org/web/20080413100519/http://www.rambler.ru/money/60745/?id=60750|archivedate=2008-04-13}}</ref>

Много от зимните спортове като ски, [[сноуборд]]инг и алпинизъм изискват носенето на специални очила. Стъклата на тези очила са направени от поликарбонат и имат няколко покрития – против [[мъгла]], против ярките отражения от [[сняг|снега]] и [[лед]]а и слой, който ги предпазва от надраскване. Не са редки случаите, когато имат и огледално покритие.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://skiing.about.com/od/skigear/ss/goggles_2.htm|title=Choosing a pair of ski goggles|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=About.com}}</ref> Някои от ски очилата са предназначени за носене върху други очила, когато даден човек е със слабо зрение.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.allaboutvision.com/buysmart/goggles.htm|title=Ski Goggles: A Buyer's Guide for Skiers and Snowboarders|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=All About Vision.com}}</ref> Закрепват се върху [[каска]]та посредством еластична лента, чиято дължина може да се наглася. Произвеждат се отделни модели за жени, мъже и деца. Ски очилата имат по-голяма площ от обикновените и прилепват плътно към лицето. Практикуването на зимни спортове без предпазни очила е не само опасно, но може да се окаже и болезнено при силен [[вятър]], ярко [[слънце]] или обилен снеговалеж. Средната цена на скиорските очила варира между 30 и 200 лева.<ref>{{cite web|url=http://www.esport.bg/rw/categories/69-skiorski-ochila.html|title=Скиорски очила|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=esport.bg}}</ref>

Очилата за нощно виждане са [[телескоп]]ични или [[бинокъл|бинокулярни]]<ref>{{cite web|url=http://www.geocities.com/elkoe_94/productss.html|title=Очилата за нощно виждане „Прилеп“|accessdate=2008-08-29 август 2008|archiveurl=http://www.webcitation.org/1256569006003023|archivedate=2009-10-26}}</ref> с голям диаметър на [[обектив]]а. Големите лещи са необходими за да събират и концентрират оскъдната светлина през нощта.<ref name=hnvw>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.hownightvisionworks.com/|title=Techniques using Low-light and Infrared imaging|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=How night vision works}}</ref> Основното им приложение е в [[Въоръжени сили|армията]] и [[полиция]]та, макар че по принцип са достъпни и за цивилни граждани. Един голям техен недостатък е, че са тежки и големи. Друг такъв е, че зрителното поле е ограничено до 40°-45° и човек трябва да си обръща главата с тях. Могат да се държат с ръка, но обикновено се носят на главата (при военните често върху шлем). Могат да се използват и при нощно шофиране, лов или пилотиране на самолет.

В [[Германия]] и в [[САЩ]] 64 % от хората над 16 години носят очила.<ref name=allvis>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.allaboutvision.com/resources/statistics-eyewear.htm|title=Statistics on Eyeglasses and Contact Lenses|accessdate=2008-08-29 август 2008|publisher=All about vision}} </ref> Повишава се делът на младите хора, които носят очила, а също и на старите хора поради нарастващата възраст на заетост. Обществото (89 % от носещите и 81 % от неносещите) все повече приема носенето на очила като нормално и не го счита за недостатък. Професиите, които най-често се асоциират с носенето на очила, са библиотекари, учители, адвокати и хора на изкуството.<ref name=allvis/>

# Хигиената и режимът на хранене също са от съществено значение за запазване на зрението за по-дълъг период от време.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://health.actualno.com/news_143302.html|title=3 прости правила, за да опазим зрението си|accessdate=2008-08-29 август 2008|date=2008-01-14|publisher=actualno.com}}</ref>