Вителий: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Интервал в заглавие на раздел Биография |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
== Биография ==
'''Вителий''' е син на [[Луций Вителий]], консул и управител на [[Сирия]] по време на управлението на [[Тиберий]]. Вителий е консул през [[48]] г. и (може би в периода [[60]] – [[61]] г.) проконсул в [[Африка]]. Бил е близък с всички императори от Тиберий до [[Нерон]]. По сведения на [[Светоний]] като момче Вителий бил включен в императорската свита за удоволствия на остров Капри, именно на което се отдавало издигането на баща му. Бил сред приятелите на [[Калигула]], но окуцял след като императора го блъснал с колесницата си. С [[Клавдий]] го свързвала играта на зар. Постоянен сътрапезник в [[пир]]шествата на Нерон, Вителий става прочут със своята лакомия.
В края на [[68]] г. император [[Галба]], сред общото изумление го избира за главнокомандващ на войските в южна [[Германия]], вероятно считайки го за безопасен. Тук Вителий си спечелва популярност сред подчинените благодарение на прекаленото си разточителство и винаги добро настроение, което се оказва фатално за дисциплината ''"...по целия път се хвърлял да целува дори простите войници, които срещал; по станции и ханове бил прекомерно любезен с мулетарите и пътниците: сутрин ги питал един по един дали са закусили и се оригвал, за да покаже че той самият вече е привършил."'' (Светоний, „12-те цезари“).
=== Възкачване ===
Вителий не би могъл да бъде наречен нито амбициозен, нито хитър, напротив, той е познат като мързеливец и човек твърде снизходителен към самия себе си, любител на яденето и пийването. Всъщност той дължи възкачването си на трона на [[Авъл Цецина Алиен|Цецина]] и [[Фабий Валент]], командири на два от легионите при [[Рейн]]. От тях двамата е организиран военен преврат – на 1 януари [[69]] г. германските легиони отказват да извършат традиционната новогодишна клетва за вярност към императора и Вителий е провъзгласен за император в [[Горна Германия|Горна]] и [[Долна Германия]]. Метежните войски тръгват към столицата. По същото време преторианците в Рим свалят Галба и издигат [[Отон (Римска империя)|Отон]] на негово място, но той властва за кратко, и малко след поражението на легионите му срещу тези на Вителий при Бедриак, Отон се самоубива (април 69 г.). След победата на Вителий се приписват думите: „Добре мирише убития враг, а още по-добре – убития съгражданин.“, които произнесъл като усетил миризмата от гниещите на бойното поле трупове.
Ред 40:
[[Картинка:Witeliusz.jpg|150px|thumb|left|Денарий на Вителий]]
=== Падение ===
През юни 69 г. източните легиони отказват да признаят Вителий за законен император. Провинциите в Азия, а също Египет и Северна Африка застават на страната на новоиздигнатия за император Флавий Веспасиан. Доставките със зърно към Рим са спрени. Скоро след разпространяването на слуха, че войски от [[Далмация|Източна Далмация]] и [[Илирия]] също са признали за свой император [[Веспасиан]] и са тръгнали на поход към Рим, Вителий е изоставен от голяма част от поддръжниците си и поисква да остави императорската власт. С посредничеството на столичния префект [[Тит Флавий Сабин (консул 47 г.)|Флавий Сабин]], брат на Веспасиан, Вителий договаря да се оттегли от властта като получи 100 млн. [[Сестерция|сестерции]].
Ред 50:
== Вижте също ==
* [[Списък на узурпатори на властта в Римската империя]]
== Външни препратки ==
* [[Светоний]], ''[http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/Vitellius*.html Живота на Вителий]''
| |||