Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
'''Мизия''' ({{lang-la|Moesia}}) е древна историческа област и провинция на [[Римска империя|Римската империя]]. Името на Мизия идва от названието на [[траки]]йското племе [[мизи]]. Областта граничи на юг с [[Стара планина|планинската верига Хемус]], на север с [[Дунав]] (Истър), на запад с реките [[Дрина]] и [[Сава (река)|Сава]], на изток с Черно море ([[Евксински понт]]). Столица е [[Виминациум]], дн. [[Костолац|Костолац, Сърбия]]. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави [[Румъния]], [[България]], [[Сърбия]] и [[Косово]] като зоната около античния град [[Скупи]] попада в днешна Република Македония.
 
Областта е покорена от [[римляни]]те през периода 15- – 29 г. пр.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с [[Македония (провинция)|Македония]] и [[Ахея (римска провинция)|Ахея]] са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император [[Нерон]] управителят на Мизия [[Тиберий Плавций Силван Елиан|Тиберий Елиан]] покорява земите до устието на река [[Днестър]]. След победата на римските легиони над [[даки]]те на [[Децебал]] през 85 г. с цел по-добро управление император [[Домициан]] разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река [[Цибрица]] – ''[[Горна Мизия]]'' със столица Виминациум и ''[[Долна Мизия]]'' със столица [[Нове]]<ref>[http://www.antikefan.de/kulturen/rom/provinzen.html {{икона|de}} Карта на римските провинции]</ref>, всяка с по два римски легиона.
 
Римляните строят пътища, най-важен от които е [[Виа Траяна]], който води от южния град [[Одрин|Адрианопол]] през [[Пловдив|Филипопол]] за [[София|Сердика]] и [[Сирмиум]]. При управлението на император [[Траян]] тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а [[Дунав]] става корабоплавателна река. Траян покорява съседна [[Дакия]] през 106- – 107 г.
 
През [[271]]- – [[272]] г. император [[Аврелиан]] се оттегля от провинцията [[Дакия]] и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата ''[[Дунавски Лимес]],'' основан от [[Домициан]] и [[Траян]], е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: [[даки]], [[язиги]], [[алани]], [[готи]] и [[сармати]].
 
Император [[Диоклециан]] разделя провинциите на ''Мизия I'' (със столица [[Виминациум]]), ''[[Дардания (Европа)|Дардания]]'' (столица [[Наисус]]), ''Мизия II'' ([[Нове]]) и [[Малка Скития]] ([[Дуросторум]]).
 
Мизия през [[395]] година става част на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]]. След [[IV век]] в тези земи се населяват славянски племена, а през [[679]]- – [[681]] г. [[прабългари]]те на [[Аспарух]].
 
Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река [[Дунав]], [[Стара планина]] и [[Черно море]]. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на [[Република България]], а Средна и Северна [[Добруджа]] – в пределите на [[Румъния]]. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл.
 
[[Файл:REmpire-Moesia.png|200px|мини|Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.]]