Стефан Тошев (революционер): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Учители в Одринската българска девическа гимназия, ползвайки HotCat |
м формат дати; козметични промени |
||
Ред 25:
'''Стефан Георгиев Тошев''' е български юрист и революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], пръв кмет на Василико ([[Царево]]) след освобождението на града в 1912 година.
== Биография ==
Стефан Тошев е роден на 23 април 1883 година в град [[Кратово]], тогава в Османската империя. В 1903 година завършва с осемнадесетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 98">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=98 |url= |accessdate=}}</ref> Приятел и съратник на [[Павел Шатев]] и [[Даме Груев]]. Стефан Тошев е един от участниците в подготовката на [[Солунски атентати|Солунските атентати]], след които закратко е арестуван. През 1904 година учителства в Кратово и същевременно е член на Кратовския околийски комитет на ВМОРО. По-късно следва химия в [[Женева]], [[Швейцария]]. През 1909 година се завръща в Македония, но е преследван
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и служи във 2-ра рота на Лозенградска партизанска дружина.<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 722.</ref> Назначен е за председател на Временната тричленна общинска комисия във [[Царево|Василико]] от командира на дружината [[Михаил Герджиков]] на 9 октомври 1912 година и остава на поста до 1914 година с прекъсване поради участието му в Междусъюзническата война. След войната записва „право“ в [[Софийски университет|Софийския университет]].
Участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. За заслуги към постигане на българския идеал в Македония в 1918 година, Стефан Тошев е награден с орден „[[За военна заслуга]]“.<ref>ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 335, л. 108</ref>
Завършва образованието си в Софиийския университет през 1920 година. Поставя началото на гимназиалното образование в Малко Търново през учебната 1920-1921 година. Събира народни песни от Странджанско. Радетел е на кооперативното дело в Странджа и сътрудник на вестник „Горянин”. Работи като съдия и е избран за председател на Районния съд в Малко Търново, където умира на 12 октомври 1930 година.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 169-170.</ref>
[[Петко Росен]] си спомня за него:
Ред 37:
{{цитат|Мой спътник беше черноокият левент и харамия Стефан Тошев, винаги носещ със себе си задушевната красота на аристократ. Роден в най-пустия град на Македония - Кратово, гдето се раждат само корави като скалите му души, той бе един психологически парадокс - най-меката душа, каквато досега не съм усещал.<ref>[http://www.malkotarnovo.org/vestnik/Stranga-M-T-Br-95-2011.pdf Стефан Тошев - биографични бележки, в-к Странджа, бр. 95, март 2011 г. стр. 8.]</ref>}}
== Бележки ==
<references />
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Тошев, Стефан}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Български революционери от Македония]]
| |||