Стоян Иванов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Носители на орден „За гражданска заслуга“, ползвайки HotCat |
м формат дати; козметични промени |
||
Ред 7:
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Стоян Иванов Поплуков''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
== Биография ==
Стоян Иванов е роден през 1879 година в [[Панагюрище]] и е по-малък брат на войводата от ВМОРО [[Лука Иванов]].
Търговец по професия, на младини Поплуков е много близък приятел и последовател на сиромахомила [[Спиро Гулабчев]]. В 1898 година редактира социалистическия вестник „[[Политическа свобода (вестник)|Политическа свобода]]“.<ref>[http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0049/files/Tom_2.pdf Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 151.]</ref> По-късно става привърженик на [[Демократическа партия|Демократическата партия]] на [[Петко Каравелов]]. Като демократ дълго време е отговорен редактор на вестник „[[Пряпорец (вестник)|Пряпорец]]“. Виден кооперативен деятел Поплуков издава вестник „[[Българска кооперация]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 205. ISBN 954321056X</ref>
Поплуков активно подпомага революционното движение с парични средства. На няколко пъти Стоян Иванов финансира и четата на брат си. След смъртта на Лука Иванов през 1906 година и на неговия заместник [[Тодор Чочков]] от село [[Серменин]] в началото на 1907, Стоян Иванов става главен районен войвода във [[Воден]]ско като негови подвойводи са [[Иван Манафа]], [[Иванчо Христов]], [[Никола Иванов (ВМОРО)|Никола Иванов]] и [[Христо Чичов]]<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>. Въоръжава със собствени средства чета от 20 души и от пролетта на 1907 година до юли 1908 година води четата и дава сражения на [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцките чети в Македония]].
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се завръща в [[България]] и продължава търговската си дейност.
Ред 20:
Участва във [[Балканска война|Балканската война]], [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] и [[България в Първата световна война|Първата световна война]].<ref>[http://old.vmro.bg/modules.php?name=Encyclopedia&op=content&tid=101 Кратка биография от сайта на ВМРО]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 63.</ref>
Умира в 1933 година в София.<ref name="София помни">{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://sofiapomni.com/parcel.php?id=28 | заглавие=Парцел 28 |достъп_дата =
== Бележки ==
<references />
| |||