Съвет за сигурност на ООН: Разлика между версии

'''Съветът за сигурност''' е постоянно действащ орган на Организацията на обединените нации, на коятокойто в съответствие с член 24 от Хартата на [[ООН]] е възложена основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, както и приемане на нови членове на Организацията на обединените нации и одобряване на всички промени в своята ХартаХартата на Обединените нации. Критиците на Съвета често го описват като недемократичен международен орган, заради силата на вето, предоставена само от петима от членовете му – '''[[Русия]]''', '''[[Великобритания]]''', '''[[Франция]]''', '''[[Китай]]''' и '''[[САЩ]]'''. Неговите правомощия включват създаването на мироопазващи операции, създаванетоналагането на международни санкции, както и разрешаването на военни действия чрез резолюции на Съвета за сигурност; това е единственият орган на '''ООН''' с правомощията да издаваприема обвързващи решения към държавите -членки. Съветът за сигурност е сред шестте главни органа на [[ООН]]. Съветът за сигурност провелПровежда първото си заседание на '''17 януари 1946.'''

Подобно на [[ООН]], Съветът за сигурност е създаденоснован след Втората световна война, за да се справи с недостатъците на друга международна организация, на '''[[Обществото на народите]]''', в поддържането на световния мир. В раннитепървите десетилетия, до голяма степен '''Съветът за сигурност''' бил парализиран от разделението на Студената война между [[САЩ]] и [[СССР]] и съответните им съюзници по време на Студената война, макар че той разрешавадопуска намесата в [[Корейската война]] и кризата в Конго, и мироопазващимисиите мисииза вопазване на мира по време на [[Суецката криза]], Кипър и Западна НовияНова Гвинея. С разпадането на Съветския съюз, усилията на [[Организация на обединените нации|ООН]] по поддържане на мира се увеличили драстично, и Съветът за сигурност разрешава големи военни и мироопазващиопазващи мира мисии в [[Кувейт]], [[Намибия]], [[Камбоджа]], [[Босна и Херцеговина]], [[Руанда]], [[Сомалия]], [[Судан]] и Демократична република Конго.

Век преди създаването на ООН, няколко международни договорни организации и конференции са били образуванисъздадени за регулиране на конфликти между нациите, като Международния комитет на [[Червения кръст]] и [[Хагски конвенции|Хагските конвенции]] от 1899 и 1907 г. следСлед катастрофалната загуба на живот впрез [[Първата световна война]], на [[Парижката мирна конференция]], установен насъздава [[Обществото на народите]], за да се поддържа хармония между народитенациите. Тази организация успешно решава някои териториални спорове и създава международни структури за области като пощата, авиацията, както и контрол на опиум, някои от които по-късно ще са наследени от ООН. Въпреки това, липсва представителство за колониалните народи (тогава половината от населението на света), както и значително участие на няколко големи световни сили , включително САЩ, СССР, Германия и Япония.; тя не успява да действа срещу  японската инвазия в Манджурия през 1931 год., Втората Итало-етиопска война през 1935 г., Японската окупация на Китай през 1937 г., и на немската експанзия по времето на Адолф Хитлер, която ескалира във Втората световна война.

В средата на 1944 г., съюзническите сили се срещат на [[Конференция в Дъмбартън Оукс|конференция в Дъмбартън Оукс]] във [[Вашингтон]] да преговарят за структурата на [[ООН]], както и съставасъставът на Съвета за сигурност на ООН бързо се превърнал в доминиращ въпрос. [[Франция]], [[Република Китай|Република Китай,]] [[СССР]], [[Великобритания]] и [[САЩ]] са били избрани като постоянни членове на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност]]; [[САЩ]] се опиталаопитва да добави [[Бразилия]] като шестият член, но ръководителите на руски и британски делегации се противопоставилипротивопоставят. Най-спорният въпрос в Дъмбартън и по-последователнипоследващи разговори се оказва правото на [[вето]] на постоянните членове. Съветската делегация заявиклазаявила, че всеки народ трябва да има абсолютно право на вето, което може да забранява въпроси още докато сеот обсъждатобсъждане, докато британците твърдят, че народи,народите не трябва да са в състояние да налагат вето на резолюции относно спорове, от които те са част. На конференцията напрез Февруари 1945  г. Ялта, американските, британските и руските делегации изразили съгласие, че всеки от „Голямата петорка“ може да наложи вето на всяко действиерешение от страна на Съвета, но не и процедурни решениярезолюции, което означава, че постоянните членове не могат да попречат на дебат за резолюция.

На 25 април 1945 г., Конференцията на ООН за Международна организация започва в Сан Франциско, на която присъствалиприсъстват 50 правителства и редица неправителствени организации, които участвали в изготвянето на [[Харта на Обединените нации|Хартата на Обединените нации]]. На конференцията, [[Хърбърт Вере  Еват]] от Австралийската делегацията оказал натиск за по-нататъшното ограничаване на правото на вето на постоянните членове на Съвета за сигурност. Поради страха, че отхвърлянето на силната насилното вето ще доведе до разпадане на конференцията, неговото предложение било намаленнамалено от двадесет на десет гласа.

ООН официално просъществувалазапочнала своето съществуване на 24 октомври 1945 г. При ратифицирането на Хартата от петте тогавашния постоянни членки на Съвета за сигурност и с мнозинство от останалите 46 подписалитеподписали гоя страни. На 17 януари 1946 г. Съветът за сигурност се събрал за първи път в [[Church House, Westminster]], в Лондон, Англия.

Съветът за сигурност дое в голяма степен бил парализиран в началото напървите десетилетиетодесетилетия от [[Студената война]] между [[САЩ]] и [[СССР]] и техните съюзници, и Съветъте в състояние да се намеси само в несвързани конфликти. (ВажноЕдно изключениеот изключенията е 1950 г. резолюциятарезолюция на Съвета за сигурност заот разрешаване1950 год, позволяваща на воденатакоалиция, водена от САЩ, коалицияда запредотврати отблъскванеинвазията на Северна Корея за нахлуването в Южна Корея, преминава в отсъствието на СССР.) През  1956 г год., е създадена първата мироопазваща сила на ООН ес създаденацел за да сложи крайпрекратяването на Суецката криза,. въпрекиВъпреки четова ООНСъветът за сигурност не успяваможе да се намеси срещу едновременнатапаралелната инвазия на [[СССР]] къмв [[Унгария]], следдовеждайки революциятадо нареволюция тазив странастраната. СтуденитеРазделенията военнипо дивизиивреме същона парализиралиСтудената Комитетвойна наводят Съветадо запарализиране сигурност,на ВоеннияКомитета секретариат,за койтовоенния еперсонал билкъм формиранСС, отпредвиден членовев 45 –чл. 45-47 от УставаХартата наи ООН даръководещ контролиратвоенните силитесили на ООН и да се създадът ООН военни бази. Комитетът продължаваМакар да съществува на хартия, нонеговата додейност голяма степен изоставя своятае работапрекратена в средата на 195050-те години.

'''Съветът за сигурност''' се състои от 15 държави-членки  – 5 постоянни и 10 непостоянни, които се избират от Общото събрание на ООН за срок от две години. Измененията в Устава на [[ООН]], са внесени на 17 декември 1963 г. Съгласно резолюцията, 10 непостоянни члена на Съвета за сигурност се избират на териториален принцип, а именно: