Съвет за сигурност на ООН: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Редактирана статия с частичен превод на английската версия и добавяне на български аспект. Следва продължение... Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
||
Ред 1:
{{обработка|оправяне на превода, защото е доста лош на места}}
Подобно на
Съветът за сигурност на ООН се състои от 15 страни-членки, като 5 от тях са постоянни. Това са Русия (бившия СССР), САЩ, Франция, Обединеното Кралство и Китай. Тези постоянни страни-членки могат да наложат вето върху всяка отделна резолюция на Съвета за сигурност, включително тези във връзка с приемането на нови страни-членки или кандидатури за генерален секретар. Съветът за сигурност има също 10 непостоянни страни-членки, избирани за двугодишен мандат на регионална основа.
Резолюциите на Съвета за сигурност обикновено се прилагат от специалните сили на ООН (т.нар. Сини каски), военни формирования, доброволно предоставени от страните-членки и финансирани от основния бюджет на Съвета за сигурност.
[[Файл:United Nations Security Council.jpg|мини|Зала на Съвета на сигурност]]
== История ==
=== '''Предистория и създаване''' ===
Век преди създаването на ООН, няколко международни договорни организации и конференции са били
Първите планове за нова световна организация са под егидата на Държавния департамент на САЩ през 1939 год. Рузвелт за първи път измисля термина Обединените нации, за да опише Съюзническите държави. На 1 януари 1942 год. президентът Рузвелт, министър-председателят Чърчил, Максим Литвинов (на СССР) и Сунг Цзи-вен (на Китай) подписват кратък документ, който се превръща в Декларацията на Обединените нации и на следващия ден представители на други 22 държави оставят своя подпис. Названието Обединени нации е дадено официално, когато 26 правителства подписват този документ. Към 1 март 1945 год. той е подписан от още 21 държави. Четирите основни Съюзнически държави, наричани още „Четирима полицаи“, се превръщат в ядрото на изпълнителния орган на ООН, Съвета за сигурност.
В средата на 1944 г., съюзническите сили се срещат на
На 25 април 1945 г., Конференцията на ООН за Международна организация започва в Сан Франциско, на която
ООН официално
=== '''Студената война''' ===
Съветът за сигурност
През 1960 год. ООН разполага войски в Конго, най-голямата военна сила през първите му десетилетия, за да възстанови реда в отцепилата се провинция Катанга и да я върне под контрола на Демократична република Конго през 1964 г. Въпреки това СС на ООН се оказва изолиран от директните преговори между великите сили при по-значителните конфликти на десетилетието, като Кубинската криза или Виетнамската война. Фокусирайки се вместо това върху незначителни конфликти без влияние върху Студената война, Съветът за сигурност разполага Временната изпълнителна власт в Западна Нова Гвинея през 1962 год. и мироопазващата сила на ООН в Кипър, превърнала се в една от най-дълго продължилите спасителни мисии на организацията.
На 25.10.1971 с подкрепа на голяма част от страните от Третия свят, но с опозиция на САЩ на комунистическата Народна република Китай се дава китайското място в Съвета вместо Тайван. Вотът се счита като спадащо влияние на САЩ в организацията. С нарастващо присъствие в Третия свят и неуспех от посредничество при конфликтите в Близкия Изток, Виетнам и Кашмир ООН променя своя фокус към икономическо развитие и културен обмен. До средата на 70-те бюджетът за социално и икономическо развитие надвишава този за опазване на мира.
=== След Студената война ===
След Студената война ООН предприема радикална експанзия в мироопазващите си задължения, предприемайки за 10 години повече мисии отколкото през изминалите десетилетия. Между 1988 и 2000 година броят на приетите резолюции е повече от удвоен и бюджетът за опазване на мира нараства десетократно. ООН преговаря за приключването на Гражданската война в Салвадор, започва успешна мисия за опазване на мира в Намибия и ръководи демократичните избори в Южна Африка след Апартейда и в Камбоджа. През 1991 год. Съветът за сигурност на ООН възобновява усилията си чрез осъждане на инвазията на Ирак в Кувейт в деня на атаката и по-късно упълномощава водена от САЩ коалиция, която успешно отблъсква Ирак. Заместник генералният секретар Брайън Уркухарт по-късно описва надеждите от тези успехи като „фалшив ренесанс“ за организацията предвид последвалите по-проблемни мисии.
Макар Хартата на ООН да предполага превенция на една страна от агресията на друга в началото на 90-те години ООН се сблъсква със симултанни и сериозни кризи в рамките на страни като Хаити, Мозамбик и бивша Югославия. Мисията на ООН в Босна става обект на „международна подигравка“ поради нерешителната и объркващата мисия в лицето на етническото прочистване. През 1994 помощната мисия на ООН в Руанда не успява да се намеси в геноцида поради липса на решение на Съвета за сигурност.
В края на 90-те години на ХХ век мисиите на ООН придобиват различни форми. Мисията на ООН по време на войната в Сиера Леоне през периода 1991-2002 е била обезпечена с от Кралските британски военноморски сили, а инвазията в Афганистан през 2001 год. е ръководена от НАТО. През 2003 САЩ напада Ирак въпреки неуспех при вземане на резолюция за разрешение, обещавайки нов кръг на разпитване за ефективността на организацията. През 2013 год. вътрешен преглед на действията на ООН във финалните битки по време на Гражданската война в Шри Ланка през 2009 год. заключават, че организацията претърпява „системен провал“. През ноември-декември 2014 Египет представя намерение, с което предлага разширение на Споразумението за неразпространение да включи Израел и Иран. Поради враждебността на страните в Близкия Изток и разрухата се отнася и за конфликта в Сирия, както и други.
== Състав ==
=== Постоянни членки ===
Петте постоянни страни-членки по-долу имат силата да наложат вето на всяка независима резолюция. Това позволява на една държава-членка да блокира приемането й, но не и да се защитава или да прекратява дебат.
{| class="wikitable"
|+
!Страна
!Регион
!Бивше наименование на държавата
!Настоящо представяне на държавата
|-
|Китай
|Азия-Океания
|Република Китай 1945-1971
|Народна република Китай от 1971 год.
|-
|Русия
|Източна Европа
|Съюз на съветските социалистически републики СССР
|Руска федерация от 1991 год.
|-
|Франция
|Западна Европа и други
|Френска четвърта република 1946-1958 год.
|Френска пета република от 1958 год.
|-
|Обединеното кралство
|Западна Европа и други
|
|Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия
|-
|Съединените щати
|Западна Европа и други
|
|Съединените американски щати
|}
При създаването на ООН през 1945 год. петте постоянни страни-членки са Съветският съюз, република Китай, Съединените щати, Обединеното кралство и Френската република. Оттогава са извършени две основни смени на местата. Мястото на Китай първоначално се държи от националистическото правителство на Чан Кайшъ, република Китай.
Въпреки това националистите са принудени да отстъпят остров Тайван през 1949 год. по време на Гражданската война в Китай. Комунистическото правителство поема контрол над територията на Китай, оттогава станала известна като Народна република Китай. През 1971 резолюция на Генералната асамблея дава право на Народната република да представлява Китай в ООН и й дава мястото в Съвета за сигурност вместо република Китай, която няма повече право да съществува като отделен член. След разпадането на СССР през 1991 год. Руската федерация е признат като правен наследник на Съветския съюз и запазва позицията си в Съвета за сигурност. Франция се реформира като Петата република през 1958 год. под ръководството на Шарл дьо Гол. Франция запазва мястото си, тъй като няма промяна в нейния международен статут, макар много от нейните отвъдморски територии получават независимост.
==== Сила на ветото ====
Според чл. 27 от Хартата на ООН решенията на Съвета за сигурност по отделни въпроси изискват одобрителните гласове на 9 члена. Негативен глас или „вето“ на постоянен член спира приемането на предложение, дори и да са събрани необходимите гласове. Въздържането не се счита за вето в повечето случаи, макар всички пет страни трябва да си сътрудничат при внасяне на поправки в Хартата или да препоръчат приемането на нова страна-членка на ООН. Процедурните въпроси не са предмет на ветото, както и конкретни решения, засягащи директно постоянните страни-членки. Мнозинството от случаите на вето не се използват в критични ситуации за международната сигурност, а за цели като блокиране на кандидат за генерален секретар или приемането на страна- членка.
В преговорите, довели до създаването на ООН, силата на вето среща отпор от много малки държави и фактически е упражнявана върху тях от държавите с право на вето- САЩ, Великобритания, Съветския съюз, Франция и Китай под заплахата, че ако няма вето, няма да има ООН. Франсис Уилкокс, съветник на американската делегация, описва, че по време на конференцията в Сан Франциско през 1945 год. лидерите на страните от Голямата петорка поставят ясно въпроса- „или Харта с вето или никаква Харта“.
Към 2012 година ветото е упражнено общо 269 пъти от създаването на Съвета за сигурност на ООН. За този период Китай го използва 9 пъти, Франция-18, СССР/Русия-128, САЩ- 89, Обединеното кралство-32. Близо две трети от случаите на вето от страна на СССР са през първите години от съществуването на Съвета, докато в периода 1996-2012 год. Франция не го е използвала нито веднъж.
Едно от първите вета, наложени от съветския комисар Андрей Вишински, блокира изтеглянето на френските сили от колониалните тогава държави Сирия и Ливан през февруари 1946 год. Това вето създава прецедент, че постоянните държави-членки могат да използват ветото извън непосредствените интереси за война и мир. Франция и Великобритания използват ветото, за да предотвратят порицание на Съвета за сигурност за действията им по време на Суецката криза през 1956 год.
През 2015 год. в навечерието на 70-то Общо събрание на ООН Франция внася предложение за ограничаване правото на вето на постоянните страни-членки на Съвета за сигурност. Предложението е петте държави да не използват право на вето в случаи на прекратяване на масови престъпления, като например геноцид или военни престъпления. Русия се противопоставя на тази идея, като според постоянния представител на страната в ООН в нея има много популизъм и емоции. Виталий Чуркин определя подобна мярка като натиск от евентуално блокиране на резолюцията и принуждаване да бъдат внасяни само документи, по които ще бъде постигнат консенсус. Правото на вето изисква да се търси всеки ден компромис при изработване на документи [[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftn1|[1]]].
В края на 2018 год. Германия предлага Европейският съюз да вземе мястото на Франция като постоянен член на Съвета за сигурност. Министърът на финансите на Германия Олаф Шолц предлага страните от Европейския съюз да се редуват на ротационен принцип. Той настоява Франция да се откаже от постоянното си място в полза на ЕС. Според него така Съюзът ще може да заговори с един глас[[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftn1|[1]]].
----[[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftnref1|[1]]] <nowiki>https://news.bg/world/germaniya-iska-frantsiya-da-se-otkazhe-ot-myastoto-si-v-saveta-za-sigurnost-na-oon-za-smetka-na-es.html</nowiki>; <nowiki>https://www.dnevnik.bg/evropa/2018/11/29/3353529_franciia_da_dade_na_es_miastoto_si_v_suveta_za/</nowiki>
----[[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftnref1|[1]]] <nowiki>https://bg.rbth.com/world/2015/09/29/pravoto-na-veto-v-oon-istoriya-i-svremennost_443739</nowiki>
<br />
=== Непостоянни членки ===
Съгласно резолюцията, 10 непостоянни члена на Съвета за сигурност се избират на териториален принцип. Това правило е въведено през 1965 година. Освен петте постоянни членки временните членове на Съвета се редуват на ротационен принцип. Непостоянните страни членки се избират през две години, така че всеки 1 януари пет от старите се сменят с нови. За да бъде одобрен, един кандидат трябва да получи минимум две трети от всички подадени гласове за това място, което може да доведе до застой, ако има две равномерно свързани кандидатури. Групите са представени по следния начин:
Африка- три
Източна Европа – един
Латинска Америка и Карибите – два;
Западна Европа и други държави – два
Азия-два
Обикновено едно от местата, което е предвидено за Азия или Африка, бива дадено на държава от Арабския свят.
Избраните понастоящем членове изглеждат по следния начин:
{| class="wikitable"
|Срок
|Африка
|Азия- Океания
|Латинска Америка и Карибите
|Западна Европа и други
|Източна Европа
|-
|2018
| rowspan="2" |Кот д Ивоар
Екваториална Гвинея
ЮАР
| rowspan="2" |Кувейт
Кувейт
Индонезия
|Перу
|
| rowspan="2" |Полша
|-
|2019
|Перу
Доминикана
| rowspan="2" |Белгия
Германия
|-
|2020
|ЮАР
|Индонезия
|Доминикана
|
|}
България в Съвета за сигурност на ООН
От основаването на ООН до днес България три пъти е била член на Съвета за сигурност на ООН- през периода 1966-1967 год. и през 1986-1987 год,, като и през 2002-2003. През първия период се провежда войната между Израел и арабските страни, а през втория- войната между Ирак и Иран. Инициира резолюции на Общото събрание в сферата на деколонизацията, икономическото сътрудничество, международната сигурност и други. Представители на България участват в изработването на важни конвенции за защита на правата на човека, например пактове за граждански, политически, икономически и социални права, за премахване на расовата дискриминация, забрана на мъченията и други[[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftn1|[1]]]. В края на 2016 год. българското правителство решава да издигне кандидатурата на страната за периода 2038-2039 год, с което се отменя решение от 2003, предвиждащо кандидатура за периода 2018-2019[[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftn2|[2]]].
----[[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftnref1|[1]]] Гарвалов, Иван: България и Съветът за сигурност на ООН, източник: <nowiki>https://www.expert-bdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=527:------&catid=16&Itemid=35</nowiki>
[[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftnref2|[2]]] <nowiki>https://fakti.bg/bulgaria/211861-balgaria-kandidat-za-saveta-za-sigurnost-na-oon</nowiki>
'''Председателят на Съвета'''<ref>[http://www.un.org/russian/sc/presidency.html Председатели Совета Безопасности ООН]</ref> се сменя ежемесечно, съгласно списъка на членуващите в него държави.
== Правомощия ==
|