Разлика между версии на „Сятища“

м
редакция без резюме
м (замяна на линк)
м
| знаме =
| герб =
| покровител = [[Димитър Солунски]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=https://fouit.gr/2016/11/11/εκτός-από-την-καστοριά-άλλες-τέσσερει/ | заглавие= Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά |достъп_дата = 2 януари 2018-01-02|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател=Fouit.gr |език= |цитат= }}</ref>
| изглед = Siatista, Kozani prefecture, Greece - Main church - 02.jpg
| изглед-описание = Катедралата „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“ в Сятища
| основаване =
| пощенски-код = 503 00
| телефонен-код = 24650- – 2
| карти-обратен-ред = да
| карта3 = Гърция Сятища
=== В Османската империя ===
[[Файл:Siatista, Kozani prefecture, Greece - City Hall - 01.jpg|ляво|мини|250п|Демархията (кметството) в Сятища.]]
Смята се, че Сятища е основан преди [[Сисани]] – в XVI век. В края на XVII век митрополит [[Зосим II]] мести тук седалището на епархията от Сисани.<ref>{{Снегаров-ИОА-2|247- – 248}}</ref> В 1677 година в Герания е построена църквата „[[Света Параскева (Сятища)|Света Параскева]]“, най-старият запазен християнски храм в града.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=2&page=1 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| издател = Windmills Travel & Tourism }}</ref><ref name="Ιερός Ναός">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/ποιοι%20είμαστε/ | заглавие = Ι.Ν. Αγίας Παρασκευής Σιάτιστας – Ένας μύθος καταρέει; | достъп_дата = 25 май 2014 г | издател = Σιάτιστα Siera FM }}</ref> В 1710 година е отворено гръцко училище.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86- – 82363|pages= 42 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-О-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref> Според [[Спиридон Гопчевич]] градчето първоначално е изцяло [[арумъни|арумънско]], но към 1889 година от 10 – 12 000 души едва четвърт разбират [[арумънски език|арумънски]], като всички използват гръцки език като домашен. Според [[Густав Вайганд]] Сатища също някога е било арумънско селище, но с прииждане на пришълци от Сисани е погърчено. Когато Вайганд минава през паланката, само старите хора говорили арумънски.<ref>{{cite book |title= О цинцарима |last= Поповић |first= Јован |year= 1998 |publisher= Прометеj |location= Београд |isbn= 86- – 82363|pages= 43 |url= http://www.scribd.com/doc/79608310/Jovan-Popovic-О-Cincarima |accessdate= 23 февруари 2013 г.}}</ref>
 
В 1760 година е изградена църквата „[[Свети Георги (Сятища)|Свети Георги]]“ в източната част на града,<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.windmillstravel.com/album.php?id=49&destination=31&destinationtype=prefect&page=1&page=2 | заглавие =Siatista Churches | достъп_дата = 25 май 2014 г| издател = Windmills Travel & Tourism }}</ref> а в 1801 година голямата катедрална църква „[[Свети Димитър (Сятища)|Свети Димитър]]“ в Хора, която изгаря в 1910 година и е възстановена след две години.<ref name="Ιερός Ναός2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://agiosdimitriossiatistas.webnode.gr/ποιοι%20είμαστε/ | заглавие = Ιερός Ναός | достъп_дата = 3 май 2014 г | издател = Άγιος Δημήτριος Σιάτιστας }}</ref>
В 1889 година [[Стефан Веркович]] („[[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]“) пише за Сятища:
 
{{цитат|Градчето се състои от две махали – Гарица и Хора... Има 1080 къщи и 1930 семейни двойки. Жителите търгуват с добитък и вино, но се срещат и занаятчии. Има две начални училища... и едно по-високо с библиотека от 4000 книги. Има 22 църкви, от които две катедрали и 13 свещеници.<ref>Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 137- – 138.</ref>}}
 
[[Файл:Ναός Αγίου Δημητρίου Σιάτιστας.jpg|ляво|мини|Църквата „Свети Димитър“ преди 1910 година]]
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Сачища (Шатиста)'' има 4800 жители [[гърци]] християни.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_45.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 274.]</ref>
 
По данни на секретаря на на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в ''Сачища (Satchichta)'' има 5250 гърци.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 226- – 227.</ref>
 
Според гръцка статистика от 1904 година в Сятиста живеят 7000 гърци елинофони.<ref>Σπανός, Κωνσταντίνος. „Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων“, in: „Ελιμειακά“, 48- – 49, 2001.</ref> Към 1912 година в ''Сачища'' действа четата на капитан Трендафилос.<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 276- – 277.</ref>
 
=== В Гърция ===
 
== Литература ==
* Τεντοκάλης Θ., Χώρα-Γεράνεια, Θεσσαλονίκη 1994, 85- – 118 (Σιατιστινό γλωσσάρι)
* Χατσιούλης, Μιχαήλ Γ., Τα Σιάτσνα: Το σιατιστινό γλωσσικό ιδίωμα: Συλλογή από λέξεις και φράσεις, Σιάτιστα: [χ.ε.] 1992 (Διαδίκτυο)