Уикипедия

Железен закон на олигархията: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
[[File:Title page of Political Parties by Robert Michels.jpg|мини|200п|Титул на ''Социология„Социология на партийното дело при модерната демокрациядемокрация“'' (оригинал на книгата, преведена на английски език като ''„Политическите партии“''), 1911]]
'''Железен закон на олигархията''' е принцип от [[теория за елита|теорията за елита]], за първи път формулиран от германския синдикалист и социолог [[Роберт Михелс]] през [[1911]] г. в неговата книга ''„Политическите партии“''. Според този принцип всяка форма на социална [[организация]], независимо от нейната първоначална [[демокрация|демократичност]] или [[автокрация|автократичност]], неизбежно се изражда във власт на няколко избрани – [[олигархия]] (частен случай – [[номенклатура (елит)|номенклатура]]). Причина за това Михелс вижда в обективната необходимост от [[лидерство]], стремежа на лидерите и организациите да защитят своите собствени интереси, прекаленото доверие на обществото към лидерите и общата пасивност на масите.
 
== История ==
Като социалист, Роберт Михелс установява, че [[либерализъм|либералните]] и [[социализъм|социалистическите]] партии в Европа, независимо от лозунгите, които те издигат за насърчаване на най-широкото участие на масите в политическия живот, всъщност тяхната дейност е доминирана от волята на няколко „вождове“ в същата степен, както това е при традиционните [[консерватизъм|консервативни партии]]. Той достига до извода, че стремежът към олигархия е вграден в самата природа на социалните организации. „Говорейки за „организация“, разбираме „олигархия““„олигархия“, писалпише Михелс. Той заключилзаключава, че демократичното управление е невъзможно в която и да е голяма общност от хора. Колкото по-голяма е организацията – толкова по-малко в нея са демократичните елементи и повече елементите на олигархията. По времето, когато формулира принципа, Михелс биле анархо-синдикалист. По тази причина той се отдръпналотдръпва от социалистическите идеи и станалстава поддръжник на [[Мусолини]], считайки олигархичното управление не само за непорочно, но определено благотворно за обществото като цяло. Става важен идеолог на фашисткия режим в Италия и преподавател по икономика и история на доктрините в [[Университет в Перуджа|Университета в Перуджа]].
 
== Изводи ==
Според железния закон на олигархията във всяка организация – независимо от нейната първоначална демократичност – в крайна сметка се развиват олигархични тенденции. Истинската демокрация практически и теоретически е невъзможна, особено в големи групи и сложни организации.
 
Според Робърт Страбъл младши бързата ротация в управлението на една организация може да смекчи или дори да неутрализира напълно железния принцип на олигархията в законодателните органи на големите нации.<ref>Robert Struble, Jr., ''Treatise on Twelve Lights'', (TeLL, inc., 2005, 2009), [httphttps://wwwweb.archive.org/web/20151208160625/https://tell-usa.org/totl/06-Rotation%20&%20other%20reforms.htm chapterChapter seven, "Rotation in Office"].</ref>
 
== Вижте още ==
Ред 17:
== Литература ==
<references/>
* {{икона|en}} [http://socserv.mcmaster.ca/econ/ugcm/3ll3/michels/polipart.pdf ''Политическите партии''] от Роберт Михелс в PDF формат
 
[[Категория:Политология]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Железен_закон_на_олигархията“.