Разлика между версии на „Кубер“

8 байта изтрити ,  преди 1 година
м
→‎top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (2) редактирано с AWB
м (интервал)
м (→‎top: -, replaced: Република Македония → Северна Македония (2) редактирано с AWB)
 
Куберовите [[прабългари]] се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите прабългари заедно с пленените от [[авари]]те ромеи се насочват на юг, към земите на [[Византия]], като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852), София 1970, с. 205 – 207.]</ref>
Кубер сключва мирно споразумение с [[Византия]] и се заселва в Керамисийското поле ([[Прилеп (град)|Прилепско поле]]), намиращо се в днешната [[РепубликаСеверна Македония]]. През 680 г., той прави опит за превземане на [[Солун]] и завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и [[Печат на Мавър|печатът на Мавър]] – оловен печат, посветен на ''„архонта и патриций на керамисиани и българи“''. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. [[Васил Златарски]] около 687 г., някои от тях се преселват в земите по поречието на Срума, на изток от [[Струма]], както и в Родопите. За споменатите в [[Мадарски надписи|Мадарските надписи]] към 705 г.''„чичовци“'' на кан [[Тервел]] ''„от долната земя“'' се приема, че са хан Кубер и неговите прабългари. След това писмените източници не споменават за Кубер.
 
[[Файл:Bulgaria of Kuber.gif|мини|250px|Куберова България]] Археологическите проучвания на територията на днешна РепубликаСеверна Македония показват наличието на прабългарско присъствие. В 808 г. при управлението на кан [[Крум]], който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода [[Дуло]]<ref>Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис III, Велико Търново 1996 г., стр. 45</ref> българските войски достигат [[Сяр]]. Cлед похода на [[Пресиян|хан Пресиян]] в 836 г., когато българите завладяват и [[Беломорие|беломорския град]] [[Кавала]], Куберовите български земи са напълно интегрирани в [[България]]. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на [[Михаил (Симеонов син)|Михаил]], най-възрастният син на [[Симеон I|Симеон Велики]] срещу брат му [[Петър I (България)|Петър]], но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от [[Арта]] в днешната област [[Превеза (ном)|Превеза]] в Южен [[Епир]] на [[Адриатическо море|Синьо море]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_5_1.html Златарски, Васил. История на Първото българско Царство. т. II. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018), София 1971, с. 515.]</ref>
 
Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна [[Албания]], е българско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите български съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села [[Малая Перешчепина]] и [[Вознесенка]], с [[Златно съкровище от Над Сент Миклош|Наги Сент Миклош българско златно съкровище]], с [[Преславско съкровище|Преславското златно съкровище]] и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.<ref>[http://books.google.bg/books?id=xB4XAQAAIAAJ&q=Врап++Ерзеке++Вернер&dq=Врап++Ерзеке++Вернер&source=bl&ots=yVkuA961-h&sig=TXvXH5akhdH6JENa5VY9W-sJ26M&hl=bg История на България, Том 1, Автори Иван Ангелов Божилов, Васил Тодоров Гюзелев, Цветана Георгиева, Николай Генчев, Стойчо Гръвчаров, Издател Анубис, 1999, стр. 96.]</ref>