Разлика между версии на „Варненски халколитен некропол“

редакция без резюме
м (замяна с n-тире)
| гео-ширина = 43.2131
| гео-дължина = 27.8644
| страна = {{България}}Бълг8.
| област-вид = Област
| област = [[Област Варна]]
| вид = [[Некропол]]
| период = 4400 – 4100 г. пр. Хр.
| култура = [[Култура Варна]]
| епоха = [[Халколит]]
}}
[[Файл:Collier nécropole Varna.jpg|мини|Накити и други предмети от Варненския халколитен некропол]]
 
'''Варненският халколитен некропол''' е открит през [[1972]] г. в района на [[Варненско езеро|Варненското езеро]] и е датиран в края на V – началото на IV хил. преди Христа. Смята се, че находките от „Варненското [[злато]]“ е най-старото технологично обработено злато в [[Европа]] и света, причислявано към т. нар. [[Култура Варна]] (4400 – 4100 г. пр. Хр.).
 
При прокопаване на [[канал]] в близост до Варненското пристанище на площ от около 7500 m² са разкрити 294 [[гроб]]а от [[халколит]]а ([[енеолит]]а), някои от които се оказват от изключително значение за българската [[археология]]. [[Некропол]]ът е разкопаван от археолога [[Иван Иванов (археолог)|Иван Иванов]] в продължение на 15 години. Сред многото гробове се отличават няколко с изобилие от златни предмети. Този факт показва, че в тази ранна епоха на усвояване на металообработването, на [[Балкани]]те вече са съществували наченки на държавно образувание и се е появила [[цар]]ската институция.
 
Погребенията със златни находки са два вида – в единия присъстват човешки останки ([[скелет]]), а в другия – отсъстват. Скелетите са изпънати (предимно мъжки погребения), или свити на една страна скелети, при които коленете се опират в лактите. Третият вид, без тленни останки, се наричат в археологията „[[кенотаф]]и“ или „символични погребения“. По количеството на намерените предмети и украшения, гробовете също могат да се разделят на три вида – от изключително богати, до няколко дребни предмета около скелета.
 
== Символични погребения ==
В някои от гробовете липсват човешки останки, но въпреки това присъстват богати погребални дарове – тези гробове се тълкуват като символични погребения.
 
В гроб №36 са намерени над 850 златни предмета: диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан, златен чук-скиптър, златен модел на „[[бумеранг]]“ или „[[сърп]]“, две златни пластинки, представящи животински фигурки, тридесет стилизирани глави на рогато животно, златен астрагал ([[ашик]]). Предметите са били покрити със златотъкано покривало, украсено в краищата си със златни [[апликация|апликации]] във формата на овнешки или кози рога. Положени са и инструменти – шило и длето. Скъпоценните предмети очертават символично човешкото тяло, като означават ключови места като [[глава]]та, шията, [[Гръден кош|гърдите]] и [[кръст]]а. Струпването на повече предмети от дясната страна се тълкува като означаване на това символично погребение като „мъжко“. Златните предмети се тълкуват като царски [[инсигния|инсигнии]], поради което това погребение се смята за символично царско погребение – още повече, че предметите от гроб №36 повтарят гробните дарове на гроб №43. Заради присъствието на ковашки инструменти е предложена хипотезата за символично погребение на [[цар жрец]], който е и [[магьосник]] [[ковач]]. Подобни символични царски погребения са открити в гробове №1, 4 и 5, които са разположени редом със символичните погребения на маски.
 
Друг тип символични погребения са гробове, които съдържат глинени [[маска|„маски“]] на човешки лица, чиито елементи са означени със злато – очи, уста, зъби, нос (гробове № 2, 3 и 15). „Лицата“ са богато украсени с диадеми, обеци, огърлица, а цялото лице е покрито със златотъкан воал, украсен с дребни златни мъниста. Като дарове в тези погребения присъстват глинени вази, чаши, игли, но отсъстват ковашките инструменти от другия тип погребения. Заради тази особеност, а и заради концентрацията на украса в лявата част, тези символични погребения се считат за „женски“ и се тълкуват като изображения на [[Богиня-майка|Богинята-майка]], или като ритуализация на [[мит]], подобен на познатия от [[Гръцка митология|гръцката митология]] мит за създаването на първата жена [[Пандора]] от [[бог]]а ковач [[Хефест]].
 
Близостта на символичните погребения на „лица“ (гробове № 2, 3 и 15) със символичните царски погребения (гробове 1, 4 и 5) показват участието им в някакъв общ [[ритуал]] и общо религиозно вярване – вероятно става дума за ритуално изиграване на [[свещен брак]] между царя и Богинята-майка или актуализиране на мит за [[брак]]а между първия мъж и първата жена. Тези шест символични гроба са ядрото на халколитния некропол и вероятно са били положени в началото на неговото съществуване.
 
== Ролята на ковача в архаичната култура ==
За ролята на ковача можем да черпим сведения, разглеждайки погребения във Варненския некропол и анализирайки древногръцки митове. В погребенията можем да забележим, че мъжките гробове съдържат голям набор ковашки инструменти – брадва, чук, шило, длето. Наличието на тези предмети говори за една определена икономическа и най-вече социална действителност. Интересен факт е, че занаятчийските предмети са намерени в най-богатите гробове, което може да бъде разглеждано като царско погребение. Намерените миниатюри на ковашки инструменти в детските гробове говорят, че социалният статус на ковача е станал наследствен, също като царският.
 
Ковашките инструменти символизират мъжката дейност, чрез тях обществото се дели на мъжко и женско. Анализи сочат, че нито един от инструментите, намерени в гробовете от Варненския некропол, не е използван. От друга страна, някои от тях са придобили политически символ. Например златната брадва-чук се превръща в скиптър, който обозначава най-високопоставения човек в обществото. Това говори, че ковачът е имал функцията на цар, ако не на практика, то поне на идеологическо ниво.
 
Ковачът заема специфично място в [[пантеон]]а. Той познава както природните, така и космическите сили. Познавайки ги, той може да възпроизвежда космическия модел. Като пример може да се даде златният щит, изкован от бога-ковач [[Хефест]]. Всъщност, той е художествен образ на космическия модел – в концентрични кръгове и в различна последователност се разполагат зоните с различната степен на сакралност.
 
Ковачът създава един непознат досега свят – този на вещите, така той измества функцията на [[Великата богиня]], прародителка, тъй като светът вече не възниква чрез раждане, а чрез правене. За пръв път начело на пантеона застава мъж, а не жена.
 
Ролята на ковача е определена като културна – именно той научава хората на много културни дейности – земеделие, занаяти, музика, поезия. Като пример може да се даде митът за [[Прометей]], който открадва огъня и го дава на хората. В резултат на това човекът вече се различава от животните, тъй като той вече е способен да преработва храната, да превръща „природното“ в „културно“. Самата дейност на ковача е показна за процеса на трансформация – рудата се превръща в метал, а металът – в предмет (оръжия, украшения). По този начин ролята на ковача се определя като медиатор между двата свята, а именно природа – култура.
 
Израз на културната дейност на ковача се запазва и в ролята му при създаването на социума. Именно той определя разделянето на обществото по полов признак – преди Хефест да направи жената, обществото е било изцяло мъжко. Тогава се определят и мъжките и женските дейности – за разлика от преденето, шиенето тъкането, ковашкият занаят е изцяло мъжки. Мъжкият занаят е опазван от досег с женското чрез множество забрани, опазван е дори и от женски поглед.
 
Занаятът на ковача е тясно обвързан със сакралната сфера. Митове разказват, че металите произлизат от други светове (водни, пещерни) и само ковачът има достъп до тях, т.е. той е този, който е запознат с тайната и е отговорен за нейното опазване. Знанието как да преминава между двата свята, как да пренася материали от единия в другия свят, е тайната, която той знае. Митологията е обвързана с пространствените отношения, те доказват още веднъж сакралната роля на ковача. Във вертикалната структура на света ковачът винаги заема междинно положение, защото той преминава между двата свята – хвърлянето на Хефест от морето на земята или водата; висенето между двата свята – [[Кави]]; умението да лети – [[Дедал]]. Ролята на този, който познава пътя между двата свята е голяма, понеже той е преминал трудностите, запознат е с тях, дори често е третиран като Бог ([[траки]]йско племе почита падналия Хефест именно като такъв).
 
В образа на ковача може да се наблюдава известно противоречие. Той притежава качества, които са противоположни едно на друго – мобилност и статика, но и двете са напълно обясними. В древногръцката митология Дедал е представен като странстващ занаятчия, който работи в [[Крит]], [[Делос]], [[Сицилия]]. Освен това, качеството динамичност е нужно на ковача, за да преминава през двата свята. Едновременно с това ковачът е представен и като статичен образ – той не напуска своята ковачница. Най-често неподвижността на ковача е представена чрез недъг – той е куц (Хефест, [[Вьолунд]] и др.). В случая, физическият недъг е знак за принадлежност към една занаятчийска група – ковашката. Този недъг също така е знак за постоянство, за необратимост на професионалният статус. Още повече – според митовете, работилниците обикновено се намират извън населените места – на остров (отново Хефест и Вьолунд).
 
Непринадлежността на ковача към нито един от световете е засилено от факта, че той е представян като чужденец. Хефест се озовава при траките, след като е захвърлен от [[Олимп]], Дедал напуска [[Атина]], за да работи в чужди страни, а на Балканите [[кукери]]те, които носят маската на ковача, винаги били представяни като цигани, което значи чужди. Така се подсилва образът на изолирания вътре в обществото ковач.
 
Позицията свой-чужд е засилена от факта, че ковачът обикновено е изгнаник, отритнат от обществото или пренебрегва редица норми. Тази позиция може да се разглежда и в семейно отношение – между ковача и майка му. [[Хера]] изхвърля сина си Хефест от Олимп – причината е, че той е куц и грозен. Другото обяснение е, че Хефест е извънбрачно дете, като по този начин той се нарушава нормите още преди да е роден. Така се ражда и митът за раждането на Хефест само от Хера, без намесата на мъж. Този модел е заложен и в преданията на индианците, където занаятчията е сирак, няма родословно дърво.
 
В семейно отношение ковачът не е по-щастлив и в брака. Пример отново е Хефест – неговата съпруга [[Афродита]] му изневерява с [[Арес]]; когато Хефест поискал за жена Афродита, тя не му позволила да я обладае. В митовете на Северна Америка всички занаятчии са наричани полу-мъже, т.е. не са способни на възпроизвеждане. В гроб 43 от Варненския некропол този модел е нарушен, тъй като един от намерените предмети е златен [[фалос]], което говори, че починалият е бил запознат с брака.
 
Вследствие на факта, че ковачът осъществява прехода природа – култура, тази професия се превръща в мъжка, като извежда мъжкото начало като водещо и определя структурата на обществото. Разглеждайки погребенията от варненския некропол забелязваме, че мъжките погребения са доста по-богати от женските.
 
Често династическите [[генеалогия|генеалогии]] започват от ковача. Ако ковачът не е заемал реално царския трон, то поне е заемал мястото на мъдреца и в йерархическата структура е бил по-високопоставен от [[шаман]]а, или е изпълнявал функциите на [[жрец]], съветник на царя. Ролята на ковача е толкова важна за функционирането на обществото, че ако той напусне царя, възниква опасност за обществото – Дедал напуснал Крит и бил търсен от [[Минос]] по целият свят. Може да се направи заключение, че ако царят въплъщава политическата и военна сила, то ковачът е притежателят на тайно знание, липсата на което прави силата на царя безполезна. В този смисъл ковачът е в сянката на царя, но той е и мъдрият съветник, без когото позицията на царя е застрашена.
 
Приликите със статута на царя се затвърждават, имайки предвид наследяването на занаята. Миниатюрните модели на ковашки инструменти от детските погребения показват, че наследяването вече е възникнало. Предавало се е сложно знание чрез тайни инициациони обреди, така знанието се предава от баща на син. Символично ковачът приема ученика за свой син и по този начин в занаята не може да проникне „чужд“ човек.
 
Позицията на ковача, сравнявана с цар, е логична, след като през [[халколит]]а металът е имал повече знакова, отколкото икономическа стойност. Въпреки, че през живота на този свят наблюдаваме едно равнопоставено общество, което се вижда в архитектурата и имуществото, то в задгробния живот наблюдаваме осезаема разлика в начина на погребване на мъртвите. Предполага се, че социалните различия до този момент са били само на база идеология. За ролята на ковача съдим именно от тези погребения, които определено обуславят високия му статус, като дори го поставят на върха на йерархичната пирамида.
 
== Източници ==
* Anthony, D. W., J. Y. Chi (Eds.) 2010. The Lost World of Old Europe: The Danube Valley, 5000 – 3500 BC. Princeton, U.P.
* Avramova, M. 2000. Myth, ritual and gold of a „civilization that did not take place“. – In: Varna Necropolis. Varna, Agató, 15 – 24.
* Bahn, P. G. (ed.). 1995. 100 Great Archaeological Discoveries. New York, Barnes & Noble, No. 34.
* Bailey, D. W. 2004. Varna. – In: Bogucki, P., P. J. Crabtree (Eds.). Ancient Europe 8000 B.C. – A.D. 1000. Vol. 1. The Mesolithic to Copper Age (c. 8000 – 2000 B.C.). New York, Scribner's, 341–344.
* Chapman, J. 1990. Social inequality on Bulgarian tells and the Varna problem. – In: R. Samson (ed.). The Social Archaeology of Houses, Edinburgh, Edinburgh University Press, 49–98.
* Chapman, J. 1991. The creation of social arenas in Varna. – In: P. Garwood (Ed.). Sacred and Profane. Oxford University Committee for Archaeology, Monograph 32, 152–171.
* Chapman, J., T. Higham, B. Gaydarska, V. Slavchev, N. Honch. 2006. The social context of the emergence, development and abandonment of the Varna Cemetery, Bulgaria. – European Journal of Archaeology, Vol. 9, No. 2-3, 159–183.
Анонимен потребител