Техеран: Разлика между версии

| сайт = [http://www.tehran.ir/ tehran.ir]

Разположен е в северната част на страната – в подножието на [[Елбурс]] и на около 90 кмkm южно от брега на [[Каспийско море]]. Градът се простира на около 40 – 50 кмkm в посока запад-изток. Северната част (Шемиран) е разположен на 2000 мm надморска височинан.в., а южните предградия [[Рей]] и [[Султанабад]] са в непосредствена близост сдо пустинята [[Дащ е Кявир]].

Според археологическите разкопки на мястото на съвременния Техеран съществува селище още през 66000 хилг. пр.н.е. Преселници идват към склоновете на Елбурс, спасявайки се от зноя на солните пустини на юг. В самото начало Техеран е село, намиращо се на няколко километра северозападно от Рей – един от най-древните ирански градове. Жителите на това село се занимават основно с производството на плодове и зеленчуци.

Тласък за възхода на Иран като политически център е унищожаването от монголците на град [[Рей]] през [[1228]] г. Жителите на разрушения град се устремяват към почти недокоснатия от [[Чингис хан]] Техеран. Известно е, че в писанията си, отнасящи се към [[1275]] г., Мохамад Закария Газвини описва Техеран като „важен търговски град“. По това време, градът е разделен на 12 района (''махале''), коятокоито се управляват от военни. През 13 век, градското застрояване е от глина или от издълбани в скалите жилища. Подобен тип населени места могат да се видят в северната част на съвременен [[Ирак]]. През [[1340]] г., Техеран е описан от Мустафа Хамдули като един от четирите района на Варамин и по това време най-големият град в местната монголска провинция на [[Илханат|Илханидите]]. Възстановяването на Рей преминава под контрола на властта в Техеран.

През юли [[1404]] г., испанският пътешественик [[Руй Гонсалес де Клавихо]], по време на пътуването си до [[Самарканд]], става вероятно първияпървият европеец, посетил Техеран. Той го описва като голям град, на север от коготокойто е разположена резиденция на [[Тимуриди]]те, а Рей – като изоставено селище. Планът на Техеран от началото на 15 век е възстановен благодарение на определеното разположение на мемориалните храмове [[имамзаде]]: така например, имамзаде Сайед Исмаил (най-стариястарият архитектурен паметник в Техеран) тогава се е намирал на южния край на града. Северозападният край на Техеран се е простирал до съвременния район на двореца Голестан. От началото на 15 век, Техеран започва активно да се разраства на север в търсене на прохладни места и питейни източници, и градски квартали се появяват на склоновете на хребета [[Точал]] градски квартали се появяват.

През [[1553]] – [[1554]] г., [[Шах (титла)|шах]] [[Тахмасп I]], вторият владетел от династията на [[Сефевиди]]те, построява в Техеран [[Техерански базарпазар|базар]], както и градски стени със 114 (по броя на [[Сура (Коран)|сурите]] на [[Коран]]а) оръдейни кули. Сефевидите избират Техеран за един от главните си бастиони, тъй като, от една страна, в Рей се намира гробницата на основателя на династията Сайед Хамзи, а от друга – Техеран по това време се превръща в традиционно убежище за [[Шиити|шиитските]] бежанци (Сефевидите са първата шиитска династия в управлението на Иран). Преди това, Тахмасп е принуден да премести столицата на държавата от [[Табриз]] в [[Газвин]] (на 150 кмkm на запад от Техеран), във връзка със заплахата от превземането на Табриз от [[Османска империя|турците]]. Тахмасп разглежда Техеран като своя възможна резиденция в случай на непосредствена заплаха за Газвин. Европейски пътешественици споменават, че градските стени са непропорционално мощни за неголемия провинциален град. Дължината им е 8 кмkm, като те обхващат територия от 4,5 кмkm², докато в това време населението на Техеран не превишава 20 хиляди души.

Постоянна резиденция в Техеран, наречена ''Chahar baq'' („Четири градини“), построява [[Абас II]]. По заповед на [[Сюлейман I]], в града започва да се строи дворец (''Диванхане''), в който през [[1721]] г., в навечерието на нахлуването на [[афганци]]те в Иран, последнияпоследният шах на Сефевидите предава властта на османския султан [[Ахмед III]].

Бумът на строителството в Техеран започва в началото на 18 век. Владетелите от династията на [[Зенди]]те, сменили Сефевидите, започват активно да застрояват правителствения квартал. [[Карим Хан]] заповядва да се построи в Техеран дворец, гарахарем и резиденция за държавните учреждения. Вероятно той е имал намерение да пренесе столицата в Техеран, но по-късно функциите на столица са предадени на [[Шираз]] (древна столица на Персия). Със смъртта на Карим Хан, за Техеран започва борба между лоялния на Зендите Гафур Хан и [[Мохамед Хан Каджар]]. На [[12 март]] [[1786]] г., Мохамед Хан влиза в Техеран и окончателно пренася столицата на държавата в града. За това решение влияние оказва удачното стратегическо положение на Техеран на кръстопътя на търговските пътища, както и заплахата за северните провинции от страна на [[Руска империя|Руската империя]].

[[Фетх Али-шах]], племенник на Мохамед Каджара, има най-значим принос в строителството на Техеран. В периода на неговото управление, в Техеран са построени [[Мраморен дворец (Техеран)|Мраморния дворец]] и [[Шахския мечет]]. Към [[1830]] г. населението на Техеран достига 150 хиляди души. При Мохамед Каджар, Техеран се разпростира извън пределите на градските стени. На север от града са построени редица пищни дворци.

Най-мащабната реконструкция за цялата история на Техеран започва през [[1870]] г., при [[Насредин-шах Каджар|Насредин-шах]]. Той заповядва да се взривят всички стари фортификационни съоръжения, на чието място се появяват нови градски квартали. Унищожена е старата стена и е построена нова, във формата на неправилен осмоъгълник с дължина 19 кмkm. През тези места, където са се намирали 12-те богато украсени градски врати, днес преминават главните магистрали, водещи в града. Освен това, при Насредин-шах е проведена реконструкция на голям брой здания и е построена централизирана система на водоснабдяване. Към края на управлението му ([[1897]] г.), населението на града превишава 250 хиляди души, като по-голямата част от тях живият извън градските стени.

[[Файл:1979 Iranian Revolution.jpg|мини|250px|Демонстрация по време на [[ИслямскаИранска революция в Иран|Ислямската Иранската революция]], [[1979]] г.]]

През [[1925]] г., Иран е оглавен от [[Реза Шах Пахлави]], и през 1930-те години градът преживява още едно обновяване. По заповед на Реза Пахлави „стените на Насредин“ са съборени, а на тяхно място да прокарани широки булеварди. Шахът кани голям брой чужди архитекти за строителството на нови здания за държавните и търговските учреждения. След реконструкцията, площта на Техеран нараства повече от десетократно в сравнение с града при Фатх Али-шах, достигайки 46 кмkm².

След края на Втората световна война, населението на Техеран достига 1 млн. души. При [[Мохамед Реза Пахлави]], последнияпоследният шах, много древни постройки на стария град са унищожени, тъй като шахашахът смята, че те нямат място в съвременен Техеран. На мястото на уникалните фортификационни съоръжения и дворци понастоящем са разположени небостъргачи и широки шосета. С началото на типовото жилищно строителство, чиито пик е през 60-те години на 20 век, Техеран окончателно губи своя древен вид. Самият шах се премества със семейството си на север от града, в [[Ниаваран]].

През [[1969]] г. [[Шемиран]] е включен в състава на Техеран, след което разширението на север спира. По новия градоустройствен план, градът започва да се развива на запад и изток. Градското застрояване плътно се приближава към [[Кередж]]. На запад и на юг от града са построени огромни промишлени райони. Резкият скок на цените на нефта през 1970-те и последвалата енергийна криза на Запад дават нов тласък в развитието на Техеран. Шахът има намерение да използва доходите от експорта на нефт за строителство на нов район на Техеран, който би станал символ на властта на Пахлави. Проектът „Шахестан“ е готов през [[1976]] г., но парите бързо свършват и районарайонът така и не е построен.

На [[8 септември]] [[1978]] г. в Техеран, както и в целия Иран, започват демонстрации на противниците на шахския режим, които скоро прерастват в масови безредици. Първият такъв голям протест е разгонен от полицията. От този момент икономиката на Техеран на практика спира заради всеобщите стачки. В края на краищата, на [[16 януари]] [[1979]] г. шахът, който не е в състояние да се противопостави на демонстрантите, напуска Иран, а на [[1 февруари]] милиони техеранци посрещат [[имам]]а [[Рухола Мусави Хомейни]], изгонен 15 години по-рано от страната. В града има сблъсъци между хомейнистите и противниците им. На [[9 февруари]] започват мащабни улични стълкновения, в хода на които за две денонощия поддръжниците на Хомейни взимат под свой контрол всички правителствени учреждения, силовите ведомства и полицейските участъци. Оттогава [[11 февруари]] се отбелязва в Иран като Ден на победата на [[Ислямска революция в Иран|Революцията]]. На [[4 ноември]] същата година, войнствено настроени студенти овладяват американското посолство, чиито сътрудници са държани в плен 444 дни.

В хода на [[Ирано-иракска война|ирано-иракската война]], от май [[1985]] г. Техеран регулярно е подлаган на обстрел с иракски ракети [[Скъд|Р-11]], което довежда до значителни жертви сред гражданското население и разрушения. Към края на войната, през пролетта на 1988 г. интензивността на обстрела достига своя пик: за 6 седмици иракските войскавойски изстрелват по града 190 ракети. Обстрелът е в отговор на аналогичния (но доста по-слаб) ракетен обстрел на [[Багдад]]. В Техеран се стичат бежанци от западните провинции, а около 30% от техеранците бягат в северната част на Иран. По същото време, към Техеран се устремява поток от бежанци от съседен [[Афганистан]], където също се води [[Война в Афганистан (1979-1989)|война]].

През [[1986]] г. е създадена градската администрация на [[Голям Техеран]], която заема площ от около 1,51500 хил. кмkm². Техеран е разделен на 22 градски окръга. От началото на 1990-те години, териториалното разширение на Техеран на практика спира. През [[2001]] г. започва да функционира [[Техерански метрополитен|метрото в града]]. През [[2007]] г. е завършено строителството на [[Бордже Милад|кулата Милад]], която става 4-то по височина съоръжение в света. На [[27 юни]] 2007 г. в някои райони на Техеран протичат масови безредици, предизвикани от неочакваното обявяване на въвеждането на квоти при продажбата на бензин на частни лица.

[[Файл:Damavand from dizin.jpg|мини|ляво|150px|Поглед към връх [[Дамаванд]] – най-високата точка в Иран.]]

Техеран е разположен в северната част на [[Иран]], на южния склон на [[Елбурс]], разделящ града с района на южното Каспийско крайбрежие. Простира се на около 26 кмkm в посока север-юг и на около 40 – 50 кмkm в посока запад-изток. Площта на Техеран е около 1550 км²km². Денивелацията е около 700 метра – 1100 мm н.в. в южната част и 1800 мm н.в. в северната.

По-голямата част от Техеран се намира в шахрестан Техеран. През [[1968]] година 1800 км²km² са под юрисдикцията на общината. Извън тези граници строителството е забранено, тъй като останалата земя се използва за селскостопански нужди. С течение на времето селските райони са станали част от метрополията на града: [[Рей (град)|Рей]], [[Исламшахр]], [[Дарсанабад]], [[Акбарабад]], [[Кудс]], [[Шахрияр]]. От [[1996]] година градаградът надхвърля границите на шехрестан Техеран и навлиза в съседните територии на шахрестаните Шемиранат – (на север), Рей – (на юг) и Исламшахр – (на югозапад).<ref>[http://www.tehran.ir/Default.aspx?tabid=12517 Tehran, Administrative Districts]</ref>

Техеран е разделен на 22 градски окръга, с обща площ от 707 км²km². Последното разширение е през [[1991]] година, когато градаградъта се „разтяга“ с близо 50 кмkm.<ref>[http://www.tehran.ir/Default.aspx?tabid=12517 Tehran, Administrative Districts]</ref>

* [[Техерански базарпазар|Базар]]

Според националното преброяване през 2016 г. населението на Техеран е 8 693 706 души, със среден годишен прираст от 1.,31% след предходното преброяване през 2011 г. <ref>[http://www.citypopulation.de/Iran-MajorCities.html Iran: Major Cities – Population]</ref>

! style="text-align: left" | Гъстота (д/кмkm²)

[[Файл:Iran 012.jpg|мини|275px|[[Техерански пазар|Техеранският базар]] – най-големияголемият в света]]

Преди да стане столица на Иран, Техеран е представлявал голямо земеделско селище. След откриването на големи [[нефт]]ени запаси в Иран, започва и индустриализацията. Населението на града бързо нараства и се превръща в икономически център на Иран. [[Земеделие]]то е заменено от [[промишленост]]та.

{{панорама|Panoramic_photograph_of_Tehran_(large).jpg|750п1050п|Панорамна гледка към Техеран}}

{{панорама|Tehran Night Panorama.jpg|750п1050п|Техеран през нощта}}