Определителен член в българския език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Допълних обяснение (с пример) за разликата между предлог и съюз. |
Пълен член (-ът, -ят) ... Кратък член --> добавено: (-а, -я) |
||
Ред 99:
==== Правило за пълния и краткия член ====
Когато се членува име или местоимение от мъжки род, единствено число, което завършва на съгласна, се пише пълен или кратък член в зависимост от службата на името или местоимението в изречението. Пълен член (''-ът, -ят'') се употребява на местата, където някога е бил използван именителният падеж. С други думи, пълен член получават подлогът и неговите съгласувани определения и приложения, включително сказуемното определение на подлога; още сказуемото и неговите съгласувани определения и приложения (когато сказуемото е изразено чрез членувано име от мъжки род, единствено число). Кратък член (''-а, -я'') се появява на местата, където се е използвал падеж, различен от именителния, тоест за всички други части на изречението – допълнението и неговите определения и приложения, включително сказуемното определение на допълнението; а също и при обстоятелствените пояснения.
Несъгласуваните определения, въведени с предлог, се членуват с непълен член, независимо към коя част на изречението се отнасят. Причината е, че име, въведено от предлог, не може да бъде в именителен падеж.
| |||