Отваря главното меню

Промени

1989 bytes added ,  преди 8 месеца
м
Премахнати редакции на 109.199.249.30 (б.), към версия на StanProg
Съвременното начертание на буквата е въведено за първи път в [[Русия]] по времето на [[Петър I (Русия)|Петър I]]. През годините графичното изписване на буквата се е променяло, но днес е стандартизирано и изглежда точно като латинската буква ''[[a]]''.
 
== Фонемна стойност ==
МЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯУУУУУУУУУУУУУУ
{{раздел-мъниче}}
 
В [[български език|българския език]] буквата „А“ има три фонемни стойности. Обикновено под [[ударение]] тя се произнася като [[отворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɑ/}}.{{hrf|Бояджиев|1998|29}} Когато е в неударена сричка, фонемната стойност на буквата съответства приблизително на [[полуотворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ʌ/}}, като в известна степен звукът варира в зависимост от положението си в думата и стила – в първата предударена сричка и в по-официален стил има тенденция да е по-отворен, а в останалите срички и в по-разговорен стил – да е по-затворен.{{hrf|Бояджиев|1998|38 – 42}} Понякога буквата „А“ под ударение може да обозначава и [[полузатворена задна незакръглена гласна]] {{IPA|/ɤ̞/}}, която обикновено се означава с „[[Ъ]]“ – това става в следните особени случаи:{{hrf|Бояджиев|1998|30 – 31}}{{hrf|Андрейчин|2012|11}}
* при [[Определителен член в българския език|непълен член]] на съществителни от мъжки род в единствено число: ''дом'''а''''', ''ред'''а''''', ''глас'''а'''''
* при окончания за сегашно време на глаголи в първо лице единствено число или трето лице множествено число: ''чет'''а''''', ''крад'''а'''т''
 
== Кодове ==