Съвет за сигурност на ООН: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
м Окончателна редакция |
||
Ред 50:
|Китай
|Азия-Океания
|Република Китай (1945 – 1971)
|Народна република Китай (от 1971 г.)
|-
|Русия
|Източна Европа
|Съюз на съветските социалистически републики (СССР)
|Руска федерация (от 1991 г.)
|-
|Франция
|Западна Европа и други
|Френска четвърта република (1946 – 1958 г.)
|Френска пета република (от 1958 г.)
|-
|Обединеното кралство
Ред 71:
|Западна Европа и други
|
|
|}
При създаването на ООН през 1945 г. петте постоянни страни-членки са Съветският съюз, република Китай, Съединените щати, Обединеното кралство и Френската република. Оттогава са извършени две основни смени на местата. Мястото на Китай първоначално се държи от националистическото правителство на Чан Кайшъ, република Китай.
Ред 86:
Едно от първите вета, наложени от съветския комисар Андрей Вишински, блокира изтеглянето на френските сили от колониалните тогава държави Сирия и Ливан през февруари 1946 г. Това вето създава прецедент, че постоянните държави-членки могат да използват ветото извън непосредствените интереси за война и мир. Франция и Великобритания използват ветото, за да предотвратят порицание на Съвета за сигурност за действията им по време на Суецката криза през 1956 г.
През 2015 г. в навечерието на 70-то Общо събрание на ООН Франция внася предложение за ограничаване правото на вето на постоянните страни-членки на Съвета за сигурност. Предложението е петте държави да не използват право на вето в случаи на прекратяване на масови престъпления, като например геноцид или военни престъпления. Русия се противопоставя на тази идея, като според постоянния представител на страната в ООН в нея има много популизъм и емоции. Виталий Чуркин определя подобна мярка като натиск от евентуално блокиране на резолюцията и принуждаване да бъдат внасяни само документи, по които ще бъде постигнат консенсус. Правото на вето изисква да се търси всеки ден компромис при изработване на документи <ref>[https://news.bg/world/germaniya-iska-frantsiya-da-se-otkazhe-ot-myastoto-si-v-saveta-za-sigurnost-na-oon-za-smetka-na-es.html news.bg]</ref>.
В края на 2018 г. Германия предлага Европейският съюз да вземе мястото на Франция като постоянен член на Съвета за сигурност. Министърът на финансите на Германия Олаф Шолц предлага страните от Европейския съюз да се редуват на ротационен принцип. Той настоява Франция да се откаже от постоянното си място в полза на ЕС. Според него така Съюзът ще може да заговори с един глас
=== Непостоянни членки ===
Ред 107:
Избраните понастоящем членове изглеждат по следния начин:
{| class="wikitable"
|+
!Срок |-
|2018
|Кувейт▼
Екваториална Гвинея▼
ЮАР▼
▲Кувейт
Индонезия▼
|Перу
|
Line 130 ⟶ 123:
|-
|2019
▲|Екваториална Гвинея
▲ЮАР
▲Индонезия
|Перу
Доминикана
| rowspan="2" |Белгия
Германия
|-
Line 143 ⟶ 138:
|
|}
България в Съвета за сигурност на ООН▼
▲==== България в Съвета за сигурност на ООН ====
От основаването на ООН до днес България три пъти е била член на Съвета за сигурност на ООН – през периода 1966 – 1967 г. и през 1986 – 1987 год,, като и през 2002 – 2003. През първия период се провежда войната между Израел и арабските страни, а през втория – войната между Ирак и Иран. Инициира резолюции на Общото събрание в сферата на деколонизацията, икономическото сътрудничество, международната сигурност и други. Представители на България участват в изработването на важни конвенции за защита на правата на човека, например пактове за граждански, политически, икономически и социални права, за премахване на расовата дискриминация, забрана на мъченията и други. В края на 2016 г. българското правителство решава да издигне кандидатурата на страната за периода 2038 – 2039 год, с което се отменя решение от 2003, предвиждащо кандидатура за периода 2018 – 2019.
Line 150 ⟶ 145:
== Правомощия ==
Съветът за сигурност е упълномощен да „разследва всеки спор или ситуация, която може да доведе до международни търкания
Когато в Съвета за сигурност постъпва жалба за заплаха на мира, той препоръчва на страните да прекратят спора с мирни средства. В някои случаи СС провежда разследване и изпълнява посредническа роля. В такъв случай могат да бъдат назначени специални пратеници или генералният секретар да окаже услуга.
При враждебни действия Съветът за сигурност се опитва да ги прекрати възможно най-бързо, като издава директиви за спиране на огъня. Могат да бъдат изпратени военни наблюдатели или миротворчески сили, които да помогнат за намаляване на напрежението и обстановка, която да стимулира мирното уреждане на конфликта.
Според глава VII от устава на Съвета за сигурност могат да бъдат предприети принудителни мерки, като оръжейно ембарго, финансови санкции и др. Подобни средства са част от инструмента на санкциите, които са насочени срещу отговорника за провежданата политика, не срещу местното население и международната търговия. Тяхната цел е да се премахнат или сведат до минимум непреднамерените последици от тези действия. Тези мерки се предприемат след като са изчерпани всички мирни средства за решаване на спора и при заплаха за мира или агресия. Същата глава предвижда и създаване на трибунали за преследване на лицата, обвинени в нарушаване на хуманитарните закони и правата на човека.
== Вземане на решения ==
Решенията на
<br />
== Предложения за реформа на Съвета за сигурност ==
[[:Файл:///D:/Albena/My Documents/WIKI edit.docx#%20ftnref1|[1]]] Основни факти за ООН, изд. Книжен тигър, София, 2003
На 15 септември 2004 поста на генерален секретар на ООН заема Кофи Анан, който прави изявление за необходимостта от реформи на Съвета за сигурност. Това е довело до получаване на статут на постоянни членове на Съвета за сигурност.
| |||