Разлика между версии на „Буйново (област Смолян)“

м
формат дати
м (Bot: Automated text replacement (-0-а +0-та ))
м (формат дати)
| url = http://www.imir-bg.org/imir/books/Inventory_Waqf_(orig).pdf
| format = PDF
| accessdate = 2009-03-16 март 2009
| year = 2003
| publisher = IMIR
| title = Българската православна църква и българите мюсюлмани 1878 – 1944 г.
| url = http://balder.prohosting.com/asen/as_2.htm
| accessdate = 2009-04-16 април 2009
| quote = Нов момент настъпва след 16 август, когато в Гюмюрджина турци и българомохамедани провъзгласяват автономия за територията между Марица, Места и Арда и учредяват т. нар. "Независимо западно-тракийско правителство" – всъщност опит да се закрепи османската власт в района. Очевидно не без моралната и материална подкрепа на автономисткото правителство в края на август и началото на септември 1913 г. в района на Дьовлен (Девин) избухва ново въстание, което обхваща и околните села в Западните и отчасти в Централните Родопи. Представителите на българските военно-административни власти са прогонени, в Доспат са убити свещеника и секретар-бирника, а в боевете край Палас и Смилян загиват един войник и двама милиционери. Със заповед на началника на 10-та пех. дивизия от 2 септември във въстаналия район е изпратен 39-и пех. полк със задача "да действува най-енергично и безпощадно за потушаване на въстанието". На 12 септември командирът на полка майор Кръстев рапортува, че "това въстание е потушено, селата обърнати на пепелище, а останалото население избягало в горите и планините с цел да продължи борбата". Изцяло са опожарени 8 села – Геврен, Балабан, Триград, Наибли, Дюшек-дере, Делиджелер, Кюстенджик, Бадолик, а в Дьовлен от 250 къщи остават здрави само 30. В селата Мугла, Грохотно, Беден, Брезе, Селча и др. "имало силно брожение и са се развивали тайно силни агитации за възстание". Въстаническата агитация била пренесена дори сред българомохамеданските села в старите предели, като с. Фотен. В потушаването на въстанието в Родопите участват още 37-и пех. полк с щаб в Неврокоп и Скеченския отряд.
}}</ref> Селяните пак се спасяват, бягайки в съседна [[Гърция]]. След тригодишен престой по-ангажираните в бунта и по-заможните се преселват в [[Турция]], в град [[Люлебургас]].