Украинци: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Yasnodark (беседа | приноси)
Хронология и нумерация
м формат дати; козметични промени
Ред 68:
 
== Име и произход ==
Украинците са един от народите наследници на [[Рус|руситерус]]ите, които в Ранното [[Средновековие]] създават обширна [[славяни|славянска]] държава – [[Киевска Рус|Рус]], която покорява и присъединява към себе си съседните славянски племена и княжества на север и изток.
 
Името ''руси'' се използва за наименование на днешните украинци дълго време след разпада на Киевска Рус и Галичко-Волинското княжество (средновековна [[Украйна|украинска държава]], част от Рус),<ref>{{cite web | publisher = Advameg | year = 2014 | url = http://www.everyculture.com/To-Z/Ukraine.html | title = Ukraine | work = everyculture.com | accessdate = 2014-07-28 юли 2014 | lang = en}}</ref> което създава объркване с днешните руснаци. [[Руснаци]]те и [[беларуси]]те също са наследници на Рус, според повечето историци, но в този период днешните руснаци са наричани – „московци“ - пример за тази употреба е [[История славянобългарска]] на [[Паисий Хилендарски]], където той пише за „русите“ и „московците“ като различни народи<ref>http://www.pravoslavieto.com/books/history_paisij/index.htm</ref>.
 
Друго историческо име е ''малоруси'', което придобива широка употреба в 19 век, но никога не става ''ендоним'' (име използвано за самоопределяне). Пример за това е бележката на [[Захарий Стоянов]] относно руската политика в „Записки по българските въстания“ <ref>{{цитат уеб | уеб_адрес=http://www.narodnabiblioteka.info/read.php/zahari_stojanov-zapiski_po_balgarskite_vastanija_-_tom_parvi_1870-1876.txt | заглавие=Записки по българските въстания – Том първи | автор=[[Захари Стоянов]] | година=1870 – 1876 | език=bg| цитат=От всичко това се види, че войната в 1828 г. е била подигната только для уничтожении неверных поган, а братушките са теглили запартата за „бог да прости“. Та и другояче не е можало да бъде. Него време самите ни освободители, които са газили Дунава уж да ни освободят, са били роби, десет пъти по-мъчени и по-угнетявани, отколкото ние, раята. Разликата е била само в това, че на Балканския полуостров тираните са били с чалми, а в Русия с шапки. Солдатинът-роб, който е умирал по крайдунавските брегове, без да знае защо, брат му е умирал в това същото време в своето отечество на бесилото. В Турция по онова време биеха само селяните, а в Русия – наред. Достатъчно е да ви припомня горчивата участ само на нещастния малорусийски поет Тараса Шевченка, когото хищният негов господар помешчик биел по лицето, докато страните на поета станат червени като на рак! А Щепкин? А Тропинин? Сибиряков? Тях са ги биели така също само затова, защото са били талантливи. В Турция отнемаха само имуществото на раята, добитъка и пр. А в света Русия помешчикът имаше право да отнеме и любезното чедо на милозливата майка и го продаваше на пазар. А знаете ли каква продажба? Трампа за две ловджийски кучета! Най-после мислимо ли е било да се чака по онова време освобождение от такова едно правителство, което забранявало да се произнесе думата свобода и народ (наместо народ туряло се население), което забранявало на 21 000 000 същества, свои братя малоруси, да пишат и четат на майчиния си език? Русия дигала война повече да освободи Божигроб, „Света София“ и разкошната Византия и да побие поганците турки, както казах.}}</ref>