Уикипедия

Филипови (осойски род): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м формат дати
м формат дати
Ред 4:
 
== В Македония ==
Едни от първите представители на рода е Дичо, за когото се зане, че е резбар и предава изкуството на синовете си. Единият му син е Аврам, роден около 80-те години на XVIII век.<ref name="Василиев 246"/> Според сведения на потомците им [[Аврам Дичов (резбар)|Аврам Дичов]] работи с [[Петър Филипов|Петър Филипов Гарката]] в [[Бигорски манастир|Бигорския манастир]], а със зет му [[Димитър Станишев (резбар)|Димитър Станишев]] правят иконостаса на „[[Света Богородица (Скопие)|Света Богородица]]“ в Скопие. Аврам със синовете си [[Васил Аврамов (резбар)|Васил Аврамов]] и [[Филип Аврамов (резбар)|Филип Аврамов]] работи в 1838 година върху иконостаса в „[[Свето Благовещение Богородично (Прилеп)|Свето Благовещение Богородично]]“ в [[Прилеп (град)|Прилеп]]-<ref name="Василиев 246"/><ref>{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | year = 1946 | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5 – 6 | pages = 259 | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | accessdate = 2015-12-15 декември 2015}}</ref><ref name="Василиев 247">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 247 }}</ref> може би най-съвършеното творение на рода.<ref name="Василиев 250"/>
 
Дейността на Филиповци се разпростира върху огромна територия – изработват иконостаса за една църква в [[Тетовско]], за църквата „[[Свети Пантелеймон (Ехлоец)|Свети Пантелеймон]]“ в село Ехлоец, Кичевско, работят в [[Мелник]], [[Солунско]], [[Гостиварско]], [[Серско]].<ref name="Македонска мисъл 261">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | year = 1946 | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5 – 6 | pages = 261 | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | accessdate = 2015-12-15 декември 2015}}</ref> На този род се приписва и иконостасът в „[[Успение Богородично (Елбасан)|Успение Богородично]]“ в [[Елбасан]].<ref name="Василиев 247"/><ref name="Македонска мисъл 261"/> Освен с иконостаси Филиповци се занимават и с рязане на тавани, долапи, врати и прочие в пашови и бейски конаци и други частни къщи. Работели в Скопие, Призрен, Прищина, Дяково. Тяхно дело са богато украсените тавани на конаците на [[Исмаил Сарач]] от Дебър и на Осман бег в Охрид, както и на жилищните помещения в Бигорския манастир.<ref name="Василиев 247"/><ref name="Македонска мисъл 261"/>
 
== В Свободна България ==
Ред 14:
Филиповци изработват иконостаса на катедралната църква „[[Успение Богородично (Варна)|Успение Богородично]]“ във Варна.<ref name="Василиев 248">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 248 }}</ref> Под ръководството на Васил и Филип Аврамови тайфата се задържа във Варненско и изрязва иконостасите в „[[Свети Георги (Балчик)|Свети Георги]]“ в Балчик, в „[[Успение Богородично (Каварна)|Успение Богородично]]“ в Каварна, в „[[Свети Харалампий (Шабла)|Свети Харалампий]]“ в Шабла и в [[Българево|Суютчук]].<ref name="Василиев 248"/>
 
Васил и Филип отстъпват ръководството на [[Иван Филипов (резбар)|Иван Филипов]] и [[Йосиф Филипов]]. Йосиф Филипов (1848 – 1913), ръководил изработките на иконостасите в църквите „[[Свети Димитър (Стара Загора)|Свети Димитър]]“ в Стара Загора (завършен в 1888 г. и заплатен 200 златни лева), „[[Свети Йоан Богослов (Карнобат)|Свети Йоан Богослов]]“ в Карнобат, „[[Успение Богородично (Казанлък)|Успение Богородично]]“ в Казанлък, „[[Света Параскева (Черганово)|Света Параскева]]“ в Черганово, „[[Свети Димитър (Мъглиж)|Свети Димитър]]“ в Мъглиж, „[[Свети Димитър (Горно Ботево)|Свети Димитър]]“ в Горно Ботьово.<ref name="Василиев 248"/><ref name="Македонска мисъл 263">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | year = 1946 | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5 – 6 | pages = 263 | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | accessdate = 2015-12-15 декември 2015}}</ref> Брат му Иван Филипов пък ръководи изработването на иконостаса на „[[Свети Георги (Ямбол)|Свети Георги]]“ в Ямбол (1897) –<ref name="Василиев 248"/> най-сложният от иконостасите на Филиповци в България,<ref name="Василиев 253">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 253 }}</ref> на църквите „[[Рождество Богородично (Цариброд)|Рождество Богородично]]“ в Цариброд и „[[Света Троица (Лукавица)|Света Троица]]“ в царибродското село Лукавица.<ref name="Василиев 248"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> Синът на Иван Филип Иванов изработва и дарява на църквата в Ямбол много красив кръст със сложна резба (45 на 85 cm), на който оставя надпис: „Изъдѣла Филипъ Йовановъ отъ с. Осои, деба, маке – 1897“. Подобен кръст има запазен и в Църковния музей в София с надпис: „Братя Филипови 1892“.<ref name="Василиев 249">{{cite book |title= Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители |last= Василиев |first=Асен |authorlink=Асен Василиев |year=1965 |publisher=Наука и изкуство |location=София |pages= 249 }}</ref>
 
=== В София и Софийско ===
Ред 27:
В страната творби на Филипови са иконостасите в „[[Успение Богородично (Лъджене)|Успение Богородично]]“ в Лъджене,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Димитър (Звъничево)|Свети Димитър]]“ в Звъничево,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Йоан Предтеча (Брацигово)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Брацигово,<ref name="Македонска мисъл 263"/> Зографския метох „[[Свети Борис (Пловдив)|Свети цар Борис]]“ в Пловдив,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> дело на последният резбар от рода [[Коста Филипов]] изработил иконостаса и владишкия трон в 1936 – 1937 г.,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.plovdivskamitropolia.bg/hramove/742-hram-qsv-tzar-boris-pokrastitelq.html | заглавие=Храм „Св. цар Борис Покръстител“ |достъп_дата =13 декември 2015 |издател=Пловдивска света митрополия }}</ref> „[[Свети Георги (Дупница)|Свети Георги]]“ в Дупница,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Рождество Богородично (Елена)|Рождество Богородично]]“ в Елена<ref name="Василиев 250"/> (около 1898 г.),<ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Архангел Михаил (Велики Преслав)|Свети Архангел Михаил]]“ във Велики Преслав,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Георги (Беброво)|Свети Георги]]“ в Беброво,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> царския трон в двореца [[Евксиноград]],<ref name="Македонска мисъл 263"/> иконостасите във „[[Възнесение Господне (Ботевград)|Възнесение Господне]]“ в Ботевград,<ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Света Троица (Козлодуй)|Света Троица]]“ в Козлодуй,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Света Богородица (Тлачене)|Света Богородица]]“ в Тлачене,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Елисей (Елисейна)|Свети Елисей]]“ в Елисейна,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Георги (Трудовец)|Свети Георги]]“ в Трудовец,<ref name="Василиев 250"/> „[[Св. св. Козма и Дамян (Скравена)|Св. св. Козма и Дамян]]“ в Скравена,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Димитър (Врачеш)|Свети Димитър]]“ във Врачеш,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Света Троица (Криводол)|Света Троица]]“ в Криводол,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Св. св. Кирил и Методий (Липница)|Св. св. Кирил и Методий]]“ в Липница,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Архангел Михаил (Сухаче)|Свети Архангел Михаил]]“ в Сухатче,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Света Параскева (Горни Дъбник)|Света Параскева]]“ в Горни Дъбник,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Архангел Михаил (Крушовица)|Свети Архангел Михаил]]“ в Крушовица,<ref>Според други сведения иконостасът на църквата в Крушовица е дело на [[Методи Балалчев]]: {{cite book |title= Народна култура на балканджиите. Том 6 |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 2006 |publisher= Етнографски музей на открито „Етър“ |location= Габрово |isbn= |pages= 95 |url= |accessdate= |quote= }}</ref><ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> [[Румънски мавзолей (Гривица)|Румънския мавзолей]] в Гривица,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Свети Софроний Врачански (Червен бряг)|Свети Софроний Врачански]]“ в Червен бряг,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Света Параскева (Угърчин)|Света Параскева]]“ в Угърчин,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> „[[Вси Светии (Микре)|Вси Светии]]“ Микре,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/> скита на Троянския манастир „[[Свети Йоан Предтеча (Троянски манастир)|Свети Йоан Предтеча]]“ в Зелениковец.<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 263"/>
 
Коста Филипов, [[Петър Йосифов]] и Евтим Филипов изработват иконостаса за „[[Свети Мина (Кюстендил, 1933)|Свети Мина]]“ в Кюстендил, завършена в 1933 година.<ref name="Василиев 250"/><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.visit-kyustendil.eu/curkva-sveti-velikomachenik-mina | заглавие= Църква Свети Великомъченик Мина |достъп_дата = 13 декември 2015 |издател=Туристическа дестинация Кюстендил }}</ref><ref name="Македонска мисъл 263"/> Във Видин Филипови резбоват иконостаса и църковните мебели в интериора на катедралната църква „[[Свети Димитър (Видин)|Свети Димитър]]“<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.vidin-online.com/manastiri-i-tsrkvi/katedrala-sv-v-m-dimitr | заглавие=Катедрала „Св. В. М. Димитър“ |достъп_дата =14 декември 2015 |издател=Vidin Online – Информационен портал на Видин }}</ref><ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 264">{{cite journal | last = Василиев | first = Асен | year = 1946 | title = Резбарски род на Филиповци от с. Осой | journal = Македонска мисъл | volume = 1 | issue = 5 – 6 | pages = 264 | url =http://www.promacedonia.org/mm/mm_1946_5_13.htm | accessdate = 2015-12-15 декември 2015}}</ref> и на митрополитската „[[Свети Пантелеймон (Видин)|Свети Пантелеймон]]“.<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 264"/> Други дела на Филипови са в църквите „[[Успение Богородично (Лом)|Успение Богородично]]“ в Лом,<ref name="Македонска мисъл 264"/> „[[Света Богородица (Негованци)|Света Богородица]]“ в Негованци,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 264"/> „[[Свети Георги (Расово)|Свети Георги]]“ в Расово,<ref name="Македонска мисъл 264"/> „[[Свети Георги (Василовци)|Свети Георги]]“ във Василовци,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 264"/> „[[Света Троица (Ракитница)|Света Троица]]“ в Ракитница,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 264"/> „[[Света Параскева (Медковец)|Света Параскева]]“ („Света Петка“) в Медковец,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 264"/> обявена за национален паметник на културата,<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.betaconst.com/inline/mcith/er2012.18.pdf | заглавие=Еврорегион. BG бизнес и евроинтгеграция |достъп_дата =13 декември 2015 |дата= август 2012 |труд= с. 9 }}</ref> „[[Възнесение Господне (Громшин)|Възнесение Господне]]“ в Громшин,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 264"/> „[[Свети Николай (Владимирово, 1932)|Свети Николай Чудотворец]]“ в Люта,<ref name="Василиев 250"/><ref name="Македонска мисъл 264"/> „[[Св. св. Петър и Павел (Доспей)|Св. св. Петър и Павел]]“ в Доспей,<ref name="Василиев 250"/> „[[Свети Георги (Пчелин)|Свети Георги]]“ в Пчелин.<ref name="Василиев 250"/>
 
== Художествени особености ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Филипови_(осойски_род)“.