Цунами: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг. |
м формат дати |
||
Ред 50:
Докато обикновените [[Ветрова вълна|ветрови вълни]] имат [[Дължина на вълната|дължина]] (разстоянието между гребените) около 100 m и височина към 2 m, в дълбоките океански вълни цунамитата имат дължина около 200 km. Такава вълна се придвижва със скорост, значително по-голяма от 800 km/h, но поради огромната дължина на вълната осцилацията във всяка отделна точка се проявява в цикъл с дължина 20 – 30 минути, а амплитудата може да бъде и само около 1 m.<ref>{{cite web | publisher = earthsci.org | year = 2011 | url = http://earthsci.org/education/teacher/basicgeol/tsumami/tsunami.html | title = Tsunamis | work = earthsci.org | accessdate = 7 октомври 2011 | lang = en}}</ref> По тази причина цунами трудно се забелязват в открито море. Оттук идва и японското име на цунами, „пристанищна вълна“ – понякога рибари плават в морето, без да срещнат нищо необичайно, а при завръщането си в пристанището заварват селото си опустошено от огромна вълна.
Когато цунами се доближи към брега и водите станат плитки, вълната се свива и нейната скорост пада под 80 km/h. Дължината ѝ намалява до по-малко от 20 km, а амплитудата нараства силно. Тъй като вълната все още има същия много дълъг [[Честото|период]], може да ѝ отнеме минути, преди да достигне пълната си височина. С изключение на най-големите цунами, приближаващата вълна не се разбива, а наподобява външно бързо придвижващ се прилив.<ref name="Walrus">{{cite web | url = http://walrus.wr.usgs.gov/tsunami/basics.html | title = Life of a Tsunami | date =22 октомври | year = 2008 | work = Western Coastal & Marine Geology | publisher = United States Geographical Survey | accessdate = 9 септември 2009
Когато първата част от цунами, достигнала сушата, е ниската част на вълната, водата по бреговата линия се оттегля рязко, разкривайки места, които обикновено остават под водата. Това оттегляне се получава, защото водата се изтегля навън от сушата, заедно с ниската част на вълната, където повърностната вода се движи назад. Оттеглянето може да бъде в размер на стотици метри и хора, незапознати с опасността, понякога остават на брега от любопитство или за да събират риба от оголеното морско дъно.
Ред 59:
== Скали за измерване ==
Съществуват няколко опита за създаване на скали, базирани на интензивността или магнитуда, които да позволят сравнението между отделни цунами, както това се прави при земетресенията.<ref name=Gusiakov>{{cite web | last = Gusiakov | first = V | title = Tsunami Quantification: how we measure the overall size of tsunami (Review of tsunami intensity and magnitude scales) | url = http://www.ngdc.noaa.gov/hazard/data/presentations/jtc/gusiakov.pdf | accessdate =
Най-ранните скали, придобили популярност при измерването на интензивността на цунами са Скалата на Зиберг-Амбразис, използвана в [[Средиземно море]], и Скалата на Имамура-Иида, използвана в [[Тихи океан|Тихия океан]]. Последната е модифицирана от Соловиев, който изчислява интензивността ''I'' по формулата:
Ред 71:
:<math>\,\mathit{M}_{t} = {a} \log h + {b} \log R = \mathit{D}</math>
където ''h'' е максималната амплитуда на вълната (в метри), измерена на разстояние ''R'' от епицентъра, а ''a'', ''b'' и ''D'' са константи, чиято цел е да направят параметъра колкото може по-близък до моментния магнитуд.<ref>{{Cite book | last = Abe | first = K | year = 1995 | title = Estimate of Tsunami Run-up Heights from Earthquake Magnitudes | work = Tsunami: progress in prediction, disaster prevention, and warning | accessdate =
== Източници ==
| |||