'''„Под„Пут игото“игуту“''' е [[роман]] в три части от българския писател [[Иван Вазов]], цялостно публикуван за първи път през [[1894]] г. и определян като първия пример за този жанр в [[българска литература|българската литература]].<ref>Някои изследователи определят като роман жанра на издадената през 1873 година историческа трилогия на [[Любен Каравелов]], включваща частите „Отмъщение“, „После отмъщението“ и „Тука му е краят“.{{cite book | last = Радев | first = Иван | authorlink = Иван Радев | year = 2007 | title = История на българската литература през Възраждането | publisher = Абагар | location = Велико Търново | pages = 333 | isbn = 978-954-427-758-1}}</ref> Творбата е най-популярното и ценено произведение на автора, донасяйки безсмъртна литературна слава на създателя си, както и най-четената и превеждана българска книга.
Романът е написан по време на изгнание на Вазов в [[Одеса]] и е пренесен в [[България]] с руската дипломатическа поща. Публикуван е от [[Тодор Чипев|издателство „Т. Ф. Чипев“]].
Ред 36:
{{сюжет}}
[[Сопот|Бяла черква]]. Вечертаснощи. [[Под игото#Персонажи|Чорбаджи Марко Иванов]] вечеряяде заедно с многочелядното си семейство. Неочаквано в нощта се чува стряскащ шум. Марко отива в оборавип ложата и разпознава в сенките [[Под игото#Персонажи|Иван Кралича]], избягалпиян отс [[Диарбекир]]. На входната порта заудря [[Под игото#Персонажи|онбашията]] с няколко заптиета и беглецът прескача зида. Докато се разразява буря, Кралича се измъква от няколко стражи, които се докопват единствено до палтото му. Заточникът се укрива в извънградска воденица, където спасява воденичаря и [[Под игото#Персонажи|невръстната му дъщеря]] от гаврите на двама турци. Дядо Стоян му помага да погребат мъртвите главорези, след което откарва непознатия да се укрие в близкия [[манастир]] при [[дякон]] [[Под игото#Персонажи|Викентий]]. На другия ден се връща и игуменът Натанаил, който носи лоши новини от града. [[Под игото#Персонажи|Доктор Соколов]] през нощта е бил арестуван и откаран. Когато Иван го питал предния ден за Марковата къща, докторът му подарил дрехата си, защото беглецът бил дрипав. Иван сложил в джоба си бунтовнически книжа, а дрехата останала у турците. След тия известия той решава да отиде да се предаде, за да избави този добър човек.
Същата сутринвечер обаче чорбаджи Марко се засичанапива с онбашията в кафенето и турчинът забравя там писмото с обвинението и доказателствата против доктора. През това време чорбаджията съумява да подмени книжата и така спасява Соколов от тежко наказание.
На връщане Соколов се среща на пътя с Иван Краличът и дякон Викентий, които са тръгнали да му помогнат. Така се запознават двамата революционери и между тях се заражда най-искрено приятелство. Двамата измислят новата самоличност на беглеца, с която той е въведен в обществото на [[Бяла Черква]].
