Главиницка епархия: Разлика между версии

'''Главиницката''' или '''Главеницката епархия''' е бивша епархия на [[Българска православна църква|Българската патриаршия]], съществувала в X век в [[Южна Албания]]. Центърът и е град [[Главиница (средновековен град)|Главиница]], споменат в [[Кратко житие на Климент Охридски|Краткото житие]] на [[Климент Охридски]] като едно от трите места за почивка, предоставени от българския владетел [[Борис I]] на [[Климент Охридски]] – „и в Кефалиния наричана на български език Главиница“.<ref name="Снегаров 168">{{cite book |title= История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |year= 1924 |publisher=Кооперативна печатница „Гутенбергъ“ |location=София |pages=168 |url=http://www.promacedonia.org/is/is_2_4_1a.html#e_3 }}</ref> Няма засвидетелстван средновековен епископ на Главиница. Епархията е в надпис в апсидата на Самуиловата църква „[[Свети Ахил (базилика)|Свети Ахил]]“ на едноименния остров в Малкото Преспанско езеро, в който се говори за ''Кефалонийска епархия'', гръцки превод на Главиница.<ref name="Ганчо Велев">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100521/catid,280/id,15913/view,article/ | заглавие=За титлите на архиереите без епархии в Българската църква |достъп_дата =3 юни 2017 |фамилно_име=Велев |първо_име=Ганчо |дата= 1985-09-10 септември 1985 }}</ref> [[Димитър Хоматиан]] споменава манастир „Свети Димитър“ край Главиница (''κατά Γλαβήνιτζαν'').<ref name="Снегаров 169">{{cite book |title= История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |year= 1924 |publisher=Кооперативна печатница „Гутенбергъ“ |location=София |pages=169 |url=http://www.promacedonia.org/is/is_2_4_1a.html#e_3 }}</ref> Главиница е спомената от [[Ана Комнина]]. Запазената епископска титла ''Главинишки и/или Акрокеравнийски'' (''Γλαβηνίτζης ἤτοι Ακροκεραύνιας''), в зависимост от значението, с което е употребен гръцкият съюз ''ἤτοι'', показва, че епархията е наследница на Акрокеравнийската, като е обхващала и Авкрокеравнийския полуостров или съседната му област около Авлонския (Вльорския) залив. В 1287 г. се споменава ''епископ авелонски и главинишки'' (''episcopis Аvellonensis et glavinicensis'').<ref name="Снегаров 170">{{cite book |title= История на Охридската Архиепископия. Първи Томъ. Отъ основаването ѝ до завладѣването на Балканския полуостровъ от турцитѣ |last=Снѣгаровъ |first=Иванъ |year= 1924 |publisher=Кооперативна печатница „Гутенбергъ“ |location=София |pages=170 |url=http://www.promacedonia.org/is/is_2_4_1a.html#e_3 }}</ref>