Капитализъм: Разлика между версии

За епоха на [[първоначално натрупване на капитала]] в Европа се счита времето от средата на 15 век до средата на 18 век. В този период се наблюдава ръст на търговията, като и основаването и развитието на редица обслужващи я институции ([[банка|банки]], [[застраховане]], [[акционерно дружество|акционерни дружество]], [[запис на заповед]] и др.). Владетелите в Западна Европа започват да провеждат политика на [[меркантилизъм]], която е основана на теорията, че е необходимо да се продава зад граница повече, отколкото се купува, а разликата да се получава в злато. За получаването на най-голям доход от износа, меркантилистската теория препоръчва използването на [[монопол]]и, предоставянето на които превръща владетелите и приближените им в съюзници на търговците.<ref>[http://libertarium.ru/l_lib_rich_04 Н.Розенберг, Л. Е. Бирдцелл, мл."Как Запад стал богатым"]</ref> От 15 век, в Англия започва процес на отнемане на земята на селяните (т.н. [[ограждане]]), след известно време подобни процеси протичат в Германия и други страни на Западна Европа, вследствие на което много селски жители се преселват в градовете, увеличавайки предлагането на труда в тях.

 

Още през [[14 век]], в градовете на Италия възникват първите [[манифактура|манифактури]]. Към 18 век те стават разпространено явление по цяла Западна Европа. Но възникването на промишления капитализъм се случва на границата между 18 и 19 век. Съгласно изказването на [[Карл Маркс]], „[[мелница]]та създава [[феодализъм|феодализма]], а [[парна машина|парната машина]] – капитализма.“ („Misere de la philosophie“ (1847 г.)). Използването на парните машини довежда до това, че работилниците и фабриките се превръщат в огромни [[Фабрика|фабрики]]. Занаятчиите, първоначално владеещи техните собствени средства за производство, постепенно се превръщат в наемна класа на работници, лишени от от собственост върху средствата за производство – [[пролетариат]]. Собствениците на манифактури и банкерите се превръщат в капиталисти и формират новата управляваща класа, изтласкала старата земевладелска аристокрация. [[Индустриалната революция]] е придружена от рязко увеличаване на [[производителност]]та, бърза [[урбанизация]], началото на бърз [[икономически растеж]] (такъв растеж, като правило, е наблюдаван дотогава в рамките на столетие), исторически бързото нарастване на жизнения стандарт на населението. Индустриалната революция позволява в рамките едва на 3 – 5 поколения да се премине от [[земеделско общество|земеделското общество]] (където по-голямата част от населението води [[натурално домакинство]]) към съвременната градска цивилизация.

 

Бързата урбанизация и ръстът в броя на наемните работници изострят со­циалните проблеми. В протежение на 19 – началото на 20 век, жилищните условия на голяма част от градското население не отговарят на елементарни санитарно-хигиенни изисквания. Внедряването на машини позволява да се използват нискоквалифицирани работници с малък срок на обучение и непритежаващи голяма физическа сила. В промишлеността започва масово да се използва женски и детски труд.

 

Във Франция, Великобритания и други страни още в края на 18 век се появява стремеж на работниците към образуване на [[профсъюз]]и.

 

За първото организирано работническо движение може да се счита [[чартизъм|чартизма]] във Великобритания от 1837 – 1848 г. Чартистите искат предоставяне на работниците на [[избирателно право|избирателни права]]. В [[класова борба|класовата борба]] на работниците се появяват два течения – икономическо и политическо. От една страна, работниците се обединяват в профсъюзи и устройват стачки за повишаване на работните заплати и подобряване на условията на труд, а от друга, осъзнавайки се като отделна социална класа, те се стремят да влияят на хода на политическия живот в страните си за приемането на законодателство, защитаващо правата им, и провеждането на социални реформи. При това, сред работниците започват да се разпространяват [[социализъм|социалистически]] и [[комунизъм|комунистически]], както и [[анархизъм|анархистки]] идеи. Най-радикалните поддръжници на тези идеи призовават към социална [[революция]]. Първата голяма революционна проява на работническата класа е Юнското въстание от 1848 г. в Париж. Във втората половина на 19 век, започват да възникват [[социалдемокрация|социалдемократическите]] партии, които отстояват интересите на работниците.

 

Социалните протести и стреме­жът да се намали политическата нестабилност заставят политиците да излязат в подкрепа на разработването на социални програми, държавно регулиране на отношенията между наемните работници и наемателите на труда им. Постепенно законодателните забрани за работническите организации са отменени. В края на 19-ти и началото на 20 век, в страните от Западна Европа са въведени държавното социално осигуряване в случай на нетрудоспособност, [[медицинско осигуряване|медицинското осигуряване]], помощите за безработни, пенсиите по старост. Така възникват основите на [[социална държава|социалната държава]].

[[Втората световна война]] води до влизането в [[социалистически лагер|социалистическия лагер]] на още редица страни. В световната икономика, [[глобализация]]та ускорява темповете си. Това създава условия за привличане в световната икономика на по-слабо развитите страни, осигурява икономия на ресурси, стимулира световния прогрес, но има и някои негативни последствия.

 

През 1940-те и 1950-те години, в най-развитите страни настъпва периода на [[Информационна революция|научно-техническата революция]], в резултат на която произтича трансформацията на [[Индустриално общество|индустриалното общество]] в [[Постиндустриално общество|постиндустриално]]. Изменя се структурата на трудовите ресурси: намалява се дела на физическия и нараства дела на умствения висококвалифициран и творчески труд. Частта на [[Сфера на услугите|сферата на услугите]] в [[БВП]] започва да преобладава над промишлеността.

 

* [[Eric Wolf|Wolf, Eric]] (1982) ''[[Europe and the People Without History]]''

* [[Ellen Meiksins Wood|Wood, Ellen Meiksins]] (2002) ''[http://books.google.co.uk/books?id=FZPyKjVguVoC The Origins of Capitalism: A Longer View]'' London: Verso

* [http://www.esperanto.mv.ru/Marksismo/Kapital1/index.html К.Маркс „Капитал“ Том первый]

* [[Ойген фон Бьом-Баверк]] ''Капитал и прибыль. История и критика теорий процента на капитал''