Разлика между версии на „Димитър Гичев“

м
формат дати; козметични промени
м (формат дати; козметични промени)
През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната [[Петорка]] (1936). През [[Втората световна война]] е против обвързването с [[Германия]] и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на [[Константин Муравиев]] (2 – 8 септември 1944), заради което след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] е осъден от т.нар. „[[Народен съд]]“ на 1 година затвор.<ref name="ташев"/>
 
Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.{{hrf|Недев|2007|691}} и преминава към опозиционния [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|БЗНС – Никола Петков]].<ref name="ташев"/> На 31 декември 1947 година отново е арестуван,<ref name="шарланов">{{cite book | last = Шарланов | first = Диню | year = 2009 | title = История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват | publisher = Сиела | location = София | isbn = 978-954-28-0544-1 | pages = 90 – 91}}</ref> а на 16 април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.{{hrf|Недев|2007|769}} Цялото му имущество е конфискувано.<ref>{{cite web | publisher = zemedelskozname.com | year = 2013 | url = http://www.zemedelskozname.com/Isprateni_materiali/Lubomirov_04.06.htm | title = Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893 – 26.04.1964 | work = zemedelskozname.com | accessdate = 2013-01-0121 януари 20132}}</ref>
 
В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на [[Вълко Червенков]] от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори. В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва.<ref name=":0">[http://senzacia.net/ретро/земеделецът-димитър-гичев-предпочел-30758 Земеделецът Димитър Гичев предпочел затвора пред сделка с БКП] </ref>
Димитър Гичев е известен с думите си, изречени пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.<ref name=":0" />
 
[[FileФайл:Dimitar Gichev memorial plaque, 1A Tsarigradsko Chaussee Blvd., Sofia.jpg|rightдясно|thumbмини|Паметна плоча на Димитър Гичев на фасадата на дома му на бул. „Цариградско шосе“ № 1А]]
Димитър Гичев умира на [[26 април]] [[1964]] година в [[София]]. След 36 години, в 2000 г., в градинката пред църквата Свети Седмочисленици тържествено е открит негов паметник.