Поморавие: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807863 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м замяна на месец на бг.; козметични промени |
||
Ред 41:
Първото специализирано изследване на езика на моравците излиза през 1903 г. под перото на шведския учен [[Олаф Брох]] (''Olaf Broch''), озаглавено на немски ''„Die Dialekte des Süblichsten Serbiens“''. То е издание на Балканската комисия на Виенската академия на науките. Това изследване е последвано от изключително важното лингвистично проучване на [[Александър Белич]] „Диалекти на Източна и Южна Сърбия“<ref>„Дијалекти источне и јужне Србије“, Београд, 1905, издание на [[САНУ]] в „Српски дијалектолошки зборник“</ref>, последвано от студия на [[Стефан Младенов]] и „Бележки по южнославянската филология и история“ на [[Кръстьо Мисирков]]<ref>[http://strumski.com/biblioteka/?id=496 Кръсте Мисирков от с. Постол, Ениджевардарско, Егейска Македония - "К. П. Мисирков (без коментар). Прозрения от: I. "За македонцките работи" II. "Бележки по южнославянската филология и история" и др." - издание на Македонския научен институт, София, 2000 година]</ref>.
От тези изследвания става ясно<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/misirkov/misirkovstatii1.html#2 ЗНАЧЕНИЕТО НА МОРАВСКОТО ИЛИ РЕСАВСКОТО НАРЕЧИЕ ЗА СЪВРЕМЕННАТА И ИСТОРИЧЕСКА ЕТНОГРАФИЯ НА БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ.]</ref> за: {{цитат|... една граница между българския и сърбо-хърватския езици и народи, която била установена между тях от заселването на полуострова със славяни, останала като етническо-политическа граница между българи и сърбохървати през всички средни векове и останала като етническа и езикова граница до наши дни. Това е линията, която захваща от десния бряг на река Сава, върви на юг по водораздела на Колубара и Морава, след това по тоя на Сръбска Морава и Ибър към Скадар и Адриатическо море.|}}
Резултатите на Гаврил Занетов са публикувани в книгата му „Населението по долината на река Велика Морава“, излязла в София през 1918 г.<ref>Гаврил Занетов: „Населението по долината на река Велика Морава“</ref> Те дават основание на всички изявени български учени по онова време да причислят моравския говор към българския език<ref>Гаврил Занетов: „Българи на Морава“</ref>.
Ред 86:
* [[Беньо Цонев]]. „Произход, име и език на Моравците“. София, 84 стр., 1918 г.
* [[Христо Герчев]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/HR_GERTSCHEV_SSBM.pdf „Сръбски свидетелства върху българите в Моравско“]. София, 1921 г.
* [[Александър Теодоров-Балан]]. [http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/A_Balan_Han_Zah_Jugozapadno_Moravsko.pdf „Българите в Югозападно Моравско по Йохан фон Хан“]. 64 стр., Библиотека „Балкански въпрос” кн. 5, 1917 година; компютърен превод от английски Ж. Войников; на оригиналната корица: ''A. Teodoroff-Balan, „Bulgarians in Southwest Moravia“, The „Balkan Question“ Library, Book 5, Sofia,
* [[Цено Лазаров]]. „Културно-политическа съдба на Македония и Моравско“. Скопие, 38 стр., 1942 г.
* [[Ганчо Ценов]]. „Русия и Завоевателните стремежи на сърбите“. Историко-политическо издирване, 133 стр. София. 1915 г.; фототипно издание, 2004 г.
| |||