Уинстън Чърчил: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 65:
След като Чърчил завършва Хароу през 1893, той кандидатства в [[Кралска военна академия Сандхърст|Кралската военна академия в Сандхърст]]. Издържа приемния изпит от трети опит и постъпва в кавалерията, а не в пехота, защото изискването за оценката е по-ниско и не трябва да учи математика, която не харесва. Той завършва първата година осми по успех от 150 души випуск,{{hrf|Jenkins|20 – 21}} и въпреки че сега може да се прехвърли в пехотен полк, както иска баща му, той остава в кавалерията и на 20 февруари 1895 е назначен като младши лейтенант в 4-и Кавалерийски полк „Лични хусари на кралицата“ (''4th Queen's Own Hussars'').<ref name="Centre-Hussars"/> През 1941 е произведен в чин полковник на „Личните хусари на кралицата“, а след войната е удостоен с почетното звание полковник-шеф на полка. И двете са чисто церемониални.
Заплатата на Чърчил като младши лейтенант е 300 паунда. Той обаче счита, че са му необходими поне още 500 (еквивалентни на 25 000 към 2001), за да поддържа живота на офицер. Майка му осигурява 400 паунда годишно, но това не му стига. Според биографа Рой Дженкинс, това е една от причините той да се заинтересува от военната кореспонденция.{{hrf|Jenkins|21 – 45}} За Чърчил традиционната кариера в армията е твърде бавна и той започва да търси възможности за участие във военни действия, включително като използва влиянието на майка си и на семейството си. Неговите дописки привличат вниманието на обществото и му спечелват значителен допълнителен доход. Той работи като военен кореспондент за няколко лондонски вестника<ref>{{cite journal|title=On the character and achievement of Sir Winston Churchill|journal=The Canadian Journal of Economics and Political Science, Vol 23, No. 2,
=== Индия ===
| |||