Анджей Гвязда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{превод от|pl|Andrzej Gwiazda|53902578}}
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
| име -оригинал = АнджейAndrzej ГвяздаGwiazda
| категория = политик
| име-оригинал =
| портрет-описание = Портретна фотография от 2005 г.
| категория = политик
| описание =
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Пинчов]], [[Полша]]
| починал-място =
Line 15 ⟶ 12:
| партия = [[Солидарност (профсъюз)|Солидарност]]<br>[[Бореща се „Солидарност“]]<br>[[Солидарност 80]]
| убеждения = [[демокрация]], [[социалдемокрация]], [[антикомунизъм]]
| институция1 =
| постове1 =
| години1 =
| институция2 =
| постове2 =
| години2 =
| институция3 =
| постове3 =
| години3 =
| област =
| известен-с =
| противник =
| отличия = [[Файл:POL Polonia Restituta Kawalerski BAR.svg|50px|Кавалерски кръст на Ордена на Полското възраждане]] [[Файл:POL Order Orła Białego BAR.svg|50px|Орден на Белия орел, Полша]]
}}
Line 32 ⟶ 17:
| деца =
}}
 
'''АнджейА&#768;нджей СтаниславСтанѝслав ГвяздаГвя&#768;зда''' ({{lang-pl|Andrzej Stanisław Gwiazda}}) е [[Полша|полски]] инженер по електроника, профсъюзен деятел, университетски преподавател, публицист, активист на опозицията в периода на [[Полска народна република|Полската народна република]], един от създателите на Свободните профсъюзи на крайбрежието и на [[Солидарност (профсъюз)|Независим самоуправляем профсъюз „Солидарност“]], кавалер на [[Ордена на Белия орел]].
 
== Биография ==
Анджей Гвязда е роден роден на 14 април 1935 г. в [[Пинчов|Пинчув]].Баща му Станислав е моряк (механик) от Речно корабоплаване на военния флот. През пролетта на 1939 г. семейство Гвязда се премества в Пинск. След избухването на Втората световна война баща му попада във военнопленнически лагер за офицери и остава там до края на войната. Анджей Гвязда е изселен заедно с майка си и баба си през 1940 г. и попада в колхоз в Казахстан<ref>[http://Nie%20poddaliśmy%20się%20poprawności%20politycznej.%20naszdziennik.pl Nie poddaliśmy się poprawności politycznej. naszdziennik.pl], 28 czerwca 2008. [посещение 22 август 2011].</ref>. Семейството се връща в Полша след шест години, първоначално остава за кратко в [[Горна Силезия|Горни Шльонск]], а след това се установява в [[Гданск]].
 
През 1953 г. Анджей Гвязда започва да следва в ПолитехникаГданската гданскаполитехника, откъдето след две години е изключен, а след това е призован в армията. През 1956 г. е уволнен от военна служба и отново е приет в университета. Завършва електроника през 1966 г., оставайки в университета като асистент в Института по кибернетика на Политехника гданскаполитехниката до 1973 г. През 1967 г. става член на Високопланинския клуб.
 
=== Опозиционна дейност в периода на Полската народна република ===
Line 44 ⟶ 30:
През 1976 г. заедно със съпругата си пише писмо до Сейма на Полската народна република, в което изразяват подкрепата си за исканията, обявени от Комитета за защита на работниците. Скоро след това двамата получават заповед да напуснат границите на Полската народна република и започват да бъдат следени от Службите за сигурност. Анджей Гвязда получава кодово име Бродач (Брадатият), използван от Службите за сигурност до края на съществуването на Полската народна република<ref>[http://Andrzej%20Gwiazda%20w%20serwisie%20„Ludzie%20Wprost” Andrzej Gwiazda w serwisie „Ludzie Wprost“]. [посещение 10 май 2010]</ref>. От 1977 г. сътрудничи на Бюрото за интервенция КОР ({{lang-pl|Biuro Interwencji}} KOR – структура, чиято задача е да регистрира всички случаи на нарушаване на човешките права от страна на властите на Полската народна република).
 
През 1978 г. става един от основателите на Свободните профсъюзи на крайбрежието. По това време е редактор на бюлетина „Роботник вибжежа“Вибжежа“ ({{lang-pl|„Robotnik Wybrzeża“}}), занимава се и с отпечатването и разпространението на други нелегални издания. От същата година до 1980 г. около десет пъти е задържан от Службите за сигурност.
 
След избухването на стачката през август 1980 г. става член на президиума на Междузаводския стачен комитет в корабостроителницата в Гданск. Той е един от създателите на Независим самоуправляем профсъюз „Солидарност“, на 17 септември 1980 г., в деня на създаване на съюза, е избран за негов заместник-председател като един от двамата заместници на Лех Валенса. Участва в преговорите относно трите искания: премахване на цензурата, легализиране на независимите профсъюзи и освобождаване на политическите затворници. По-късно заема длъжността заместник-председател на Междузаводския основателски комитет ({{lang-pl|Międzyzakładowy Komitet Założycielski}}) на Националната споразумителна комисия и на Националната координационна комисия.
 
След въвеждането на [[военно положение]], на 13 декември 1981 г. е арестуван и интерниран в СтшебелинкСтшебелинек. Скоро след това е преместен в следствения арест в Бялоленка, а през септември 1982 г. (след посещение на представителите на Международния червен кръст) изпратен в един от центровете за интернирани. На 22 декември 1982 г. е арестуван (заедно с още 10 интернирани) и е обвинен в „опит за насилствено сваляне на режима“. Освободен е на 22 юли 1984 г. по силата на амнистия.
 
На 16 декември 1984 г. е арестуван отново, когато влиза в схватка със служители на ЗОМО (Моторизирани резерви на народната милиция ({{lang-pl|ZOMO – Zmotoryzowane Odwody Milicji Obywatelskiej}}), а след това е осъден на 5 месеца арест. Първоначално излежава присъдата си в [[Гданск]], а след това в [[Забже]], освободен е на 15 май 1985 г.
 
В периода 1986 – 1989 г. е един от лидерите на Работната група на Национална комисия „Солидарност“ под ръководството на [[Лех Валенса]], която се противопоставя на разговорите с властите на Полската народна република. Не взема участие в създаването на Граждански комитет нито в заседанията на Кръглата маса.
 
=== III Полска република ===
Съавтор е на издаваното от съпругата му (в периода 1989 – 1997 г.) списание „Поза укладем“Укладем“ ({{lang-pl|„Poza Układem“}}, на български – „Извън системата“). Без успех се кандидатира в парламентарните избори през 1993 г. от листата на Извън системата (листа № 18) като получава само 4069 гласа.
 
До 1991 г. остава безработен, връща се в „Елмор‘„Елмор“ след приемането на закона за връщане на работа на уволнените по политически причини. През 1998 г. излиза в пенсия. През втората половина на 90-те години се оттегля от активната политика.
 
През 2005 г. с група бивши активисти на Свободните профсъюзи и „Солидарност“ от началото на 80-те бойкотира официалното честване на 25-та годишнина от създаването на „Солидарност“, организирайки заедно със списание „Обивател“ ({{lang-pl|„Obywatel“}}, на български – гражданин) алтернативно празнуване<ref>Relacja z niezależnych obchodów 25-lecia „Solidarności“. obywatel.org.pl, 31 sierpnia 2005. [dostęp 10 maja 2010].</ref>. През същата година не приема американския Медал на свободата.
 
На 10 май 2007 г. с препоръките на ''Право и справедливост'' е избран от Сената за член на Колегиума на Института за национална памет. По време на разговорите преди гласуването заявява, че августовската стачка през 1980 г. е била провокирана от Службите за сигурност, а „определени факти сочат“, че сред провокаторите е тогавашният председател на Сената Богдан Борусевич, един от инициаторите на бунта в Корабостроителницата в Гданск. Въпреки настояването на [[Богдан Борусевич]], не представя никакви доказателства за тезата си<ref>Sprawozdanie stenograficzne z posiedzenia Senatu VI kadencji (33. posiedzenie, 9 i 10 maja 2007). [dostęp 5 grudnia 2011].</ref>.
 
През 2011 г. влиза в състава на съвета на сдружение Солидарни 2010<ref> Do Solidarnych po Walnym Zgromadzeniu. solidarni2010.pl, 12 września 2011. [dostęp 22 stycznia 2012].</ref>. В парламентарните избори през същата година като безпартиен кандидат с подкрепата на ''[[Право и справедливост]]'' без успех се кандидатира за сенаторски мандат от Гдански окръг<ref>Serwis PKW – Wybory 2011. [dostęp 5 grudnia 2011].</ref>.
 
Публикува в „Обивател“ и в „Газета полскаПолска цодженне“Цодженне“ ({{lang-pl|„Gazeta Polska Codziennie“}}). Заедно със съпругата си издава книгата „Извън системата: публицистика от 1988 – 2006“ ({{lang-pl|„Poza układem: publicystyka z lat 1988 – 2006“}}), Лодз 2008. Интервю с Анджей Гвязда прави Вислава Квятковска (Gwiazda miałeś rację, Sopot 1990), а със семейство Гвязда – Ремигиуш Окраска (Gwiazdozbiór w „Solidarności“, Łódź 2009).
 
== Отличия и награди ==
* На 3 май 2006 г. като признание за особените му заслуги за Полша и за дейността му за демократични промени в свободна Полша, президентът [[Лех Качински]] му връчва отличие [[Орден на Белия орел]], след което го призовава в капитула на този орден. Анджей Гвязда го напуска през 2010 г. През 2016 г. президентът [[Анджей Дуда]] отново го включва в състава му, където остава до 2018 г.
* С указ на полския президент в изгнание [[Ришард Качоровски]] от 11 ноември 1990 г. е отличен с Кавалерски кръст на [[Орден на Възраждане на Полша|Ордена за възраждане на Полша]]. На 3 декември 1998 г. президентът Александър[[Александер Квашневски]] му връчва Кавалерски кръст на Ордена на възродена Полша за изключителните му заслуги в профсъюзната дейност.
* През 1999 г. е отличен с Медал Polonia Mater Nostra Est. През 2000 г. получава титлата ''почетен гражданин на Гданск''. С указ на президента Анджей Дуда от 13 март 2018 г. е отличен с Кръста на Свобода и солидарност.
* В 2017 г. става лауреат на наградата на президента на Полша Лех Качински, а през 2018 г. получава наградата „ Świętego Grzegorza I Wielkiego“.
Line 81 ⟶ 67:
{{превод от|pl|Andrzej Gwiazda|53902578}}
 
{{нормативен контрол}}
{{Портал|Полша|Политика}}
{{СОРТКАТ:Гвязда, Анджей}}
[[Категория:Полски инженери]]
[[Категория:Полски политици]]
[[Категория:Членове на „Солидарност“]]
[[Категория:Носители на Ордена на Белия орел]]
[[Категория:Носители на Ордена на Възраждане на Полша]]
[[Категория:Почетни граждани на Гданск]]