Присъединяване на България към НАТО: Разлика между версии

През август 1990 г. [[посланик]]ът на Република България в Кралство [[Белгия]] г-жа [[Леа Коен]] получава правомощия да поддържа дипломатическите връзки с НАТО. На 15 ноември 1990 г. се състои първото посещение на български външен министър - – [[Любен Гоцев]], в Главната квартира на НАТО.

На [[30 април]] 1991 г. става второто посещение на български министър-председател ([[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]]) в Главната квартира на НАТО. През същата година (12-[[14 юни]] 1991 г.) се състои и първото посещение в България на Генерален секретар на НАТО - – [[Манфред Вьорнер]]. На [[14 ноември]] 1991 г. е първото посещение на президент на Република България (д-р [[Желю Желев]]) в НАТО за участие в среща със Северноатлантическия съвет.

На [[14 февруари]] [[1994]] г. българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата “„[[Партньорство за мир]]”“. 2 седмици по-късно ([[28 ноември]] [[1994]] г.) заместник-министърът на външните работи [[Тодор Чуров]] участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата '''Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО'''<ref>Българско издание на списание NATO Review, пролетен брой от 2004 г.</ref>.

На [[16 октомври]] [[1995]] г. България се присъединява към Споразумението между страните - – членки на НАТО и страните - – участнички в “Партньорство„Партньорство за мир”мир“ по статута на техните [[въоръжени сили]], което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия.

На [[23 октомври]] 1998 г. [[38 Народно събрание]] приема Декларация по [[Косово]], с която се изразява одобрение за действията на правителството в подкрепа на усилията на [[НАТО]] в Косово, както и за задълбочаването на сътрудничеството със Съюза в рамките на перспективата за членство. На [[25 март]] [[1999]] г. Народното събрание приема нова декларация - – относно изострянето на кризата в Косово, в която се подчертава стратегическия избор на България за пълноправно членство в НАТО, посочва се, че страната няма да участва пряко или косвено във военни действия в [[Съюзна република Югославия]], и се изразява солидарност с евро-атлантическата общност.

На [[28 април]] 1999 г. [[България]] и [[НАТО]] сключват споразумение за транзитно преминаване през въздушното пространство на страната на въздухоплавателни средства на НАТО в рамките на [[операция "Съюзна сила"]], която се състои в нанасяне на въздушни удари срещу [[Съюзна република Югославия]] с цел прекратяване действията на сръбските въоръжени сили срещу етническите албанци, живеещи в областта [[Косово]] от [[Република Сърбия]]. Няколко месеца по-късно – на [[21 юни]] 1999 г. България и НАТО сключват "Споразумение„Споразумение за транзитно преминаване през територията на България"България“<ref>Правителствен бюлетин, 21 юни 1999 г., "Правителството изпрати нота-отговор на НАТО за транзитното преминаване на сили и оборудване на НАТО в рамките на мироподдържащата операция "Джойнт„Джойнт Гардиън"Гардиън“ (Правителствена информационна служба)</ref> в рамките на операция "Joint„Joint Guardian"Guardian“, чиято цел е осигуряване сигурността на албанското население в Косово и поддържане на етническия мир в областта след приключването на операция "Съюзна„Съюзна сила"сила“.

В рамките на международната конференция "НАТО„НАТО – следващите 50 години. Сътрудничество за стабилност и сигурност в Югоизточна Европа"Европа“, която се провежда на [[18 април]] [[2002]] г. в [[Атина]], министрите на отбраната на България, [[Гърция]], [[Румъния]] и [[Турция]] правят съвместно изявление относно единната позиция на 4-те държави, че чрез приемането на България и Румъния в НАТО ще бъде реализирана историческата възможност за укрепване на Южния фланг на Алианса, географски баланс и укрепване на евро-атлантическата сигурност и стабилност.

Разговорите с България са осъществени в 2 кръга, съответно на [[10 януари]] и [[10 февруари]] [[2003]] г. Ръководител на българската делегация е заместник-министърът на външните работи [[Любомир Иванов (дипломат)|Любомир Иванов]], на делегацията на НАТО - – помощник-генералният секретар по политически въпроси посланик [[Гюнтер Алтенбург]]. Първият кръг е посветен на политически, икономически и отбранителни/военни въпроси, а вторият – на ресурсни/бюджетни въпроси, правни въпроси и въпроси, свързани със сигурността и защитата на информацията.

На [[18 март]] [[2004]] г. Народното събрание на Република България ратифицира Северноатлантическия договор<ref>Ратифициран със закон, приет от 39-ото НС на 18.03.2004 г. - – ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г. Издаден от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 22 от 18.03.2004 г., в сила от 29.03.2004 г.</ref>, подписан за първи път от страните-основатели на пакта на [[4 април]] [[1949]] г. във [[Вашингтон]], а на [[29 март]] 2004 г. документите по присъединяването към Северноатлантическия договор на седемте нови страни (България, Естония, Латвия, Литва, Словакия, Словения и Румъния) са депозирани във Вашингтон. Последната дата се счита за дата на приемане на България в НАТО.

* [http://www.mfa.bg/bg/pages/view/5259 БЪЛГАРИЯ - – НАТО - – Хронология на по-важните събития.] на сайта на МВнР