Уикипедия

Ферми-течност: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
По-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Създадено чрез превод на страницата „Fermi liquid theory“
 
форм.реф
Ред 1:
'''Теорията на Ферми течността''' (известна още като '''теория на''' '''Ландау-Ферми''' ) е теоретичен модел на взаимодействащи [[Фермион|фермиони,]] който описва нормалното състояние на повечето [[Метал|метали]] при достатъчно ниски температури. <ref name=phillips>{{cite book|last=Phillips|first=Philip|title=Advanced Solid State Physics|year=2008|publisher=Perseus Books|isbn=978-81-89938-16-1|pages=224}} </ref> Взаимодействието между частиците на много-телесните системи не трябва да бъдат малко. ПхеноменологичнатаФеноменологичната теория на Ферми течности е въведена от Съветския физик [[Лев Ландау|Лев Давидович Ландау]] през 1956 г., а по-късно разработена от [[Алексей Абрикосов (физик)|Алексей Абрикосов]] и Исак Калатников използвайки теория на пертурбациите за [[ДиаграмаФайнманова диаграма|Диаграми на Файнман| диаграма]] теория.<ref наname=caltech>{{cite смущениеweb|last=Cross|first=Michael|title=Fermi Liquid Theory: Principles|url=http://www.pmaweb.caltech.edu/~mcc/Ph127/c/Lecture9.pdf|publisher=California <refInstitute of Technology|accessdate=2 February 2015}} </ref> Теорията обяснява защо някои от свойствата на взаимодействащите фермионни системи са много сходни с тези на идеалния Ферми газ (т.е. невзаимодействащи фермиони) и защо другите свойства се различават.
 
Важни примери за успешно прилагане на теорията на Ферми течности са най-вече електроните в повечето метали и течния хелий -3. <ref name="schulz">{{Cite journal|last=Schulz|first=H. J.|title=Fermi liquids and non–Fermi liquids|journal=In "proceedings of les Houches Summer School Lxi", Ed. E. Akkermans, G. Montambaux, J. Pichard, et J. Zinn-Justin (Elsevier, Amsterdam|volume=1995|issue=533|date=March 1995|arxiv=cond-mat/9503150}}</ref> Течният [[хелий-3]] е ферми-течност при ниски температури (но не достатъчно ниска, за да бъде в неговата [[Свръхфлуидност|свръхфлуидна]] [[фаза]] ). Хелий-3 е [[изотоп]] на [[хелий]] , с 2 [[Протон|протона]] , 1 [[неутрон]] и 2 електрона на атом. Тъй като вътре в ядрото има нечетен брой фермиони, самият атом също е фермион. [[Електрон|Електроните]] в нормален (не [[Свръхпроводимост|свръхпроводящ]] ) метал също образуват Ферми течност, както и [[Нуклон|нуклеотидите]] (протоните и неутроните) в [[Атомно ядро|атомното ядро]] . Стронциевият рутенат показва някои ключови свойства на Ферми течностите, въпреки че е силно корелиран материал и се сравнява с високотемпературните свръхпроводници като купрати . <ref name="wysokinski">{{cite journal|last=Wysokiński|first=Carol|title=Spin triplet superconductivity in Sr2RuO4|journal=Physica Status Solidi|year=2003|volume=236|issue=2|doi=10.1002/pssb.200301672|url=http://www.phy.bris.ac.uk/people/annett_jf/papers/physicab.pdf|accessdate=8 April 2012|arxiv=cond-mat/0211199|bibcode=2003PSSBR.236..325W|display-authors=etal|pages=325–331}}</ref>
 
== Описание ==
Основните идеи, стоящи зад теорията на Ландау, са понятието ''адиабатичност'' и [[Принцип на Паули|принципът на изключване]] на [[Принцип на Паули|Паули]] . <ref name=coleman>{{cite book|last=Coleman|first=Piers|title=Introduction to Many Body Physics|publisher=Rutgers University|pages=143|url=http://www.physics.rutgers.edu/~coleman/620/mbody/pdf/bkx.pdf}} (draft copy) </ref> Да разгледаме не-взаимодействаща фермионна система ( Ферми газ ) и да предположим, че ние "включваме" взаимодействието бавно. Ландау твърди, че в тази ситуация основното състояние на ферми-газа ще адиабатично се трансформира в основното състояние на взаимодействащата система.
 
 принципа на изключване на Паули, основното състояние <math xmlns="http://www.w3.org/1998/Math/MathML"><mrow class="MJX-TeXAtom-ORD"><mstyle displaystyle="true" scriptlevel="0"><msub><mi mathvariant="normal"> <math /> </mi><mrow class="MJX-TeXAtom-ORD"><mn> <math /> </mn></mrow></msub></mstyle></mrow> </math><math /> <math /> </img> <span></span> на Ферми газ се състои от фермиони, заемащи всички инерционни състояния, съответстващи на инерцията <math xmlns="http://www.w3.org/1998/Math/MathML"><mrow class="MJX-TeXAtom-ORD"><mstyle displaystyle="true" scriptlevel="0"><mi> <math /> </mi><mo> <math /> </mo><msub><mi> <math /> </mi><mrow class="MJX-TeXAtom-ORD"><mrow class="MJX-TeXAtom-ORD"><mi mathvariant="normal"> <math /> </mi></mrow></mrow></msub></mstyle></mrow> </math><math /> <math /> </img> <span></span> с всички по-високи инерционни състояния. Тъй като взаимодействието е включено, завъртане, зарядът и инерцията на фермионите, съответстващи на заетите състояния, остават непроменени, докато техните динамични свойства, като тяхната маса, магнетичен момент и др., ''Се пренормират'' в нови стойности. По този начин има едно-към-едно съответствие между елементарните възбуждания на Ферми газова система и Ферми течна система. В контекста на Ферми течностите, тези възбуди се наричат "квази-частици".
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ферми-течност“.