Мара Бранкович: Разлика между версии

м
формат дати; козметични промени
м (Disambiguated: областИсторико-географска област; форматиране: 8x тире-числа, 3 интервала, заглавие-стил, кавички, тире (ползвайки [[У:Съв|Adviso...)
м (формат дати; козметични промени)
'''Мара Бранкович''' е съпруга на [[Мурад II]] и мащеха на [[Мехмед II]].
 
Мария е дъщеря на владетеля на [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] [[Георги Бранкович]].<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2003 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=7D47959270D6A350755DEFEF36FC8529.znam2?encID=2&article=1893487151&sectionID=1&sq=���� | title = Църква и културен живот 14 – 15 век | work = znam.bg | accessdate = 2014-11-26 ноември 2014 | lang = bg}}</ref> След смъртта на съпруга и&#768;ѝ Мурад II през 1451 г., неговият наследник Мехмед II потвърждава васалните отношения на Георги Бранкович и Мара Бранкович е върната с почести в родината си.{{hrf|Имбър|2000|207 – 208}}
 
През 1457 г. Георги Бранкович умира и е наследен от сина си [[Лазар Бранкович|Лазар]]. Мария бяга на османска територия, опасявайки се за безопасността си.{{hrf|Имбър|2000|246}} Около 1459 г. Мехмед и&#768;ѝ дарява [[Ежово]] и околните [[Сяр|СерСерски]]ски села.<ref>Popović, M. Mara Branković: eine Frau zwischen dem christlichen und dem islamischen Kulturkreis im 15. Jahrhundert. Mainz, 2010, 122 – 127.</ref> По-късно тя получава и бивши манастирски земи около [[Солун]].{{hrf|Имбър|2000|207 – 208}}, както и поземлено владение в [[Историко-географска област|областобластта]]та ''[[Дубочица]]'' около днешен [[Лесковац]]. До края на живота си Мехмед се отнася с уважение към нея и многократно я използва като посредник в дипломатическите си контакти.{{hrf|Имбър|2000|207 – 208}} Така в края на 1474 г. с нейно посредничество започват преговори между султана и [[Венецианска република|Венецианската република]], които по това време воюват дванадесета поредна година.{{hrf|Имбър|2000|313 – 315}}
 
Мария Бранкович издейства султански ферман за пренасяне на мощите на свети [[Иван Рилски]] от старата българска столица [[Велико Търново|Търновград]] в [[Рилския манастир]]. Шествието, с което през 1469 г. са пренесени мощите, е художествено описано от [[Владислав Граматик]], според когото на преноса им е „западните български земи пак да се осветят и да се напътят към добро“.[http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=452&WorkID=15780&Level=1] Мария дарява Рилския манастир и с друго едно от най-ценните му притежания – [[Света Богородица (икона)|иконаиконата]]та на [[Света Богородица]]. <ref>[[Елка Бакалова|Бакалова, Е.]] Рилската чудотворна икона-реликварий, Константинопол и Мара Бранкович. – В: България и Сърбия в контекста на византийската цивилизация. С., 2005, 193 – 228, ISBN 954-322-087-5</ref>
 
Доживява старини и умира на 14 септември 1487 г. в село [[Ежово]].
 
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Бранкович]]
[[Категория:Рилски манастир]]