Мекотели: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг.
м формат дати
Ред 32:
'''Мекотелите''' (''Mollusca'') са огромен тип обединени в морфологично отношение [[безгръбначни]] [[Трипластно животно|трипластни]] [[Животно|животни]], които отстъпват само на [[членестоноги]]те по разнообразие и численост на видовете. Различните оценки предлагат различен брой видове, които не надвишават 200 хиляди.{{sfn|Шарова|2002|с=276}}{{Sfn|Ponder, Lindberg|2008|p=1}} Последните класификации отделят видовете в седем съвременни класа, като са известни и фосилни видове от още два, три или повече изкопаеми класове. Мекотелите са таксон животни, който е усвоил практически всички видове местообитания – пресноводни и соленоводни водоеми и сушата.
 
Най-малките мекотели са от клас миди. Те са представители на вида ''[[Condylonucula maya]]'', чиято възрастна форма достига размери от половин милиметър.<ref>{{cite web| url=http://www.museumoftheearth.org/outreach.php?page=s_hsh_top/s_hsh_s3_biodiv/s_hsh_s3_extreme| title=Extreme Bivalves| work=Rock the Future| publisher=Paleontological Research Institution and its Museum of the Earth| accessdate=14 октомври 2013| lang=en}}</ref> За най-малко мекотело „претендират“ и охлювчетата ''[[Ammonicera rota]]''<ref>{{cite web| url=http://www.gastropods.com/1/Shell_20921.shtml| title=Ammonicera rota| author=Natural History Museum, Rotterdam | accessdate=14 януари 2014| lang=en}}</ref> и ''[[Punctum pygmaeum]]'' като последният е и най-дребният представител на малакофауната в [[България]]<ref name=Хубенов37>Хубенов З., Съвременно състояние на биоразнообразието в България – проблеми и перспективи, Малакофаунистично разнообразие на България, Институт по зоология, [[БАН]], стр.37</ref>. Мекотелите държат рекорда за най-едрото безгръбначно животно – [[Колосален калмар|колосалните калмари]] (''Mesonychoteuthis hamiltoni''), които достигат дължина с пипалата до 14 m.<ref>{{cite web | last = Anderton | first = Jim | year = 2007 | url = http://web.archive.org/web/20100523152104/http://www.beehive.govt.nz/node/28451 | title = World's largest squid landed in NZ | work = beehive.govt.nz | publisher = beehive.govt.nz | accessdate = 3 януари 2014-01-03 | lang = en}}</ref> Разнообразието в типа е не само по размер, но и по анатомически строеж на тялото и поведение. Представителите на клас главоноги като [[октоподи]], [[калмари]] и [[сепии]] заемат едно от челните места по развитие на нервната система сред безгръбначните. Често това е причината да бъдат определяни като „приматите на морето“.<ref>{{cite web| url=http://www.thecephalopodpage.org/octokeep.php| title=Don't Fear the Raptor – An Octopus in the Home Aquarium| author=Dr. James B. Wood| accessdate=16 октомври 2013| lang=en}}</ref>
 
Процентното отношение на видовете от различните класове е също доста нееднакво. Около 80% от видовете са класифицирани в клас [[коремоноги]], други 19% са от клас [[миди]] и само около 1% са видовете от останалите пет съвременни класа.