Крадци на велосипеди: Разлика между версии

{{цитат|Италианците отново ни изпратиха блестящ и смазващ филм с „Крадци на велосипеди“, печална драма за съвременния градски живот от Виторио Де Сика. Широко и пламенно приветстван от онези, които го видяха в чужбина (където вече спечели няколко награди от различни филмови фестивали), този сърцераздирателен филм за фрустрацията, който пристигна в [Световния театър] вчера, има изгледи да изпълни прогнозите за абсолютния си триумф тук. Още веднъж талантливият Де Сика, който ни даде разтърсващия „[[Шуша]]“, тази отчайващо трагична демонстрация на младежката поквара в следвоенен Рим, подхваща и остро обрисува с прости и реалистични изразни средства една голяма – всъщност, фундаментална и универсална – драматична тема. А тя е изолацията и самотността на малкия човек в този сложен социален свят, иронично благословен с институции, даващи утеха и предпазващи човечеството.<ref>[http://movies.nytimes.com/movie/review?_r=1&res=9F0CE1DE133CE53ABC4B52DFB4678382659EDE&oref=slogin Crowther, Bosley]. ''The New York Times'', film review, „Vittorio De Sica's ''The Bicycle Thief'', a Drama of Post-War Rome, Arrives at World“, December 13, декември 1949.</ref>}}

{{цитат|Ролите се играят от неактьори – Ламберто Маджорани като бащата и Енцо Стаиола като угриженото момче, което понякога изглежда така, сякаш е миниатюрен мъж. Те внасят забележителна извисеност в непоколебимия поглед на Де Сика върху следвоенна Италия. Колелото на живота се върти и стрива хората на прах; мъжът, който в утрото жъне успех, до привечер е вече принизен. Невъзможно е да се въобрази тази история във форма, различна от тази на Де Сика. Новата черно-бяла репродукция има изключителен диапазон от сиви тонове, които потъмняват с напредването на живота.<ref>[http://www.sfgate.com/cgi-bin/article.cgi?f=/c/a/1998/11/06/DD87201.DTL Graham, Bob]. ''San Francisco Chronicle,'' film review, November 6, ноември 1998.</ref>}}