Политика на единен Китай: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м ShockD премести страницата „Политика на eдинен Китай“ като „Политика на единен Китай“ без пренасочване
м замяна на месец на бг.; козметични промени
Ред 1:
[[Файл:Two Chinas.svg|400px|thumbмини|rightдясно|Позиции на държавите по въпроса „[[два Китая]]“
{{legend|#FF4500|Народна република Китай}}
{{legend|#E5A238|Държави които признават суверенитета на КНР и над Тайван, в т.ч. България}}
Ред 9:
'''Политиката на единен Китай''' ({{lang-zh|一个中国政策|пинин=yīgèzhōngguózhèngcè}}) е възгледът, че съществува само една държава „Китай“, въпреки съществуването на две правителства, претендиращи за това име – на [[Китай|Китайската народна република]] и на [[Тайван|Република Китай]].
 
Принципът за единен Китай се признава и от двете китайски правителства в рамките на [[Консенсус от 1992|Консенсуса от 1992]].<ref>Assistant Secretary James Kelly, „The Taiwan Relations Act: The Next Twenty-Five Years,“ testimony before the Committee on International Relations, U.S. House of Representatives, April 21, април 2004, p. 32, at http://commdocs.house.gov/committees/intlrel/hfa93229.000/hfa93229_0f.htm</ref> Двете страни са съгласни, че съществува само една суверенна държава, обхващаща континентален Китай и Тайван, но всяка от тях претендира да е нейното легитимно правителство. Против този принцип се обявяват привържениците на [[Тайванско движение за независимост|Тайванското движение за независимост]].
 
На практика политиката на единен Китай изисква трети страни да поддържат дипломатически отношения само с едно от двете китайски правителства. Повечето държави по света смятат Китайската народна република за легитимната китайска държава, като България е втората държава в света, признала това.<ref>[http://www.segabg.com/article.php?id=681445 Плевнелиев: България е един от най-големите приятели на Китай в ЕС]</ref>