Производство на компютри в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м замяна на месец на бг. |
||
Ред 137:
От друга страна, в Източния блок приоритет има аргументът за „независимост в случай на война“ и се насърчава използването на местни градивни елементи вместо произведени от западни компании. Например за продажба на изделие в СССР се изисква не повече от 4% от компонентите му да са западно производство; вместо тях трябва да се използват руски еквиваленти, а ако няма – схемата трябва да се преработи така, че да съдържа само руски елементи <ref group="notes">Подобни изисквания има и в други страни. Например, до около 2000 г. в Япония се изисква всички елементи да са японски, за вносни елементи се иска разрешение</ref>. Втората причина за предпочитането на местното производство е икономическа – за да се намалят валутните разходи при серийно производство. Изхожда се от презумпцията, че в случай на дискретни елементи и при запазени схемни решения, структура на хардуера, интерфейсен обмен и спазена технология на производство и контрол качеството ще се запази. Към 1980-те практиката на подмяна на западните елементи със социалистически (обикновено руски) придобива популярност като практика на „побългаряване“.
Поради значителната изостаналост на страните от социалистическия лагер в областта на високите технологии единственият начин за успешно производство е купуване на [[лиценз]]. Според [[Йордан Младенов]] през 1960-те години са сключени лицензни договори за радиочасти, кондензатори, металослойни резистори {{hrf|Димитрова|2008|120}}, по лиценз на Сименс се произвеждат автоматични [[Телефонна централа|телефонни централи]] (АТЦ С29 от 1929 г.). Първите български германиеви диоди и транзистори са изработени по френски лиценз, а ЗИТ-151 и първите ЗУ – по японски. Почти всички авангардни технологии и продукти на западни фирми са включени в списъците на COCOM и продажбата на лицензи за тях или на готови изделия е забранена, като нарушаването на забраната води до икономически санкции за продавача. Пример в това отношение е скандалът Toshiba-Kongsberg от 1987 г., свързан с продажба на машини с [[Цифрово програмно управление|ЦПУ]] за прецизно фрезоване в СССР, които са използвани за производство на части за [[подводници]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nytimes.com/1987/06/21/weekinreview/trade-legislation-counting-ways-open-close-markets-toshiba-affair-deals-that-run.html | заглавие=Toshiba Affair: Deals That Run Silent And Deep |достъп_дата = 9февруари 2016 |фамилно_име=Sanger |първо_име=David |дата=
За да се преодолеят ограниченията, наложени от COCOM, през 1964 г. към [[Държавна сигурност]] е създадено Управление за научно-техническо разузнаване (УНТР), което на практика се занимава с [[промишлен шпионаж]], като тайно закупува ембаргови образци, технологии и елементи. Разузнаването използва за прикритие българските външнотърговски организации и задграничните им дружества, а по-късно създава и свои фирми{{hrf|Христов|2007|164}}. Политиката на използване на тези средства за развитие на технологиите е одобрена от най-високо ниво<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://e-vestnik.bg/11240/grigor-stoichkov-zhivkov-kaza-kradete-kupuvayte-da-razviem-tehnikata/ | заглавие=Григор Стоичков: Живков каза – крадете, купувайте, да развием техниката |достъп_дата =9 февруари 2016 |фамилно_име=Благов |първо_име=Крум |дата= 10 март 2011|издател=e-vestnik.bg |цитат=Ще крадете ли, ще купувате ли – не ме интересува, да развием техниката }}</ref> Например в началото на 80-те години ДЗУ започва производството на нови ЗУМД 317 МВ/635 МВ – така наречен тип „Уинчестър“, а от наскоро разкрити документи от [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] става ясна ролята на УНТР, Първо главно управление на ДС и ВТД „Инко“ в този напредък<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://comdos.bg/Нашите%20издания/ds-i-ntr | заглавие= Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване, стр.202 – 204 Изпълнение на националната програма Б-1300 |достъп_дата = 9 март 2017}}</ref>.
Ред 179:
* обезценяване на интелектуалния труд (по закон всеки може да използва интелектуалния продукт безплатно);
* премахване на конкуренцията и стимулите за интелектуален труд (стимулите за авторите на изобретения бяха символични); което доведе до унищожаване на творческата инициатива, ентусиазма и таланта на няколко поколения технически кадри;
* създаване на производствена култура, несъвместима с пазарните отношения – добра илюстрация на тази производствена култура може да се намери в {{hrf|Боянов|2014|19 – 20}}, където се обяснява как „Стопанските ръководители, директорите на отделните заводи със своите екипи, както и институтите, които разработваха изделията и респективно технологиите за тяхното производство, бяха на изключително професионално ниво.“, но е „много трудно ... да се направи изделие, напълно отговарящо на западните изделия и техните характеристики, включително на външен вид, конструктивно и т.н.“, защото „само от 3 до 5 % от влаганите детайли можеха да бъдат западно производство“ (това изискване на СССР важи до началото на 80-те години), докато „в условията на пазарна икономика това копиране е далеч по-лесно, тъй като всяка компания или търговска организация може да купи всички елементи, детайли, компоненти за дадено изделие, да купи самото изделие и да го разработи едно към едно.“ Единственото, което много удобно се премълчава, е че при пазарна икономика тази практика се преследва от закона и примерите за това са безкрайни <ref> Carla Lazzareschi, „IBM Will Pursue Back Fees for 'Clones' of PCs“, Los Angeles Times,
Като се прибавят към споменатите фактори предназначението на българската продукция за продажба в ограничен брой страни членки на СИВ (предимно в СССР) и разпадането на СИВ като икономически съюз става очевидно, че продукцията на българските предприятия за компютърна техника не е конкурентна в условията на отворени пазари. Единственото бъдеще пред такива предприятия е закриване с унищожаване на цялата документация и продукция. Затова инвестиции в българската електроника и компютърна техника не се правят и всичко е унищожено.
| |||