Психоанализа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна на месец на бг.; козметични промени |
|||
Ред 206:
[[Мишел Фуко]] и [[Жил Дельоз]] твърдят, че институцията на психоанализата се е превърнала в център на сила и нейната техника на изповядване прилича на тази в християнската традиция.<ref>Weeks Jeffrey, Sexuality and its Discontents: Meanings, Myths, and Modern Sexualities, Routledge, New York, 1989, 176, ISBN 0-415-04503-7</ref> Силен критицизъм на определени форми на психоанализата е предложен и от психоаналитични теоретици. [[Жак Лакан]] критикува насочеността на някои американски и английски психоаналитични традиции, лансиращи предложения за въображаеми „причини“ за симптомите на болните и препоръчва завръщане при Фройд.<ref>Lacan J., Ecrits. A Selection and The Seminars, London, Tavistock, 1977</ref> Заедно с Жил Дельоз [[Феликс Гатари]] критикува едиповата структура.<ref>Deleuze G., Guattari F., Anti-Oedipus, London, Athlone, 1984, isbn 0-485-30018-4</ref> [[Люс Иригаре]] критикува психоанализата, използвайки концепцията на [[Жак Дерида]] за фалогоцентризма, за да опише изключването на жената от психоаналитичните теории на Фройд и Лакан.<ref>Irigaray L., Speculum, Paris, Minuit, 1974, isbn: 2-7073-0024-1}}</ref> [[Ерих Фром]] критикува [[его психология]]та и нейния създател [[Хайнц Хартман]] за конформисткия ѝ характер и промяната на основните идеи на Фройд, на духа на неговата теория.<ref>Фром, Е., Кризата на психоанализата, изд. Захари Стоянов, 2003, стр. 44 – 47</ref>
Поради голямото многообразие на психоаналитични теории, различните течения в психоанализата често се критикуват едно друго. Една от последиците е, че някои критици предлагат критицизъм на специфични идеи присъстващи по-скоро само в една или няколко теории, отколкото в цялата психоанализа, докато не се отрекат другите ѝ положения. Защитниците на психоанализата твърдят, че много критици (като [[феминизъм|феминистките]] критици на Фройд) се опитват да предложат критика на психоанализата, която всъщност е критика на специфични идеи, налични в дадени течения на психоанализата. Психоаналитичният изследовател [[Дрю Уестън]] казва: „Критиците типично се фокусират върху версия на психоаналитичната теория (приблизително около 1920 г.), която малко съвременни теоретици смятат за значима... При това, обаче, те са си поставили условията в публичен дебат и водят много аналитици, по погрешка, надолу към незащитима пътека в опит да се защити 75 – 100 годишна версия на теория и терапия, която се мени съществено, откакто Фройд е налял нейните основи в началото на столетието.“ [http://www.psychomedia.it/rapaport-klein/westen99.htm The scientific status of unconscious processes], Drew Westen. По-нататъшно обсъждане във връзка с цената е това, че при обстоятелства където цената на лечението е по-ниска, то това е защото аналитикът е спонсориран от правителството и поради това лечението се явява равно по цената на други форми на по-ефективно лечение.<ref>Wilkinson G., Psychoanalysis and analytic psychotherapy in the [[NHS]]—a problem for medical ethics, J Med Ethics, 1986,
Психоанализата на Фройд е критикувана от неговата жена Марта. [[Рене Лафорг]] съобщава Марта Фройд да казва: „Трябва да призная, че и да не осъзнавам колко на сериозно моя съпруг взима лечението (на пациенти – бел. ред.), мисля че психоанализата е форма на порнография.“ За Марта е имало нещо вулгарно в психоанализата и тя се разграничава от нея. Според [[Мари Бонапарт]], Марта е била разстроена от работата на мъжа си и неговия метод на лечение на сексуалността.<ref>Behling Katja, Martha Freud, Polity Press, 2005, 164 – 165, isbn:978-0745633381</ref> [[Рене Лафорг]] е цитиран от биографът на Фройд – Кристфрид Тьогел. Тьогел пише: „Марта, съпругата на Зигмунд Фройд, веднъж споделила, че щяла да смята психоанализата за някакъв вид порнография, ако не знаела, че съпругът ѝ е сериозен човек. В същата посока са били и публичните критики на мнозина от неговите колеги и лекари. Съдбата да бъде заклеймен като порнографски писател, Фройд е споделял и с други психиатри и психолози, които са се занимавали с изследване на сексуалността. В САЩ дори се твърдяло, че самата психоанализа е нещо непристойно, едно въвеждащо в грях отношение към живота. Подобни присъди са се произнасяли най-вече от свещеници и журналисти.“<ref>„Фройд набързо“, изд. „Колибри“ 2016 – Кристфрид Тьогел</ref>
Ред 213:
Ранните критици на психоанализата вярват, че нейните теории се опират прекалено малко на количествени и експериментални изследвания и прекалено много на метода на клиничния случай. Някои дори обвиняват Фройд в изфабрикуване на най-известния му случай с [[Анна О]] (Borch-Jacobsen 1996). Нарастващото количество на емпирични изследвания от академичните психолози и психиатри започва да се обръща към този критицизъм. Общ поглед на научните изследвания подсказва, че докато личностните черти свързани с [[Орален стадий|оралната]], [[Анален стадий|аналната]], [[Едипов комплекс|едиповата]] и [[Генитален стадий|гениталната]] фази на Фройд могат да бъдат наблюдавани, то те не се показват непременно ясно като стадии на развитие на децата. Тези изследвания също не потвърждават, че такива черти във възрастните са резултат от преживявания в детството (Fisher & Greenberg, 1977, p. 399). Все пак тези стадии не трябва да бъдат разглеждани като решаващи за модерната психоанализа. Това, което е решаващо за модерната психоаналитична теория и практика, е силата на несъзнателното и феномена на [[пренос]]а.
Идеята за [[несъзнателно]]то е оспорвана, защото човешкото поведение може да бъде наблюдавано, докато за човешката психология трябва да се гадае. Обаче, сега несъзнателното е популярна тема на изследвания в полетата на [[Експериментална психология|експерименталната]] и [[Социална психология|социалната психология]]. Скорошно развитие в невронауката доведе от една страна до убеждението, че е намерена биологична основа за несъзнателните емоционални процеси в съответствие с психоаналитичната теория, тоест [[невропсихоанализа]]та, (Westen & Gabbard 2002), докато от друга страна такива открития правят психоанализата остаряла и нерелевантна.
Подкрепата, която дава [[невропсихоанализа]]та за ''несъзнаваното'' и ''Принципът на удоволствието/реалността'' се състои в [[допамин
[[Едуин Тори]] пише в ''Знахари и психиатри'' (1986), че психоаналитичните теории нямат повече научна основа, отколкото теориите на традиционните местни лечители „знахари“ или модерните „култови“ алтернативи като [[Семинар за обучение на Ерхард|Семинарите за обучение на Ерхард]].<ref>Fuller Torrey E., Witchdoctors and Psychiatrists, 1986, 76</ref>
| |||